Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4403 от 25.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9928/2025
Вид
Решение № 4403
Подписан
25.06.2026
В сила
16.08.2026
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, ЕВГЕНИ СТОИЛОВ СТАНОЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4403 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100509928 по описа за 2025 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение рег.№13901 от 16.07.2025г., постановено по гр.дело №63341/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, е осъден ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, да заплати на Г. С. Г., с ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата о т 6 0 0 0 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 04.09.2020г., около 09:45 часа, в гр.София, на ул."Илия Бешков", вследствие противоправното поведение на водач на лек автомобил марка "Кадилак СТС", с рег.№********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.10.2020г. до погасяване на задължението, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 10500 лв. като неоснователен. С решението е осъден ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, да заплати на адв.Г. Й. Й., от САК на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. сумата о т 742.8 6 лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата по делото, което е изчислено съобразно уважената част от предявения иск. С решението е осъдена Г. С.

Г., с ЕГН **********, да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, сумата от 1140.0 0 лв., представляваща разноски по делото, изчислени пропорционално на отхвърлената част от иска. С решението е осъден ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната 1 власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 502.8 6 лв., представляваща държавна такса и разноски по делото, изчислени пропорционално на уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, чрез процесуален представител адв.М.Г., с която се обжалва решение рег.

№13901 от 16.07.2025г., постановено по гр.дело №63341/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск чл.432, ал.1 КЗ във вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, както и са възложени в тежест разноски. Наведени са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа се още, че в оспореното решение не са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, изводите на СРС са въз основа само на част от събраните доказателства. Твърди се, че в хода на производството не са събрани доказателства относно наличието на кумулативните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Поддържа се, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че вина за настъпилото ПТП има водача на лек автомобил марка "Кадилак СТС", с рег.№********, който е имал задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ЗД "БУЛ ИНС" АД. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че вина за настъпването на процесното ПТП има само пострадалата пешеходка - Г. С. Г., ищца по делото, която е пресичала пътното платно на необозначено за пресичане място, като внезапно е навлязла в пътното платно на лекия автомобил, без да съобрази факта, че другите участници в движението нямат видимост към нея и с поведението си е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП като сама се е поставила в опасност до такава степен, че е станала причина за реализирането на процесното ПТП. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск за присъждане в полза на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпило ПТП на 04.09.2020г. в гр.София, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - Г. С. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Г. Й., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че решението на СРС в обжалваната част е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че основният аргумент на ответника, че единствено пострадалата има вина за настъпилото ПТП, при което е получила травматични увреждания, е неоснователен и не съответства на събраните по делото доказателства.

Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че в хода на делото са доказани предпоставките в закона за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество, предвид на което е уважил предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 04.09.2020г. в гр.София за сумата от 6000 лв., при наличие на 40 % съпричиняване от страна на пострадалата. Посочено е още, че подробно първостепенният съд е обсъдил 2 всички критерии, на основание на които е определил размера на дължимото обезщетение и правилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на въззиваемата страна – ищца по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. пред въззивната инстанция. Към представена молба на 11.05.2026г. е приложен списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от Г. С. Г., с ЕГН **********, срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД. Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно, съобразено със събраните по делото доказателства и установената съдебна практика. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и е присъдено в полза на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 04.09.2020г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен риск, първостепенният съд е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Прието е от решаващия състав на СРС, че ищцата при условията на пълно и главно доказване е установила по делото наличието на всички кумулативни 3 предпоставки от сложния фактически състав на нормата на чл.432, ал.1 КЗ, което е основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредата. Обоснован е извод, че са доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени от получени травматични увреждания от процесното ПТП, изразяващи се контузия с разкъсване на меките тъкани на главата в лявата супраорбитална област без увреждане на зрението като функция на подлежащото в съседство око; голям подкожен хематом и охлузване на кожата и епитела в ляво параорбитално; загуба на съзнание за неопределено време на местопроизшествието, което е в основата на диагноза на мозъчно комоцио (сътресение); тахифреквентна (учестена-92/мин.) сърдечна дейност без патологични шумове с високо кръвно налягане (170/100) при приемане в неврохирургична клиника, а лявото око е с кръвонаседнали клепачи /хематоми/, субконюктивална хеморагия темпорално и намалена подвижност във всички посоки, а също така са установени охлузване и хематом в супраорбитално в ляво. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че са доказани предпоставките в закона за ангажиране на отговорността на ответното дружество да заплати н а и щ ц а т а обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпило на 04.09.2020г. в гр.София ПТП, съответно счита за правилни и законосъобразни изложените в обжалваното решение аргументи в частта, в която е приета за основателна заявената искова претенция, като с оглед доказаните травматични увреждания, претърпени от ищцата, определеният размер за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди е в съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и кореспондира на трайно установената съдебна практика. На следващо място правилно СРС при присъждане на обезщетението е обсъдил направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като е приел, че е налице основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на отговорността на ответното дружество з а причинените на ищцата неимуществени вреди, като приетата степен на съпричиняване от 40 % от страна на ищцата е обоснована след анализ на събраните по делото доказателства. СРС е изложил подробни мотиви, че ищцата с поведението си е нарушила разпоредбите на чл.113, ал.2 и чл.114 ЗДвП и на чл.165, т.1 и т.2 и чл.166, т.1 и т.2 ППЗДвП, тъй като е пресичала платното за движение, без на мястото или в непосредствена близост да е имало обозначение с пътен знак или с маркировка за пресичане на платното от пешеходци, при наличие в непосредствена близост на светофар и урегулирано място за преминаване на пешеходци, като внезапно е навлязла в платното за движение на процесния автомобил, без да се съобрази, че няма видимост за приближаващите автомобили и като се има предвид, че е предприела пресичане на забранено място, без да прецени потенциална опасност от приближаващи се МПС, е предприела пресичане на платното за движение, като по този начин е попаднала в опасната зона за спиране на процесния лек автомобил и с действията си е създала опасност и пречки за движението, с което е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП. След отчитане на съпричиняването определеното на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е намалено с 40%, съответно предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД е уважен за сумата от 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2020г. /дата, на която е прието, че ответното дружество е изпаднало в забава след като е била предявена писмена застрахователна претенция от пострадалото лице и съответно изтичане на предвидения в нормата на чл.106 КЗ 15-дневен срок за отговор/ до окончателното й изплащане. В тази връзка съдът на основание чл.272 ГПК 4 препраща към изложените от СРС мотиви, които приема за правилни и законосъобразни. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.