Решение № 39 от 16.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Кърджали, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20265100500007 по описа за 2026 година С решение № 279 от 28.11.2025 г., постановено по гр. д. № 306/ 2025 г., Районен съд – Момчилград е признал за установено по отношение на Т. - К., че Д. С. Ю. от с. Б.и, обл. К., от 01.01.1989 г. до 31.12.1990 г. е работила като ************** в К. „Л.“ с. Б.и, обл. К., бригада „В.“, на основание чл. 1, ал.

1, т. 3 от ЗУТОССР.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – Т. – К., който го обжалва, който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва като неправилно – незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат съображения, че по делото липсват писмени доказателства, които да установяват вероятността на трудовия стаж и които да са издадени от работодателя, при който е придобит стажа, и по време на полагане на стажа. В тази връзка се поддържа, че не са представени доказателства, удостоверяващи, че имената Д. С. Х. и С. К., вписани в представената трудова книжка, са имена на едно и също лице.

Освен това, съгласно представените по делото писмени доказателства, в партидните книги на К. „Л.“ с. Б. за 1989 г. Д. С. Ю. фигурирала само като име, без вписана сума за получаване, като лицето било открито с имената С.

1

К. Ч.. За 1990 г. нямало данни за лицето в предадените за съхранение партидни книги от осигурителя К. „Л.“ с. Б.. Излага съображения, че тютюнът в област Кърджали се е отглеждал изключително и само на семеен акорд, като всички членове на семейството, които били включени в отглеждането на тютюн на семеен акорд, фигурирали с имената си във ведомостите за разплащане. В тази връзка счита, че след като няма вписана сума за лицето за 1989 г., то Д. Ю. изобщо не е работила в К. „Л.“. Излагат се съображения за недостоверност на свидетелските показания, като общи, без конкретика, и поради това, че паметта на свидетеля за такъв отдалечен период – преди повече от 35 години, е ненадеждна. Свидетелските показания не можели да заместят липсата на данни в официалните ведомости и осигурителния архив. Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата Д. С. Ю., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за нейната неоснователност. Иска се съдът да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивника, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен от Д. С. Ю. срещу Т. – К. иск, с правно основание чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за установяване на трудов стаж в К. „Л.“ бригада „В.“ с. Б.и, обл. К. за периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1990 г.

Правният интерес от предявяване на иска е обоснован от отказа на Т. – К. да зачете осигурителен стаж за процесния период, поради липса на информация в осигурителния архив на Н. за положен от Д. С. Ю. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1990 г. в К. „Л.“ бригада „В.“ с. Б.и, обл. К., като с разпореждане от 12.09.2024 г. й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно представено по делото удостоверение, издадено от Т. – Х. на основание чл. 30, ал. 1, б. Г от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на 2 прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, се установява, че в осигурителния архив на Н. липсват писмени данни за положен от Д. С. Ю. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1989 г. до 31.12.1990 г. в К. „Л.“ бригада „В.“ с. Б.и, обл. К., като не е спорно между страните, че последното прекратило дейността си и ведомостите му са предадени в архивното стопанство на Т. – Х..

По делото е представено и удостоверение, издадено от Т. – Х. на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник въз основа на ведомостите за заплати, съхраняващи се в Т. – Х., видно от което ищцата Д. С. Ю. е работила в К. „Л.“ бригада „В.“ с. Б.и, обл. К., от 1978 г. до 1988 г., като през 1977 г. е работила в бригада с. М..

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността трудовия/ осигурителен стаж съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР могат да бъдат трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи. В тази връзка, по делото е представено заверено копие от трудова книжка № 4038 (чиято идентичност с оригинала е удостоверена в съдебно заседание от първоинстанционния съд), издадена от А. „Л.“ с. Б. на името на Д. С. Х. (като са зачеркнати имената С. К. Ч.), с ЕГН **********, в която е удостоверено с подписи и печат полагане на труд в А. „Л.“ с. Б. за времето от 01.01.1975 г. до 31.12.1990 г. В трудовата книжка лицето е посочено с местожителство в с. В..

3

По делото е прието като доказателство и писмо № 1029-081046#2/02.07.2025 г. на Т. – Х., съгласно което, във връзка с извършена проверка за лицето Д. С. Ю., с ЕГН **********, в приетите от К. „Л.“ с. Б. партидни книги, е установено, че за 1989 г. Д. С. Ю. фигурира като име, без вписана сума за получаване, като лицето е открито с имената С. К. Ч., а за 1990 г. няма данни за лицето в предадените за съхранение партидни книги от осигурителя К. „Л.“ с. Б..

Изброените писмени доказателства представляват изискуемото от ЗУТОССР „начало на писмено доказателство”, обуславящо допустимост на свидетелските показания. В тази връзка, като свидетел по делото е разпитано лицето Ш. Ю. Ш., за която, в съответствие с чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, е представено писмено доказателство – копие от трудовата й книжка, установяваща положен труд в ТК. „Л.“ с. Б. за периода от 01.01.1964 г. до 31.12.1986 г., и в А. „Л.“ с. Б. за времето от 01.01.1987 г. до 31.12.1991 г., т. е. включително в периода, за който се претендира да е положен трудовия стаж на ищцата при този работодател. Свидетелката Ш. Ю. Ш. установява, че е работила заедно с ищцата Д. в А.-то, бригада „В.“, повече от 20 години, като изрично установява, че е работила с нея и през 1989 г. и 1990 г.

При така установените по делото обстоятелства, въз основа на събраните по делото доказателства, предявения иск се явява основателен и доказан. Налице е официален документ – трудова книжка, с положени от длъжностно лице подпис и печат, удостоверяваща полагане от ищцата на труд в А. „Л.“ с. Б. за времето от 01.01.1975 г. до 31.12.1990 г., в това число – през процесните 1989 г. и 1990 г. Това обстоятелство се потвърждава изрично и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ш. Ю. Ш., работила през процесния период в А. „Л.“ с. Б.. Впрочем, в подкрепа на изложеното е и удостовереното от Т. – Х. обстоятелство, че в предадените за съхранение партидни книги от осигурителя К. „Л.“ с. Б. за 1989 г. фигурира лицето Д. С.

Ю., с ЕГН **********, открито с имената С. К. Ч..

Що се касае до довода във въззивната жалба, че не се установява по делото имената Д. С. Х. и С. К., вписани в представената и цитирана по-горе трудова книжка, да са имена на едно и също лице, то следва да се посочи, че такъв довод не е релевиран в отговора на исковата молба, поради което е преклудиран.

4

На следващо място, независимо от горното, този довод е и неоснователен и се опровергава от събраните по делото доказателства. Така, в посоченото по-горе писмо на Т. – Х. изрично е прието, че ищцата Д. С. Ю. фигурира в предадените за съхрланение партидни книги от осигурителя К.

„Л.“ с. Б. с имената С. К. Ч., което е прието и от самия ответник в отговора на исковата молба. Няма спор също така, че Д. С. Х. и Д. С. Ю. са имена на едно и също лице – това на ищцата, което се установява и от вписаното в трудовата книжка ЕГН.

Преклудиран е и довода във въззивната жалба, че след като няма вписана сума за лицето за 1989 г., то ищцата Д. Ю. изобщо не е работила в К.

„Л., доколкото такъв довод не е релевиран в отговора на исковата молба.

Освен това, този довод е и несъстоятелен, тъй като само по себе си невписването в партидните книги на получи суми не удостоверява, че лицето не е полагало труд през процесния период. Още повече, че този довод се опровергава изрично от събраните по делото писмени и гласни доказателства – трудова книжка и показанията на свидетелката Ш. Ю. Ш..

Ето защо, като е приел, че искът е основателен и го е уважил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 279 от 28.11.2025 г., постановено по гр. д.

№ 306/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6