Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 589 от 24.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 2429/2025
Вид
Решение № 589
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Красимира Иванова Николова-Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Г.О., 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20254120102429 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът ”КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: град С., ***, чрез пълномощник: юрисконсулт В. Л., твърди в исковата си молба, че в законоустановения срок и съгласно указанията на РС - Г.О., обективирани в съобщение и определение по ч.гр.д. № 1500/2025 г. по описа на ГОРС, депозира настоящата искова молба с правно основание чл.422 от ГПК. Твърди, че са налице възникнали и вече изискуеми парични задължения от страна на М. Л. В. към ищеца, които задължения към настоящия момент не са погасени.

Твърди, че на 04.08.2022 г. между „Креди Йес“ ООД - кредитор, от една страна, и М. Л. В.

– кредитополучател, от друга страна, е подписан договор за паричен заем № 558120 с чиста стойност от 800.00 лв., с уговорени 10 погасителни вноски, всяка от които в размер на 125.00 лв., с първа падежна дата на 18.08.2022 г., последна вноска на 04.01.2023 г., а общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период, е в размер на 875.05 лв.

Твърди, че вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „Креди Йес“ ООД е отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него е възникнало задължение да погаси кредита си съгласно условията по сключения договор от 04.08.2022 г. Заявява, че за погасяване на задължението от страна на длъжника са постъпили доброволни вноски в общ размер на 636.40 лв.

Твърди, че на 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент, и "Кредит 1

Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД е цедирал вземането си по гореописания договор за кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Сочи, че съгласно договора за цесия, „Креди Йес“ ООД е прехвърлило на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за потребителски кредити, които са подробно описани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Допълва, че в предмета на сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по договор за кредит № 558120, сключен между „Креди Йес“ ООД и М. Л. В., а това предпоставя правния интерес на дружеството-ищец да предяви настоящия иск.

Посочва, че поради неизпълнение на задължението, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД пристъпва към принудително изпълнение, като е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК против М. В. за заплащане на дължимата сума по договор за паричен заем от 04.08.2022 г.; съдът е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1500/2025 г., с която е осъдил М. В. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата по непогасеното задължение по договор за паричен заем от 04.08.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и М. Л. В.. Заявява, че тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, съдът е указал на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Твърди, че придобитото от ищеца вземане възлиза на 655.25 лв., от които: 416.48 лв. главница, 14.09 лв. - договорна лихва, 224.68 лв. - неустойка. Сочи, че с пълномощно от 12.01.2024 г. предишният кредитор /цедентът/ „Креди Йес“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведоми от името на „Креди Йес“ ООД всички длъжници по вземанията, които „Креди Йес“ ООД е цедирало, съгласно сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. Посочва, че поради това и съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД, цедентът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника М. В. уведомление за извършеното прехвърляне на вземания; същото не е било получено на посочения адрес, върнато е като непотърсено, което е надлежно отбелязано на обратната разписка. Моли съда, ако приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомява за сключен на 12.01.2024 г. договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем.

Твърди, че към момента на подаване на настоящата искова молба, гореописаното задължение не е погасено.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на 2 ищеца, че М. Л. В. дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1500/2025 г., а именно:

416.48 лв. - главница, както и 75.00 лв. - реализирани от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 03.06.2025 г. до изплащане на вземането. Моли съда да му присъди и юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство в размер на 360.00 лв. Представя банкова сметка на дружеството - ищец: "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, IBAN:

***.

В съдебно заседание, ищецът ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с ново наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД, с ЕИК 202423225, редовно призован, не се представлява. Чрез пълномощника си – юрисконсулт В. Л., депозира писмена молба, с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа предявените искове. Моли съда да постанови неприсъствено решение, в случай, че са налице предпоставките за това, с което да уважи изцяло предявените искове и да му присъди направените в двете съдебни производства разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът М. Л. В. с ЕГН **********, с адрес: село В., община С., ***, редовно призована, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупредена за последиците от неподаването на такъв.

В съдебно заседание, ответникът М. Л. В., редовно призована, съгласно правилото на чл.40 и чл.41 от ГПК, не се явява, не се представлява. Не прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие и не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца, чрез пълномощника му – юрисконсулт В. Л., искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено неприсъствено решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 15.10.2025г., съдът е разяснил на ответницата последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването й в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено лично на ответницата на 25.11.2025г. В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. Видно от данните по делото, ответницата не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното й призоваване, като същата не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. Налице е и искане, предявено надлежно от ищцовата страна преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същата претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 19.06.2026г.

Наред с това, предявеният от ищеца иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационно правоотношение между „Креди Йес“ ООД – като кредитор и ответника М. В. – като 3 кредитополучател, по силата на валидно сключен между тях договор за паричен заем № 558120 към искане № 558120 от 04.08.2022г., при общи условия, които са неразделна част от договора; за изпълнение от страна на кредитора „Креди Йес“ ООД на поетите от него договорни задължения да предостави на ответника - като кредитополучател, уговорения кредит в размер на 800 лв. и за усвояване на предоставения кредит от ответницата, както и за неизпълнение от страна на ответника – кредитополучател на паричните задължения, поети от М. В., да върне на кредитора „Креди Йес“ ООД предоставения й паричен кредит заедно с уговореното между тях договорно възнаграждение, съгласно погасителния план и Общите условия към договора кредит; за наличието на сключен валиден и действителен рамков рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от (цесия) 12.01.2024г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството му на цедент, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, в качеството му на цесионер, както и приложение № 1 към него, по силата на които да са прехвърлени вземанията на „Креди Йес“ ООД от ответника М. В., изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, както и твърдените факти относно изпълнение на изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД за съобщаване на длъжника на договора за цесия.

Вероятната основателност на предявените искове се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни писмени доказателства: заверени преписи от заверени преписи от договор за паричен заем № 558120 към искане № 558120 от 04.08.2022г., общи условия и погасителен план към договора, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от (цесия) 12.01.2024г. и извлечение от приложение № 1 от 12.01.2024г. към него, уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 6197/31.01.2024г., известие за доставяне и обратна разписка за доставяне на препоръчана пощенска пратка, пълномощно в полза на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, потвърждение за извършена цесия, както и от писмените материали по ч. гр. дело № 1500/2025г. по описа на ГОРС и от заключението на приетата по настоящото дело и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза.

Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответницата на задълженията й да му заплати дължимите парични суми по договор за паричен заем № 558120 към искане № 558120 от 04.08.2022г., са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответницата М. Л. В. е да докаже, че е изпълнила претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното дотук, съдът приема за установено съществуването на парични вземания на ищеца ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с ново наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД, с ЕИК 202423225, от ответницата М. Л. В., за заплащане на сумата от 416.48 лв., с равностойност от 212,94 евро, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 558120 от 04.08.2022г., заедно със законната лихва върху 4 главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2025 г. до изплащане на вземането. Поради това предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, заедно с акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД към него.