Решение № 2184 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2184 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря Д. Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110207679 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „*****” ЕООД против Наказателно постановление № 232600082/17.04.2026 г., издадено от Директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 800 евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва цитираното наказателно постановление. Навежда доводи за обективна невъзможност; за маловажност на случая и за непрпорционалност на санкцията. Моли за изменение на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С писмено заявление поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган предлага НП законосъобразно и правилно. Претендира деловодни разноски. да бъде потвърдено, като

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

В резултат на приключила на 25.11.2025 г. проверка, обективирана в протокол за извършена проверка, на дружеството били дадени редица предписания, сред които и Предписание № 16: работодателят да изплати на Д. С. Ш., ЕГН ********** обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, в размер на 4 250,12 лева. Предписанието било със срок на изпълнение – 22.12.2025 г. Същото не е било обект на оспорване, по административен ред.

В хода на последваща проверка, извършена на 18.02.2026 г. било констатирано 1 неизпълнение.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на актосъставителя Д. Н.; АУАН; НП; известие за доставяне; протоколи за проверка; идентификационна карта; трудово досие; възражение; вътрешни правила за РЗ; платежен фиш; заповеди за компетентност.

Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.

Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа за случая, дори с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване. В подкрепа на казаното от него са и приложените протоколи за проверка, като дори с подадената жалба не се представят доказателства за изпълнение.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното 2 следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил задължително и влязло в законна сила предписание № 16 на ДИТ-София област – да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, в срок до 22.12.2025 г.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че дружеството не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 415, ал. 1 КТ - да изпълнява предписанията на контролните органи.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. Субективната страна не следва да бъде обект на обсъждане, доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна.

Касателно доводите за обективна невъзможност, не се представят надлежни доказателства, но и без да се касае за обстоятелство, противопоставимо на обвинителната теза.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КТ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани не просто с възможността за контрол, но и с правата на работниците да получат съответно и своевременно заплащане, а процесната незаконосъобразна практика застрашава всички наети лица, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По размера на имуществената санкция

3

Съгласно нормата на чл. 415, ал. 1 КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.

Предвид обстоятелството, че няма данни и към момента предписанието да е било надлежно изпълнено, санкцията е отмерена в необосновано занижен размер (близък до минималния), но доколкото производството е било образувано, по жалба на санкционираното лице, ревизия в негативна за него насока е недопустима (non reformatio in peius ).

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 66,50 евро.

По изложените съображения съдът приема, че НП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2600082/17.04.2026 г., издадено от Директора на ДИТ-София област, с което, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, на „*****” ЕООД била наложена имуществена санкция, в размер на 800 евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, „*****” ЕООД, ЕИК ********** да заплати по сметка на Главна инспекция по труда сумата от 66,50 евро – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4