Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 27.03.2022, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 1336/2021
Вид
Решение № 41
Подписан
27.03.2022
Състав
Димитър Георгиев Цончев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Ихтиман, 27.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20211840101336 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по искова молба депозирана от ЗАД „Б.

В. И. Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.“ №5, представлявано от Н. Ч. и И. Г. - изпълнителни директори срещу А. „П.

И.“, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр. С., пл. „М.“ № 3 на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 165.24 лв. – регресно вземане по застрахователна преписка № 470420202025138, ведно със законната лихва от 15.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г. по ч.гр.д. № 63086/2020 г. на Софийския районен съд.

Претендира се присъждане на разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на МПС, застрахователна полица № 4704200200002758/06.02.2020, със срок на валидност от 08.02.2020 г. до 07.02.2021 г. на 26.06.2020 г. е изплатил на ИЛ. ИВ. П., застрахован и водач на застрахования лек автомобил марка марка „В.“, модел „В.“, с ДК № ********, обезщетение в размер на 165.24 лв., 1 поради това, че на 05.06.2020 г., по пътя между с. Мирово и гр. Момин проход, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно с ориентировъчни GPS координати 42.348289, 23.883006, в следствие на което на МПС се нанасят материални щети – увредена дясна гума.

На ответника е изпратена регресна покана изх. Л № 05745/06.10.2020 г. за възстановяване на заплатеното обезщетение по застрахователна преписка №s 470420202025138 в размер на 165.24 лв., получена от длъжника на 09.10.2020 г, но не последвало изпълнение.

На тази база се претендира да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 165.24 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по щета по застрахователна преписка № 470420202025138, ведно със законната лихва от 15.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 25.01.2021 г. по ч.гр.д. № 63086/2020 г. на Софийския районен съд, както и сторените в производството разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание е размер. Твърди се, е не са представени действащи към датата на евентуалното ПТП – 06.06.2020 г. застраховка и общи условия за застраховката. Непредставянето на общи условия , които са неразделна част от застрахователната полица, предвид разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, има за последица недоказаност на иска. Оспорва се доказателствената стойност на представения протокол за ПТП. Към исковата молба не е представен снимков материал от застрахователя. Има неизяснени обстоятелства относно механизма на ПТП и пътната обстановка (състояние на пътя, скорост на движение, реакция на водача), с което по същество се правят твърдения за съпричиняване. Оспорва се доказателствената стойност на доклад по щета от 13.08.2015 г. Липсват доказателства за причиняване на вреди на застрахования. Не се доказва и да е покрит конкретният застрахователен риск.

Застрахователят не е изпълнил законовите си задължения да установи фактическите обстоятелства около пътно-транспорното произшествие.

Представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното събитие. В исковата молба не се твърди описаните вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с виновното поведение на определен субект. Въз основа на 2 изложеното се прави извод, че ищецът не е доказал безспорно наличие на предпоставките за уважаване на предявените искове.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД.

За да възникне регресното право на застрахователя, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:

1.

Съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл. 410 КЗ,

2.

Наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

3.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

Горните предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти.

Да докаже възражението съпричиняване, т.е. че водачът не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да докаже твърдените от него положителни факти, а при установяването на фактическия състав на 3 вземането от ищеца, следва да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Ищецът провежда успешно доказване на иска.

Наличието на първата посочена по-горе материално-правна предпоставка за уважаване на регресния иск се установява от приложената застрахователна полица с

4704200200002758/06.02.2020 между застрахователя-ищец и свид. И.П.. Въз основа на посочения документ може да се направи извод, че е сключен застрахователен договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с обект на застрахователно покритие - лек автомобил „В.“, модел „В.“, с ДК № ********. Покритието на застраховката е пълно автокаско, в обхвата на който се включва покриване на щети, причинени от ПТП.

През време на действие на договора - на 05.06.2020 г., застрахованият автомобил е увреден вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило при движение по републиканската пътна мрежа по пътя между с.

Мирово и гр. Момин проход, изразяващо се в преминаване на МПС през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което била спукана предна дясна гума. За настъпване на пътно транспортното произшествие водачът и собственик на автомобила, подал декларация за настъпване на застрахователно събитие по застрахова „Каско“ до ищеца, в която описал подробно механизма на събитието.

След подаване на декларацията ищецът образувал преписка по щета № 470420202025138, изготвени са опис на претенция и доклад по щета, въз основа на които на собственика на увредения автомобил – свид. И.П. е изплатена сума в размер на 165,24 лева с преводно нареждане за кредитен превод от 26.06.2020 г.

Предвид изложеното съдът намира за доказана първата материална предпоставка за уважаване на иска - съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото/настъпване на суброгацията по чл.

410 КЗ

Доказва се и втората материалноправна предпоставка за уважаване на иска.

В производството пред РС-Ихтиман за установяване механизма на ПТП 4 са ангажирани показанията на свидетелят И.П., заявление за настъпване на ПТП, декларация за застрахователно събитие, изслушана е и авто–техническа експертиза. Свидетелят П. е управлявал увредения автомобил и има преки впечателния относно механизма на настъпване на ПТП, като не може да се приеме, че показанията му извращават обективната истина. Това е така доколкото са логични, последователни и отлично хармонират с останалите събрани по делото доказателства – декларация за настъпване на застрахователно събитие и заявление за настъпване на ПТП. Кореспондират и със заключението на вещото лице по СТЕ, както и изложеното от вещото лице, при изслушване в съдебно заседание. С оглед на това, при съобразяване изискванията на чл. 172 ГПК, съдът възприема същите за достоверни.

Заключението следва да бъде кредитирано, като логично, мотивирано и безпристрастно изготвено. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от свидетеля показания в частта относно спорните по делото факти. При наличната непротиворечива доказателствена съвкупност следва единствен възможен извод, че механизмът на процесното ПТП е настъпил именно по описания в исковата молба начин. Липсват каквито и да е данни за друг механизъм за увреждане, поради което развитие съображения от ответника са изцяло хипотетични и неосновани данни и доказателства по делото. Показанията на свид. П., заявлението за настъпване на ПТП и декларацията за застрахователно събитие несъмнено установяват, че автомобилът е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че мястото на произшествието е част от републиканската пътна мрежа.

Не се споделят доводите, че конкретният застрахователен риск не покрива увреждането на гуми. Те са несъответни на покрития застрахователен риск при клауза „Пълно каско“, видно от л. 6 от общите условия на договора.

Не може да се споделят възраженията на ответника, че поради липса на подпис върху приложените общи условия към договора, същият не е породил правното си действие. При установеното по делото подаване на уведомление за щетата от застрахования до застрахователя и извършено плащане безспорно те са извършили потвърждаване на действията във връзка с 5 ползването на правата по застрахователния договор.

Не са ангажирани доказателства от ответника за осъществяване на някоя от регламентираните в чл. 208, ал. 1 КЗ предпоставки, при наличието на които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи наличието на изключен застрахователен риск, съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, каквито доказателства не е ангажирал по делото.

Районният съд не споделя довода на ответника по иска, че поради липса на протокол за ПТП, фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка. Освен това случаят не е сред лимитативно изброените в чл. 125 ЗДвП хипотези, в които органите на МВР са задължени да посетят мястото на произшествието, от което следва, че липсва и законово основание за съставянето на протокол за ПТП. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 6, т. 4 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, която предвижда, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

Аргументи за липсата на нужда от протокол за ПТП могат да се черпят и от съдебната практика, в която е установено, че обвързващата формална доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с други доказателства, включително чрез служебно назначаване на специализирана авто-техническа експертиза (решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО).