Решение № 12402 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12402 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110147411 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца М. М. А. срещу ответника Министерство на отбраната на Република България осъдителни искове с правно основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл вр. чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата 9890 лева, представляваща обезщетение за оставането си без работа за периода от 08.05.2025г. до 07.07.2025г., сумата 217,18 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.07.2025г. до 02.09.2025г., както и законна лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът М. М. А. твърди, че работел на длъжност държавен експерт в отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Политика на въоръженията“ на Министерство на отбраната с ранг II, старши, при уговорена основна месечна заплата в размер на 4945 лева. Заявява, че със Заповед № РД-26-325/07.05.2025г. на постоянния секретар на отбраната е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.

106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – съкращаване на щата. Поддържа, че на 07.07.2025г. входирал пред работодателя заявление за изплащане на дължимото му се обезщетение, като за доказване, че за периода от 2м. не е заемал друга държавна служба се позовавал на служебната си книжка. На 25.07.2025г. получил писмо, че на 11.02.2026 г. в 15:44:34 ч. следва да докаже липсата на трудово правоотношение през периода, на което отговорил с писмо от 29.07.2025г., заявявайки, че служебната му книжка, която не му била върната, удостоверявала именно това обстоятелство. Поддържа, че нормата на чл.

106 ЗДСл касае единствено държавна служба. При изложените фактически твърдения претендира заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от два месеца 08.05.2025г. до 07.07.2025г., както и мораторна лихва за забава върху горепосочената сума в размер на 217,18 лв. за периода от 07.07.2025г. до 02.09.2025г.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Министерство на отбраната на Република България е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда доводи, че не са налице законовите предпоставки за заплащане на претендираното обезщетение, доколкото 1 ищецът не е доказал в рамките на претендирания период от 2м., че не е постъпил на работа по трудово или служебно правоотношение. Счита, че нормата на чл. 106, ал. 2, изр. 1 ЗДСл касае оставане без работа по трудово, служебно правоотношение или извършване на работа по граждански договор. Оспорва претенцията и по размер. В конкретиката на казуса сочи, че видно от представената от ищеца Справка – данни за осигуряване по ЕГН за периода 01.05.2025г. до 30.06.2025г., ищецът А. е в трудово правоотношение с Висше училище по сигурност и икономика – гр. Пловдив, респективно се опровергава твърдението му, че е останал без доходи. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл. 106, ал. 2 ЗДСл във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове предполага доказването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.) страните да са се намирали в служебно правоотношение; 2.) служебното правоотношение да е било прекратено, поради съкращаване в щата; 3.) ищецът да е останал без работа след прекратяването на служебното правоотношение 4.) изпадането на длъжника в забава и размера на мораторната лихва.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение на длъжност държавен експерт в отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Политика на въоръженията“ на Министерство на отбраната, с ранг II старши.

Не се спори между страните, а и от представената Заповед № РД-26325/07.05.2025г. на постоянния секретар на отбраната се установява, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 07.05.2025г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, във връзка с Устройствения правилник на Министерство на отбраната, приет с ПМС № 5 от 21.01.2014г. посл. изм. и доп. С ПМС № 32 от 23.04.2025г., МЗ №ОХ-023/25.04.2025г. за организационно-щатни промени на МО и утвърдено длъжностно разписание № АМ-256, в сила от 02.05.2025г., т. 1 от МЗ № ОХ670/15.08.2023г. доп. с МЗ № ОХ-59/21.01.2025г. и изм. с МЗ № ОХ-71/22.01.2025г., поради съкращаване на щата. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплатят следните обезщетения: по чл. 106, ал. 4 ЗДСл за неспазен срок на предизвестие и по чл. 61, ал. 1 ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск.

Следователно, спорът между страните се концентрира от правна страна по отношение приложението на чл. 106 ЗДСл, във връзка с дължимостта на претендираното процесно обезщетение.

Законът за държавния служител в разпоредбите си на чл. 104 ЗДСл и чл. 106, ал.

2 и, ал. 3 ЗДСл предвижда различни обезщетения с оглед основанието, въз основа на което е прекратено служебното правоотношение. Обезщетенията по първата от двете правни норми са за общи основания за прекратяване на служебното правоотношение, а тези по втората, за случаи при едностранно прекратяване от органа по назначението с предизвестие - в този смисъл Решение № 1012 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2007 г., I г. о., ГК.

Според правилото на чл. 106, ал. 2 ЗДСл, във вр. чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. В случаите по, ал. 1, т. 1 и 2

2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

С оглед изложеното, когато трудовото правоотношение е прекратено на посоченото основание - с предизвестие, поради съкращаване в щата (какъвто е процесния случай, въпреки че не е спазен срокът на предизвестието, което не се отразява на основанието за прекратяване на правоотношението), обезщетението по чл.

106, ал. 2 ЗДСл. се дължи винаги, като за разлика от нормите на общото трудово право (вж. чл. 225 КТ), дължимостта на обезщетението не е предпоставена от незаконност на уволнението и неговата отмяна. Дължимостта на обезщетението е безусловна, тъй като същата е свързана единствено с основанието за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това в съдебната практика се приема, че обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл е получено по повод едностранното прекратяване на служебното правоотношение и при отмяната му не се дължи връщането му - вж. Решение № 1023 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2006 г., I г. о.; Решение № 1023 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2007 г., I г. о., ГК. Предвиденото в чл. 106, ал. 2 ЗДСл. обезщетение има, от една страна, известен алиментен характер, поради което и същото е ограничено със срок по отношение на формирането му. От друга страна, алиментният характер на обезщетението, се предпоставя и от факта, че следва лицето, което е било в служебно правоотношение да има достатъчно време, за да намери нова работа, за който период да е обезпечено неговото и на семейството му съществуване и обезпечаване на елементарни нужди. Това е обусловено от факта, че за лицата, които полагат труд като държавни служители - за разлика от лицата по трудови правоотношения по КТ, са налице ограничения по отношение възможността същите да полагат допълнителен труд или да извършват определени дейности, докато се намират в служебно правоотношение - напр. ограниченията по чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Поради това се предвиждат определени основания за заплащане на обезщетения на държавни служители при прекратяване на трудовото правоотношение.

В настоящия случай видно от представена Служебна бележка с изх. № 121/09.03.2026г., издадена от Академия по национална и информационна сигурност /АНИС/, гр. Пловдив (л. 40) се установява, че ищецът М. А. е в трудово правоотношение по безсрочен трудов договор № 644/06.07.2020г. на длъжност „професор“, висше училище, като за периода м.05.2025г. до м.07.2025г., служителят е ползвал неплатен отпуск и не е получавал месечно възнаграждение. Следва да се посочи, че съдът възприема твърденията на ищеца, че волята на законодателя в нормата на чл. 106, ал. 2 ЗДСл уреждаща правото на обезщетение за оставането на служителя без работа, касае именно липсата на доход. Това обстоятелство несъмнено е установено по настоящото дело. Същевременно ползването на неплатен отпуск по съществуващо правоотношение по КТ - Академия по национална и информационна сигурност за периода след прекратяване на служебното правоотношение с ответника Министерство на отбраната на Република България, не може да обуслови задължение за последното за заплащане на претендираното обезщетение. В писмената си защита ищецът излага доводи, че не получава доходи по трудовото си правоотношение, защото е в дългосрочен неплатен отпуск, за да може да изпълнява държавната служба.

Последното е относимо за периода, в който ищецът е съвместявал работата си като професор в учебното заведение и държавен служител в качеството си на държавен експерт в отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Политика на въоръженията“ на Министерство на отбраната, с ранг II старши, но не може да бъде релевантно за процесния период след прекратяване на служебното правоотношение на ищеца А. – 3

08.05.2025г. до 07.07.2025г., за когато по мение на настоящия състав не се установява основание за продължаване ползването на неплатен отпуск, респективно неполучаването на трудови доходи при отпадане на сочената предпоставка – изпълняваната държавна служба.

С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск по чл. 106, ал. 2 ЗДСл вр. чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

По иска чл.86, ал.1 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се отхвърли.

По отговорността за разноски:

Право на разноски при този изход на спора има ответникът, който е направил искане в тази насока, съответно следва да му бъде присъдена сумата 100 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. А., ЕГН ********** срещу Министерство на отбраната на Република България, със седалище: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, осъдителни искове с правно основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл вр. чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9890 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 08.05.2025г. до 07.07.2025г., както и за сумата 217,18 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.07.2025г. до 02.09.2025г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. М. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на отбраната на Република България, със седалище: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, сумата от 100 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________