Определение № 2247 от 09.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2247 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Михайлов като разгледа докладваното от Милен Михайлов Частно наказателно дело № 20261100203503 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213, ал.4 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба на „Стик Кредит“ АД, с ЕИК 202557159, представлявано от С.Т. срещу постановление на Апелативна прокуратура София от 23.04.26г. по пр. пр. № 1233/2026г., с което се потвърждава постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.03.2026г. по пр.пр № 19578/2025г. на СГП.

В жалбата се релевират доводи за наличие на основателно предположение, че е извършено престъпление от страна на адв. М. и адв. Н., с оглед на което атакуваното постановление следва да бъде отменено. Излагат се твърдения за липса на разследване досежно кой е действителният автор на подправените документи и дали съответно вписаните в разписките плащания са действително заплатени. Прави се кратък доказателствен прочит, като в заключение се иска отмяна на отказа да бъде образувано досъдебно производство и връщане на делото на СГП със задължителни указания по приложението на закона.

Съдът, като се запозна с наличните по делото материали и обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя намери следното: Жалбата е допустима, разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

В рамките на производството по чл. 213 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство.

С постановление от 30.03.2026г. на СГП, по пр. пр. № 19578/2025г. е отказано образуване на наказателно производство и прокурорската преписка е прекратена.

Съдебният състав счита, че прокуратурата е изяснила фактическите обстоятелства по случая и след надлежно извършена проверка е достигнала до правилния извод за липса на достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК 1 за образуване на досъдебно производство, като твърденията на жалбоподателя „Стик Кредит“ АД не се потвърждават. Прокурорът от СГП е направил подробен прочит на събраните данни, като е извел законосъобразни фактически и правни изводи. Не е игнорирал наведените от жалбоподателя твърдения, като аргументирано е отхвърлил същите.

Липсва нарушение на правилата на НПК, установяващи основанията за образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал. 1 НПК, а именно наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

В конкретния случай материалите по делото не съдържат достатъчно данни, въз основа на които да може да се направи обосновано предположение, че е налице извършено престъпление от страна на адв. Д. М. от САК във връзка с получаваните от него хонорари по различни гражданки дела, по които е действал като процесуален представител, както и от страна на адв. Х. Н. от АСК Разград във връзка с начина на водене на поверените му от „Стик Кредит“ АД дела. Несъгласието от страна на жалбоподателя с възприетото по фактите, както и размера на уговореното между адвокат и клиент възнаграждение не е тъждествено на извод за наличие на нарушения, обуславящи отмяна на атакуваното постановление и не сочи на съставомерно деяние.

С оглед правилно установената фактическа обстановка, правилни са изводите на Софийска градска прокуратура и Апелативна прокуратура София, че е безспорно установено, че няма извършено престъпление. И двете прокуратури подробно са обосновали своите правни изводи, с които и Софийски градски съд се съгласява изцяло и не намира за нужно да ги преповтаря.

След извършен самостоятелен анализ на установените по делото факти, настоящата инстанция също достигна до извода, че по делото не се установяват каквито и да било факти и обстоятелства, които да могат да бъдат съотнесени към конкретен състав на престъпление по НК. Жалбоподателят изразява допускания, хипотези, притеснения и субективни оценки за евентуално извършени престъпления от общ характер, поради което и правните изводи на Софийска градска прокуратура и Апелативна прокуратура - София са правилни и законосъобразни.

Правилно представителят на прокуратурата е приел, че в случая липсват достатъчно данни за извършено престъпление от страна на адв. М..

Безспорно установено е, че сключените договори за правна защита и съдействие между адв.М. и представляваните от него лица са по различни граждански дела, както и че плащанията за осъществяваното правно съдействие са извършвани в брой. Към приложените по делото договори са налице както издавани фактури, така и касови бонове за извършените плащания от страна на клиентите към адв. М., което е сериозна индикация за реално осъществявана покупко - продажба. В хода на проведената проверка са снети сведения от клиентите във връзка с оказаната им правна защита и 2 съдействие от страна на адв. Д. М., както и подписаните от тях договори – съответно заплатени парични суми. Нито едно от лицата не отрича наличието на такъв вид договор, както и заплащането на визираната в него сума. По отношение на релевирания в жалбата произход на средствата от страна на лицата СГС намира за необходимо да посочи следното: Дори да се изследва материалното положение на лицата, резултатът от тази проверка не би бил достатъчен за да обоснове образуване на наказателно производство срещу адв.

М. за документна измама или друг вид документно престъпление, още помалко за ангажиране на наказателната му отговорност. Обстоятелството, че едно лице първоначално е споделило или декларирало, че няма средства, а впоследствие е намерило пари (заем от роднини, приятели, кредит, дарение или спестявания) е личен въпрос на клиента и не подлежи на проверка нито от страна на ангажирания процесуален представител, нито от страна на съда, разглеждащ делото. В случая, освен самите договори са налице и издадени фактури и касови бонове за получените от адв. М. възнаграждения. Голяма част от лицата, разпитани по преписката, дават информация за произхода на средствата (работа, спестявания, пенсия, обезщетение от прекратяване на трудово правоотношение, заем от приятели). Не без значение е и фактът, че законът не забранява разплащанията в брой стига те, разбира се, да са под 10 000лв. всяко, както са и процесните случаи. Съдът съобрази и ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съгласно което „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“. Прокуратурата не е игнорирала и получената от НАП информация досежно липсата на данни за издадени ревизионни актове и доклади, липса на данни за констатирани нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, респективно – избягването на данъчни задължения.

Обстоятелството, че разпитаните по делото лица са потвърдили както извършените от адв. М. действия, така и сключването на атакуваните договори, съответно – са заплатили и посочените в тях възнаграждения, е достатъчно да обоснове извод за действителност на сключените договори и съответно – осъществени разплащания. На всеки от договорите е посочен номер на различно гражданско дело. Действително делата са еднотипни, но това само по себе също не представлява нарушение, още по-малко престъпление, а е въпрос на подбор на работа от страна на практикуващия юрист.

Акуратно прокуратурата е посочила, че размерът на уговорените възнаграждения е въпрос, който страните по договора следва да определят сами и е част от свободата на договаряне. Всъщност, ако жалбоподателят „Стик кредит“ АД са били недоволни от размера на определеното на адв. М. възнаграждение и са намирали същото за прекомерно с оглед фактическата и 3 правна сложност на делата, по които е процесуален представител, е следвало чрез своя процесуален представител (адв. Н.) да направят възражение за прекомерност на разноските по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. В този ред на мисли липсата на направеното такова възражение от страна на адвоката на дружеството жалбоподател – адв. Н. - на свой ред не осъществява състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК. Дали ще направи възражение за прекомерност или не е въпрос на процесуална тактика и професионална преценка, а не законово задължение на процесуалния представител. Действително не е изключена хипотезата липсата на направено възражение да се дължи и на професионална небрежност, изпускане на срокове, недобре обмислена стратегия за водене на делото, но във всички случаи не обуславя извод за извършено правонарушение. Евентуално пред „Стик Кредит“ АД остава възможността за претендиране на обезщетение за претърпените от дружеството вреди с оглед наличието на задължителна застраховка „Професионална отговорност на адвоката“.

В настоящия случай съдът счита, че е проведена пълна проверка, в резултат на която правилно е формиран извод, че не е извършено престъпление от общ характер. Изводът на прокурора по същество не е произволен, а се основава и съответства на материалната съвкупност, като не е налице превратно тълкуване на доказателствата.

С оглед гореизложените съображения, обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 30.03.2026г. по прокурорска преписка № 19578/2025 г. по описа на Софийска градска прокуратура, с което е отказано образуване на досъдебно производство, потвърдено с Постановление от 23.04.2026г. по прокурорска преписка № 1233/2026г. по описа на Апелативна прокуратура – София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4