Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 348 от 31.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 672/2023
Вид
Решение № 348
Подписан
31.10.2023
В сила
31.10.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл.433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.104 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Стара Загора, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20235500500672 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на Г. Н. М. – длъжник по изп.дело № 598/2023г. по описа на ЧСИ К.А. с район на действие ОС-Стара Загора.

Жалбоподателката обжалва постановлението от 09.08.2023 г., с което е отказано изпълнителното производство по делото да бъде прекратено.

В жалбата се сочи, че този отказ е незаконосъобразен.

Жалбоподателката излага съображения, че с молба вх. №11032/08.08.2023г. е поискала прекратяване на изпълнителното дело, по което е длъжник, тъй като с уведомление до взискателя била извършила прихващане и не дължи нищо, поради погасяване на задължението. Със съобщение от 09.08.2023г. по изпълнително дело №598/2023г. по описа на ЧСИ К.А. е уведомена, че не се прекратява производството по делото, а следва същата да предяви претенциите си по исков ред. Жалбоподателката твърди, че съгласно чл.103 и чл.104 ЗЗД било достатъчно изявление от едната страна до другата при насрещни изискуеми и ликвидни вземания. Двете вземания се погасявали до размера на по-малкото, без да е необходима намеса на ЧСИ или съд. По тази причина и била поискала прекратяване на производството по изпълнителното дело, тъй като задължението и било погасено чрез прихващане.

С оглед на това счита, че действията на ЧСИ- К.А., с които й отказва да прекрати производството са незаконосъобразни, поради неспазване на процедурата предвидена в ГПК. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради погасяване на задължението.

Взискателят К. С. К. в срока за отговор не е депозирал становище по 1 жалбата.

Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. С настоящата жалба длъжникът обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради погасяне на задължението чрез прихващане. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения законов срок. Предвид горното и на осн. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 598/2023г. е образувано по молба с вх.№ 10768/31.07.2023г. на взискателя К. С. К. и приложен изпълнителен лист № 1189/2021 г. от 09.05.2023г. на Районен съд Стара Загора срещу длъжника Г.

Н. М.. Още с тази молба взискателят е поискал да се наложи запор на вземането на длъжника по изп.дело № 20235330403093 на ДСИ при Районен съд Пловдив.

Поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 14353/31.07.2023г. е редовно връчена на длъжника на 01.08.2023г. Запорно съобщение с изх.№ 14348/31.07.2023г. до ДСИ при PC - Пловдив е получено на 02.08.2023г., видно от обратната разписка. В отговор на същото третото задължено лице изпраща отговор с изх.№ 34077/04.08.2023г. по изп.дело № 20235330403093 на СИС при PC - Пловдив с мой вх.№ 11027/08.08,2023г. на осн. чл.507 от ГПК и чл.508 от ГПК. Видно от същия ТЗЛ признава за основателно вземането, върху което се налага запора и изразява готовност за превеждане на суми при постъпване на такива.

С молба с вх.№11032/08.08.2023г. длъжникът Г. Н. М. прилага уведомление за прихващане на суми, адресирано до взискателя /без същото да е получено от него и без да е отбелязана дата/. Със същата молба жалбоподателката иска прекратяване на делото, тъй като счита, че след прихващането не дължи суми.

С писмо с изх.№ 14890/09.08.2023г., получено лично от жалбоподателката на 11.08.2023г., същата е уведомена, че настоящото искане за прихващане следва да се предяви по исков ред, а не пред съдебния изпълнител.

В разпоредбата на чл.433 от ГПК са посочени основанията, на които може да бъде прекратено и приключено изпълнителното производство.

В индивидуалното изпълнителното производство, развиващо се по правилата на ГПК, не е предвидена възможност длъжникът, срещу когото е образувано изпълнителното дело да извърши прихващане и на това основание 2 да се намали дългът по делото и евентуално да се стигне до прекратяване или приключване на последното. В изпълнителното производство е невъзможно позоваването на каквито и да било правопогасяващи възражения, освен ако изрично законодателят не е предоставил такава възможност при извършването на конкретно действие /както например е сторено с чл. 433, ал.

1, т. 1 от ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, прекратяване на изпълнителното дело е възможно въз основа на възражение, предявено от длъжника за извършено от него престиране на паричното му задължение преди образуване на изпълнителното производство, като изпълнението следва да бъде удостоверено с разписка от взискателя, квитанция от пощенската станция или писмо от банка. Нормата визира реалното изпълнение на вземането по изпълнителния лист, а не погасяването му чрез някой от институтите на облигационното право /включително прихващането/. Разпоредбата е императивна и не подлежи на разширително тълкуване.

Извършеното извънсъдебно прихващане /каквото е в настоящия случай изявлението, направено от длъжника/, не е сред законовите основания за прекратяване по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, като при спор възражение на длъжника следва да се предяви по исков ред. Това съответства на правомощията на изпълнителния орган, пред който извън предвиденото в изричното правило на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК правопогасяващо възражение поради плащане не могат да бъдат предявявани други.

С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че след като липсва изричен процесуален ред за извършване на прихващане, длъжникът не разполага с възможност пред съдебния изпълнител да се позовава на подобен способ за погасяване на дълга му. Длъжникът по изпълнително дело, който се явява едновременно взискател по изп.дело № 20235330403093 на ДСИ при Районен съд Пловдив срещу своя кредитор по настоящото изпълнително производство, може да се защити, като посочи по реда на чл. 426, ал. 2 от ГПК като начин за изпълнение събиране на вземането, което кредиторът му има срещу него. Така, както е направил взискателят К. С. К. по настоящото изп. дело № 598/2023г. още с молбата за образуване на същото. А в случай на извършена компенсация, само по исковия ред, предвиден по чл. 439 ГПК може да се твърди настъпването на правопогасяващите й последици. Не е в правомощията на съдебния изпълнител да констатира факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Същият не е оправомощен да извършва прихващания, доколкото законът не му дава подобна възможност. Той може да насочи изпълнението върху вземането на длъжника, но не и да преценява налице ли са насрещни, ликвидни и изискуеми вземания и да прави изводи за извършено прихващане. Всички възражения за погасяване на изпълняемото право, произтичащи от юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, могат да бъдат зачетени от съдебния изпълнител, ако длъжникът е провел успешно отрицателен установителен иск 3 по чл. 439 от ГПК. Настоящото правопогасяващо възражения за прихващане направено от длъжника с молбата с вх.№ 11032/08.08.2023г. може да бъде релевирана само пред гражданския съд, тъй като съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното производство да събира доказателства и да извършва преценка дали действително са настъпили факти с погасителен ефект. Нещо повече, съдебният изпълнител няма процесуалноправно основание да извършва прихващане, тъй като същото не представлява изпълнителен способ, регламентиран изрично в ГПК. Видно от хипотезите, визирани с разпоредбата на чл. 433 ГПК, в същите не е предвидено като основание - извършено от ЧСИ прихващане да бъде валидно основание за цялостно или частично прекратяване на изпълнителното производство.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че жалбата, подадена от длъжника Г. Н. М. по изп.дело № 598/2023г. по описа на ЧСИ К.А., против постановлението на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните мотиви, окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Н. М.– длъжник по изп.дело № 598/2023г. по описа на ЧСИ К.А. с район на действие ОС-Стара Загора срещу постановление от 09.08.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4