Акт № 321 от 04.08.2022, съд
- Дело
- 412/2022
- Подписан
- 04.08.2022
- В сила
- 04.08.2022
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 321 гр. Велико Търново, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.422 ГПК.
Предмет на подадената от “Топлофикация - ВТ” АД с ЕИК *********, със седaлище и адрес на управление: гр. Велико Търново ул. “Никола Габровски” № 71А, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез пълномощника адв. М.А. при АК - Шумен, въззивна жалба, е Решение № 361/21.03.2022г. по гр.д. № 3096/2021г. по описа на РС- Велико Търново, в частта му, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивната страна срещу Б. П. Г. с ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, за главницата от 150 лв. до пълния предявен размер от 523,99 лв., съставляваща вземане за доставена, но незаплатена топлинна енергия, както и за сумата от 20 лв. до пълния предявен размер от 56,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2019 - 28.06.2021г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.415 ГПК до окончателното изплащане на сумата. С постановения съдебен акт, първоинстанционният съд е възложил на въззиваемата страна и тежестта от сторените в хода на производството пред него, разноски, в т.ч. и разноските в заповедното производство, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение, в отхвърлителните му части, поради неправилност. Във въззивната жалба са изложени доводи и за нарушение на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Посочват се конкретни съображения, свързани с приетите от първоинстанционния съд, фактически изводи, 1 свързани с особености в конструкцията на сградата, в която се нахожда самостоятелният обект, за който е начислена топлинната енергия, както и с качеството на предоставяната от въззивния жалбоподател, топлоснабдителна услуга през процесния период. Излагат се подробни аргументи относно основателността на положителната установителна искова претенция, в пълния й предявен размер, придружени с подробен доказателствен анализ.
По тези съображения, въззивната страна отправя искане за отмяна на постановения първоинстанционнен акт в отхвърлителната му част и постановяването на друг по същество на спора, като с последния се уважи така предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, в пълен размер.
Отправя се и искане за присъждане на сторените и пред двете съдебни инстанции, разноски, както и тези, сторени в заповедното производство.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 25.05.2022г., като в законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемият е подал писмен отговор, като последният отговаря на изискванията, предвидени в чл.263, ал.1, изр.2 ГПК, и в тази връзка се явява процесуално допустим и редовен.
В така подадения отговор на въззивната жалба, се излагат съображения за неоснователност на същата. Излагат се конкретни съображения, свързани с посочените във въззивната жалба фактически и правни аргументи, придружени с анализ на доказателствата по делото, в т.ч. на изготвеното по назначената съдебно-техническа експертиза, експертно заключение.
Поддържа се, че предоставяната от въззивното дружество топлинна услуга не е отговаряла на необходимото качество, както и че са налице допуснати нарушения на съществуващата подзаконова нормативна уредба от страна на въззивната страна, при предоставянето, разпределянето и отчитането на топлинната услуга в конкретната хипотеза. По тези съображения първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден в цялост като правилен и законосъобразен.
В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание, въззивната страна, не се явява лично, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител, юрк. Н.М., която излага съображения идентични с посочените във въззивната жалба. Представя доказателства за наличието на валидно възникнала представителна власт в рамките на настоящото производство, както и списък по см. на чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна се явява лично като излага съображения по съществото на правния спор. Отправя се искане постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна уредба, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на 2 съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан.
Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
По съществото на правния спор, постановеното първоинстанционно съдебно решение, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел своите правни изводи за основателност на предявената установителна искова претенция.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно възникнало договорно правоотношение, като са налице материалноправните предпоставки за възникване на вземането в полза на ищеца. Правилно съдът е определил, че вземането на въззиваемата страна е дължимо за топлинна енергия за отопление /по отношение на находящата се в имота “щранг-лира”/, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, както и такса за осъщественото дялово разпределение. Съдът правилно е кредитирал изготвеното по назначената съдебно-техническа експертиза, заключение, от което става ясно, че е налице намален топлинен товар на отоплителните тела с над 50%, поради извършени СМР /осъществено саниране на сградата в режим на етажна собственост/. При извършената проверка на документацията за извършеното отчитане и изчисляване на дължимите от въззиваемия суми за процесния период, вещото лице е констатирало, че въззивната страна не е съобразила горното обстоятелство, като извършените изчисления не съответстват на реално отопляваните обеми през периода, предмет на производството. Вещото лице, съобразявайки настъпилите промени в топлинните товари, съобразявайки се с нормативно установените параметри, е извършило изчисления на дължимите суми, за всеки отделен месец от процесния период, както и по отношение на дължимите суми за всеки отделен вид вземане /за отопление, за сградна инсталация, както и за дялово разпределение/. Правилно, кредитирайки отново изготвеното и приобщено в хода на първоинстанционното производство, експертно заключение и извършените от вещото лице изчисления, съобразно намаления топлинен товар, съдът е определил и дължимият размер на главното, както и на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, както и периодът, за който последното се явява дължимо.
Основателни обаче са възраженията на въззивната страна досежно качеството на предоставяната услуга. Първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода, че е налице некачествено изпълнение на задължението на въззивната страна да осигури на потребителите непрекъснато и ефективно топлоснабдяване - чл.17, ал.1, т.1 вр. чл.16 от Общите условия за продажба на топлинна енергия, поддържайки в техническа изправност топлопреносните мрежи и абонатните станции. Действително при извършения оглед на място, за целите на изготвяне на заключението по назначената съдебно-техническа 3 експертиза, вещото лице е констатирало теч от тръбопроводната сградна инсталация, като при изслушването на заключението в рамките на открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещото лице е посочило, че вследствие на констатирания теч се увеличава количеството потребена топла вода, като последното закономерно намира отражение и при дяловото разпределение. Констатирането на последното обстоятелство действително е факт, настъпил след предявяването на исковата претенция. Не са налице обаче достатъчно доказателства относно момента на възникване на установения теч, т.к. дали същият е бил налице и към процесния период. В задачите отправени към вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза , не е конкретно поставена такава, свързана с промените в отчетените показатели по отношение на общото потребено количество топла вода, както и дали действително са налице промени в дяловото разпределение по причини именно на установения теч. На следващо място, съображенията, релевирани в подадената въззивна жалба за настъпила преклузия на отправеното от въззиваемия възражение за некачествено изпълнение на предоставяната от въззивната страна топлоснабдителна услуга, са основателни. Действително възражението за некачествено изпълнение не е било направено в срока по чл.131 ГПК, като макар че, в тежест на въззивната страна е било установяването при условията на пълно доказване на обстоятелството, че същата е предоставила топлоснабдителната услуга с необходимото качество, като изпълнението на последното обстоятелство, поради двустранния характер на облигационното правоотношение, е предпоставка за правната възможност на изправната страна да иска изпълнение на насрещната престация - заплащане на начислената сума за топлоенергия, възражението на въззиваемия се явява недоказано, тъй като същият при условията на непълно доказване е следвало да установи откога действително е налице констатирания теч и дали същият е бил налице и към процесния период.
Настоящата съдебна инстанция не споделя като основателни възраженията, подробно изложени във въззивната жалба, свързани с неустановеността по безспорен начин на момента, към който е осъществено санирането на сградата в режим на етажна собственост, в рамките на която се намира и жилището на въззиваемия, т. к. дали същото е било налице към процесния период, тъй като именно в следствие на същото се твърди, че е налице намаляване в отопляемите обеми на сградата, както и че въззивната страна е била поставена в обективна невъзможност да изпълни задължението си по чл. 78, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването /НТ/, поради това, че не е била надлежно уведомена за осъщественото саниране на сградата от потребителите. На първо място следва да бъде отбелязано, че никъде нито в законов, нито в подзаконов нормативен източник е предвидено изрично такова задължение за уведомяване от страна на потребителите, напротив, от анализа на горепосочената разпоредба - чл.78, ал.1 НТ недвусмислено е посочено, че именно топлопреносното предприятие е длъжно да уведоми потребителите за наличието на намален топлинен товар с повече от 50% на отоплителните тела в сградата в режим на етажна собственост, като за да охрани правата на 4 потребителите, законодателят е предвидил и процедура, по която следва да бъде осъществено това уведомяване. В настоящата хипотеза това задължение не е изпълнено, защото както става ясно от проучването, осъществено от вещото лице, въззивната страна не само не е изпълнила задължението си по чл.78, ал.1 НТ, но е продължила да начислява дължимите суми за топлинна енергия, без да съобрази обективно настъпилата промяната в отоплителните обеми, а оттам и в топлинния товар. Последното обстоятелство, както вече беше посочено е безспорно установено от вещото лице /настъпилата промяна в отоплителните обеми на сградата, поради усвояване на част от прилежащите към отделните жилища, тераси/. Неоснователни са възраженията на въззивната страна по отношение на обстоятелството, че същата промяна не би могла да бъде обективно възприета, респ. и дали същата е била налична през процесния период, тъй като търговецът, на когото същата е възложила услугата по дялово разпределение, съобразно установеното в Общите условия на договорите между въззивника и търговеца за извършване на дялово разпределение /ОУ/ - чл.13, ал.1 вр. чл.24, ал.1 от същите, е длъжен да извършва отчет на средствата за дялово разпределение най- малко два пъти годишно, като нещо повече - при извършване на отчитането, търговецът е длъжен да извърши и проверка на помещенията и имотите, в които отоплителните тела са демонтирани и/или няма монтирани средства за дялово разпределение. При стриктно изпълнение на задълженията си, търговецът осъществяващ дяловото разпределение и непосредственото отчитане, не само е могъл, но е бил и длъжен да възприеме извършените СМР /осъщественото саниране на сградата/, като е следвало да съобрази това обстоятелство и в изпълнение за задълженията си по чл.13 и чл.35, ал.1 и ал.2 от ОУ. При съществуващо от една страна, нормативно установено задължение на въззивната страна изрично в писмена форма да уведоми потребителите за намаления топлинен товар в посочената в чл.78, ал.1 НТ, хипотеза, а от друга страна съществуващи задължения по силата на приетите и действащи между въззиваемата страна и определеният търговец, осъществяващ дяловото разпределение в процесната сграда в режим на етажна собственост, последният да осъществява непосредственото отчитане и проверка на място, логически и правно необосновано е неблагоприятните последици от настъпилия обективния факт /осъщественото саниране на сградата/, а именно извършените изчисления от въззиваемата страна на база на неактуализираните отопляеми обеми в сградата и намаленият с повече от 50 % топлинен товар на отоплителните уреди, да бъдат възложени изцяло в тежест на икономически по-слабата страна по облигационното правоотношение - потребителите на топлинна енергия.