Решение № 202 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100505194 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 2237/08.02.2024 г. по гр. д. № 63710/2023 г. по описа на СРС, 46 състав, при участието на трето лице – помагач „Б.“ ООД, е признато за установено спрямо Т. И. С., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата 2274,51 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.

07.2020 г. до м. 04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к.

*******, абонатен номер *******, ID номер *******, ведно със законната лихва от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, 353,20 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., както и суми за дялово разпределение 71,04 лева – главница за периода м. 07.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 по ч.гр.д. № 46715/2023 г. на СРС, като е отхвърлен иска за главницата за ТЕ над уважения размер от 2274,51 лева до пълния предявен размер от 1

2355,12 лева, както и сумите по прогнозните месечни фактури за м. 05 – 07.2020 г., претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата, иска за мораторната лихва над уважения размер от 353,20 лева до пълния предявен размер от 375,27 лева и иска за мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение в размер на 15,32 лева за периода от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г. С решението ответницата е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 46715/2023 г. на СРС, в размер на 101,89 лева, както и за настоящото производство, в размер на 149,76 лева, а ищецът е осъден да заплати на адв. И. А. Н. сумата от 24,37 лева – адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Против решението, в частта, с която са уважени исковете за заплащане на суми за дялово разпределение в размер на 74,04 лева и за сумата от 353,20 лева – лихва за забава, е постъпила въззивна жалба вх. № 76800/07.03.2024 г., подадена от Т. И. С., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е признал за установени суми за лихва, след като ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не установил изпадането в забава на ответника за исковия период. Нямало и основание за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца. Не бил съобщен на клиентите редът и начинът за заплащане на услугата „дялово разпределение“, каквото било изискването на чл. 36, ал.

2 от Общите условия. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове за установяване дължимостта на суми за дялово разпределение и мораторна лихва да бъдат отхвърлени. Моли да бъдат присъдени и направените във въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 127521/17.04.2024 г., подаден от „Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 63710/2023 г. по описа на СРС, 46 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Т. И. С. по реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден имот в гр. София, *******, абонатен № *******. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл.

150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, 3 че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, услугата дялово разпределение на топлинна енергия се осъществява от „Б.“ ООД. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2020 г. - м. 04.2022 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не заплатил дължимата за това цена в общ размер на 2335,12 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 71,04 лева – сума за дялово разпределение за периода 07.2020 до 04.2022 г., за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.202114.08.2023 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи обезщетение в размер на 375,27 лева и 15,32 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 – 14.08.2023 г. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковите суми, за които била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение. Претендира направените по делото разноски юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Т. И. С., с който заявява, че не оспорва размера на претендираните суми, а единствено оспорва основанието за дължимост, поради наличие на погасителна давност, липса на основание за претендираното вземане за дялово разпределение, както и липса на основание за претендираната лихва за забава върху главницата и сумата за дялово разпределение, като в другата част не оспорва размера. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение. Приема за установено, че до имота, собственост на ответника, е доставена топлинна енергия в установеното количество. С решението си районният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е поставен в забава за плащане на главниците услуга дялово разпределение.

Към първоинстанционното дело е приложено гр. д. № 46715/2023 г. по описа на СРС, 46 състав. По заявление от 21.08.2023 г., подадено от 4

“Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Т. И. С. сумата от 2355,12 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, *******, абонатен № *******, ведно със законна лихва за период от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 375,27 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., 71,04 лева, представляваща главница за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 15.32 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г. и разноски в заповедното производство.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл.

86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 46715/2023 г. по описа на СРС, 46 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок.

Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът 5 да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.

36, ал. 3. Между страните в първоинстанционното производство няма спор, че ответникът Т. И. С. е собственик на топлоснабдения имот, както и че до този имот е доставена топлинна енергия.

С отговора на исковата молба и с въззивната жалба въззивникът е оспорил дължимостта на суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение а топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която се намира апартамент № 30, в гр. София, *******, *******, се извършва от „Б.“ ООД, което дружество е вписано в публичния регистър към Министерство на енергетиката.

В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена тази дейност те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат 6 цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение. В чл.