Определение № 32647 от 09.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32647 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110127285 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 8972/13.01.2026г., депозирана от името на ищеца „.“ ЕООД с искане за изменение на решение № 23724/29.12.2025г. по гр.д.№ 27285/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските, като е посочено, че съдът неправилно е присъдил разноски по реда на чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ответника за процесуално представителство по исковото и в рамките на заповедното производства. Излагат се подробни съображения относно прекомерността на присъденото адвокатско възнаграждение, като се поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи се, че не следва да се присъжда и ДДС към възнаграждението, тъй като не била налице облагаема по ЗДДС сделка. Поддържа се и, че на процесуалния представител на ответника не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за подаване на възражение в рамките на заповедното, като ако такова все пак бъде присъдено се сочи, че следва да е в размер на 50 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни по молбата изразява становище, че молбата се явява неоснователна, като се развиват подробни аргументи относно приложението на решение на СЕС по дело С-438/2022г.

Като взе предвид изложените от ответниците доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване на решението – решението е връчено на ищеца на 07.01.2026г., а молбата е подадена на 13.01.2026г), като доколкото се иска изменение на разноските на насрещната страна е ирелевантно дали е представен или не списък по чл. 80 ГПК. Ето защо съдът намира, че депозираната молба по чл. 248 от ГПК се явява процесуално допустимо.Разгледано по същество, искането е частично основателно.

Производството по делото е образувано по искова молба „.“ ЕООД срещу В. П. И., депозирана по реда на чл.422 от ГПК, с която са предявени установителни искове с правно 1 основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи сума в общ размер от 5774.92 лева. Установителните искове са били кумулативно съединени и с осъдителни искове на стойност 4313.35 лева.

С решение № 23724/29.12.2025г. по гр.д.№ 27285/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, предявеният установителен иск е уважен за сумата от 2500 лева, като за останалите предявени суми установителните искове са отхвърлени. Отхвърлени изцяло са и предявените осъдителни искове. Предвид това съдът е присъдил в полза на процесуалния представител на ответника, осъществяващ защита по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното в размер на 136.10 лева с ДДС съразмерно с отхвърлената част от исковете. Присъдено е и адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 1180.69 лева с ДДС, при определено възнаграждение в размер на 1569.63 лева с ДДС.

При извършване на проверка настоящият състав констатира, че по делото са представени договори за правна защита и съдействие в заповедното производство и в исковото производство, в които е уговорено предоставянето на правна помощ безплатно.

Представено е и доказателство за регистрацията на адв. Д. по ЗДДС.

Предвид това съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че към адвокатското възнаграждение при присъждането му не се дължи начисляване на ДДС.

Следва да се посочи, че осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла н а чл. 38, ал. 1 и в случаите на чл. 38, ал. 2 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. С присъждането на адвокатското възнаграждение по посочения ред се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга и същата става обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС, върху който за регистрирания по ЗДДС адвокат, представляващ данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС. Отделно следва да се има предвид, е че получените от адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждения за предоставени правни услуги не фигурират сред освободените от ДДС доставки, посочени в чл. 38 и сл. ЗДДС. Изводът, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, следва да се присъжда и ДДС, не противоречи на постановките в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. В този смисъл е и константната съдебна практика обективирана в определение №306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 351/23.09.2020г по ч.т.д.№ 1485/2020г на ВКС, ІІ т.о., определение № 98/08.03.2022г по ч.т.д.№ 1544/2021г на ВКС, ІІ т.о.

Неоснователно се явява възражението относно дължимостта на адвокатско възнаграждение за представителство в рамките на заповедното производство. Както е посочено и в мотивите на съдебното решение съдът изцяло споделя застъпената от Върховния касационен съд практика, обективирана в определение № 140/19.03.2020г. по ч.т.д.№ 236/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д.№ 3074/2018г. на І т.о, съгласно която заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал.

7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен 2 лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл дори в цитираната от съда практика на ВКС се приеме, че не се дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Въпреки това Софийски районен съд отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя характер в настоящия случай все пак представлява действие осъществено от процесуален представител, счита, че размерът на възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на общите критерии на чл.

36, ал.2 ЗА – справедливо и обосновано. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С438/22,чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл.4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл.

101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Такъв справедлив и обоснован размер при съобразяване на характера на действията по подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което не се отличава като процесуално действие с фактическа и правна сложност, а за настъпването на правни последици от възражението не се налага излагането на каквито и да е съображения или правна обосновка, то найсправедливо би било присъждането на възнаграждение, което се равнява на размера на възнаграждението за осъществяване на най-близката по своя характер процесуална дейност до тази на подаване на възражение, а именно дейността по подаване на молба от процесуален представител. В действителност съдът не е обвързан с приетите в Наредба № 1/09.07.2004г за възнаграждения за адвокатска работа размери, но това не означава, че същите следва да бъдат използвани като ориентир. Ето защо съдът приема, че адвокатското възнаграждение за заповедното производство коректно е определено в размер на 200 лева като възнаграждение за подаване на молба, която сума с включено ДДС е 240 лева. Предвид това при съобразяване на отхвърлената част от исковете съдът приема, че дължимото възнаграждение е именно присъденото 136.10 лева с ДДС, поради което решението в тази част не следва да бъде изменяно.

3

По отношение обаче на размера на възнаграждението за процесуално представителство в исковото производство съдът намира, че релевираното възражение за прекомерност се явява основателно. В действителност независимо, че материалният интерес са делото е 10 089.27 лева, то осъществените процесуални действия от страна на процесуалния представител на ответника се изразяват единствено в подаване на отговор на исковата молба и депозиране на молба за разглеждане на делото в отсъствието на адв. Д., т.е процесуалният представител дори не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. По делото не са осъществявани процесуални действия извън събирането на писмени доказателства, приложени към исковата молба, като нито са разпитвани свидетели, нито са изслушвани експертизи. Същевременно делото не се отличава с фактическа или правна сложно, като изложените от ответника аргументи в отговора на исковата молба биха били същите независимо от цената на иска. Ето защо настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение в случая следва да бъде определено в минимален размер – 400 лева без ДДС или 480 лева с ДДС. Съответно при съобразяване на изхода от спора на адвокат Д. следва да се присъди сумата от 361.06 лева с ДДС или 184.61 евро с ДДС съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С оглед всичко изложено съдът намира, че молбата по чл. 248 ГПК на ищеца се явява частично основателна, като следва да бъде намалено определеното от съда възнаграждение за исковото производство. В останалата част молбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 23724/29.12.2025г. по гр.д.№ 27285/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адв. А. З.

Д., личен номер ., със съдебен адрес в гр. ., адвокатско възнаграждение в исковото производство пред Софийски районен съд от сума в размер на 1180.69 лева с ДДС на сума в размер на 361.06 лева/184.61 евро с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на „.“ ЕООД, ЕИК: . в останалата част.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4