Решение № 19 от 30.01.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Шумен, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. П. при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233600600603 по описа за 2023 година

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 19 от 07.11.2023 г. постановена по НОХД № 20233610200232 по описа за 2023 година Районен съд – Велики Преслав е признал подсъдимия И. М. И., с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 01.01.2009г. до 22.06.2009г., в с.Суха река, общ.Върбица, обл.Шумен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ф. Ю. Е. - длъжностно лице при Районна пощенска станция в с. Златар, обл. Шумен и органа по гражданско състояние в с. Суха река, обл. Шумен (кмета) относно това, че в качеството си на пълномощник на Ф. Х. М. (негова майка) има право да получава и да продължи да получава в нейна полза изплащаните от държавния бюджет месечни парични суми по отпуснатата пенсия на възходящата му, като за целта скрил от длъжностното лице Е. (пощенски служител) и от органа по гражданско състояние в с. Суха река (кмета) факта за настъпилата междувременно кончина на упълномощителката му (майка му Ф. Х. М.) и по този начин без правно основание усвоил в своя полза отпуснатите на майка му месечни парични суми за горепосочения период от време, с което нанесъл имотна вреда на държавния бюджет чрез Районно управление „Социално осигуряване" ТП - гр. Шумен, на обща стойност 957,84 лева (деветстотин петдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки), деяние извършено от пълномощник в кръга на неговото пълномощие, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3, пр.второ във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, ГО е ОСЪДИЛ на 1 – една година “лишаване от свобода”.

На основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е осъдил подсъдимия И. М. И., с ЕГН ********** да заплати на Териториално поделение на НОИ – Шумен гр.Шумен, представлявано по закон от Е. С. М.-Директор, сума в размер на 957,84 лева (деветстотин петдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, 1 считано от деня на деянието-01.01.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, държавни такси и веществени доказателства.

Недоволен от присъдата останал подсъдимия И. М. И., който я обжалва чрез процесуалния си представител – сл. защитник адвокат К. Ш. от АК - Шумен. Счита, че така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуален закон, а наложеното наказание - несправедливо. Счита, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. Счита, че подсъдимият неправемерно е получил сумата от месец февруари до месец юни 2009 година, в размер на 807,19 лева, тъй като от приложените доказателства към делото и разпита на свидетелите се е установило, че лицето е починало през месец януари 2009 година. Освен това излага доводи, че е погасено по давност вземането на Териториално поделение на НОИ – Шумен /за изплатените суми на подсъдимия за периода от февруари до юни 2009 година/, тъй като е изтекла както предвидената петгодишна давност, така и десетгодишната давност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли присъдата постановена от Районен съд - Велики Преслав в частта относно вземането на НОИ - Шумен като погасено по давност, да се отхвърли определената държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и измени присъдата относно размера на наложеното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Моли се въззивния съд да се произнесе съобразно направените искания.

Подсъдимия И. М. И. е нередовно призован и не се явява. И. е обявен за общодържавно издирване още във досъдебното производство, което се се развило в негово отсъствие. Като задочно производство е преминало и съдебното производство пред районния съд. Въззивното производство също се провежда в отсъствието на подсъдимия.

Гражданския ищец - Териториално поделение на НОИ – Шумен гр.Шумен, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна, законосъобразна и постановена в съответствие с процесуалния и материално правния закон.

Излага доводи, защо според тях не е настъпила погасителна давност за вземането им. Изгат и доводи относно датата на която им е станало известно лицето и извършеното от него престъпление.

В тази връзка считат, че гражданския иск е своевременно предявен и не е погасен по давност.

Молят да се потвърди присъдата.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен намира жалбата за частично основателна. Счита, че първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства и е приложил правилно материалния закон. Счита, че не са налице нарушения на материалния закон, както и че няма процесуални нарушения. Наложеното наказание намира за справедливо. Поради което предлага присъдата в наказателно осъдителната й част да бъде потвърдена. От друга страна счита, че гражданския иск е бил погасен по давност, тъй като извършителя на престъплението е бил известен още към момента на образуване на досъдебното производство. Давностният срок е изтекъл и от първоначалното му задочно привличане като обвиняем. Предлага в тази част жалбата да бъде уважена като се отмени първоинстанционната присъда и производството по отношение на гражданския иск се прекрати.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства, съдът приема установената фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е следната:

Подсъдимият И. М. И. е с постоянен адрес в гр. Рудозем, ул. „В.Левски"№ 14, вх. А, ет. 2, ап. 5 и с последен известен настоящ адрес в с. Суха река, обл. Шумен на ул. „П.Волов" № 3.

Непосредствено след разкриване на престъплението извършителя се е укрил от органите на досъдебно производство и е обявен за ОДИ. Извършваните ОИМ от органите на МВР при РУ В.Преслав с цел установяване на неговото местонахождение не са дали резултат до този момент.

Срокът на валидност на документа му за самоличност е изтекъл през 2012 г. и до този момент И.

2 не е правил постъпки за издаване на нов такъв. Няма постъпили от органите на МВР данни И. да е напускал пределите на страната след извършване на процесното деяние. Няма данни, постъпили от страна на органите на МВР, деецът да е установявал контакт със своя низходящ или с бившата си съпруга в гр. Рудозем през всички години след датата на довършване на престъплението (22.06.2009г.). Имотът му в с. Суха река е необитаем от деня на укриване на лицето, включително към днешна дата. По тези причини разследването по настоящото ДП № 324/2010г. е проведено в негово отсъствие чрез назначаване на служебен защитник, както и проведените съдебните производства са задочни.

До 2005г., подсъдимият живеел в град Рудозем заедно с бившата си съпруга А. Р. И. и сина си Тихомир Любомиров Хаджиев. След това подс. И. се преместил да живее в дома на майка си Ф.

Х. М. в село Суха река, обл. Шумен, находящ се на ул. „П.Волов" № 3. Отишъл при нея сам, като И.а и сина му останали в гр.Рудозем. Поради напредналата си възраст, Ф. М. била трудноподвижна и с влошено зрение. Била пенсионер и получавала пенсията си в специално отредено за целта помещение в сградата на кметството в село Суха река, от Ф. Ю. Е. - служител при Районна пощенска станция в село Златар, обл. Шумен. Последната била родом от същото населено място и познавала всички негови жители, включително Ф. М. и подс.И. М. И.. Раздавала паричните суми по отпуснатите пенсии на пенсионерите в село Суха река по предварително изготвен график, като всеки пенсионер, получавайки парите си, се подписвал лично пред нея върху свой изплащателен картон (преиздаван на всеки три години) в графа „Подпис на получателя". Последният изплащателен картон на Ф. Х. М. бил с № ********** и бил започнат през месец януари 2007г. Видно от картона Ф. М. лично получила месечните суми от пенсията си за времевия период от 15.01.2007г. до 16.07.2008г. Тъй като била трудно подвижна, с напредването на възрастта си (поради болки в ставите), считано от 18.08.2008г., М.а започнала да изпраща при пощенския служител Е. своя син – подс. И. М. И.. Свидетелката склонила на молбата на М.а И. да получвава пенсията й, но поискала от нея писмено да упълномощи сина си. Ф. Х. М. отишла с подсъдимия при кметския наместник на село Суха река св.В. Я. Х. и го помолила да изготви и завери пълномощно, с което тя упълномощава подсъдимия (неин син) да получава в нейна полза пенсията й от пощенския служител. Св.Х. лично изготвил пълномощното и го заверил собственоръчно (прил. на л. 22 от ДП-во) на 23.10.2008г. След това, подсъдимият продължил да взема пенсията на майка си лично, представяйки пълномощното пред пощенския служител Е. в кметството на село Суха река, обл. Шумен. От 18.08.2008 г. подпис в графа „Подпис на получателя" в картона на Ф. М. полагал само подсъдимия.

През 2009г., подсъдимият продължил да получава месечните парични суми от пенсията на майка си посредством издаденото му пълномощно. Междувременно обаче през 2009г. на кметския наместник св.Х. и на св. Е. направило впечатление, че не виждат из селото или пък в двора на имота майката на подсъдимия. Многократно при срещи с подсъдимия в селото свидетелят В. Х. го питал за здравословното й състояние и дали има нужда от осигуряване на хранителни продукти.

На тези въпроси на кметския наместник подс. И. неизменно отвръщал, че майка му е жива и е добре. Същото обстоятелство изтъквал и пред свидетеля Ф. Е. в кметството на селото, когато идвал да получи парите от пенсията на своята възходяща. Това продължило до месец юни 2009г., когато св. Х. забелязал, че подсъдимия вече не пазарува хранителни продукти в с. Суха река.

Установил също, че последният не влизал през входната врата на имота на ул. „П.Волов" № 3, а през дворната такава. Разбрал, че подсъдимият не допускал никого до вътрешността на имота на майка си, в който живеел. Свидетелят се усъмнил, че Ф. М. е починала и синът й крие този факт.

Затова сам решил да направи проверка. Отишъл до дома на подсъдимия на ул. „П.Волов" № 3 в селото и след като не го заварил там, влязъл през дворната врата в имота и се приближил до къщата. Установил, че всички врати на жилищната постройка са заключени. През прозорците не могъл да види никъде Ф. М.. След като я повикал по име и тя не се отзовала, кметският наместник излязъл от двора. На следващия ден сезирал органите на МВР при РУ - В.Преслав и споделил за своите съмнения. Тогава на 22.06.2009г. в село Суха река бил изпратен полицейски екип в състав от служителите Н. М. Г., Ф. С. А. и К. С. М.. Същите установили подсъдимия в селото и го поканили да им осигури достъп до дома си с цел да се уверят, че Ф. М. действително е жива.

Когато влезли двора на имота И. им признал, че майка му е починала през месец януари и че не е споделил за този факт с никого. Органите на МВР влезли в къщата и в едно от помещенията 3 открили тялото на М.а върху пода, завито с юрган. Пред тях подсъдимият оправдал поведението си с липсата на парични средства към онзи момент за да организира погребение на майка си, а впоследствие когато пък вече разполагал с такива, не посмял да обяви смъртта й, поради срам пред останалите жители на селото. По случая било образувано настоящото досъдебно производство.