Решение № 574 от 01.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Ямбол, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330101369 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД гр. София против Т. И. И. от гр. Я..

С исковата молба се твърди, че на 16.08.2021 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит № ***** със „Стик-кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 1 000 лв., като се е задължил да върне същата на 16 вноски по 158.84 лв. в срок до 16.12.2022 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36%, както и ГПР в размер на 42,58%.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си по договор за кредит.

На следващо място се сочи, че с договор за продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от 12.07.2023 г. „Стик-кредит“АД като цедент е прехвърлил своите вземания към ответника-длъжник по процесният договор за потребителски кредит на ищеца цесионер „АПС Бета България“ ЕООД - гр. София.

Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за цесията на посоченият от него настоящ адрес, както и с уведомление изпратено от цесионера на посоченият имейл адрес от ответника.

Алтернативно ако съда приеме, че уведомлението до длъжника ответник не е извършено надлежно, се иска от съда да приеме за надлежно връчване на уведомлението извършено с настоящата искова молба.

Твърди се, че и към настоящият момент задължението на ответника по договора за потребителски кредит не е погасено.

1

Сочи се, че настоящото производство е инициирано след като с Разпореждане № ***11.04.2025 г., постановено по ЧГД № ***/2025 г. по описа на ЯРС ищецът е уведомен, че ответника-длъжник е депозирал възражение срещу издадена срещу него заповед в законоустановеният срок, с което и по същество ищецът обоснова правният си интерес от предявяване на исковете, предмет на разглеждане в настоящото производство, а именно: съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 1 329.71 лв., формирана, както следва: главница в размер на 831.51 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 163.25 лв. за периода от 16.08.2021 г. до 16.12.2022 г., законна лихва за забава върху главница в размер на 334.95 лв. за периода от 16.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се поддържа, че предявените искове са недопустими и неоснователни.

Поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит се явява недействителен на осн. чл.22 от ЗПК.

Сочи се, че съгласно чл.17 от представеният с ИМ договор за потребителски кредит следва, че потребителят следва да предостави обезпечение по кредита, като може да избира между поръчителство или банкова гаранция, както и, че при неизпълнение дължи неустойка в размер на 0,9 от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението - чл.27 от Договора.

Поддържа се, че от това следва, че действителният ГПР по договора за кредит е над максимално допустимият от разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК от 50 %, съответно, че посоченият в договора ГПР 42,58% не е недействителен, тъй като в него не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, а е следвало да бъде включен с оглед разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК и на § 1, т.1 от ДР ЗПК.

Сочи се, че уговорката за обезпечение по кредита съответно заплащане на неустойка са във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие на между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗПК.

Сочи се още, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което представлява заблуждава търговската практика по смисъла на чл.6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО.

На тия съображения се поддържа, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и договорът за потребителски кредит се явява недействителен на осн. чл.22 ЗПК, поради което и на осн. чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Уговорената неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 143, т.5 от ЗЗП, която 2 предвижда забрана на уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

На следващо място се оспорва, че процесното вземане е било надлежно прехвърлено от кредитодателя „Стик-кредит“ АД на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД.

В представеното Приложение № 1 към договора за цесия не е индивидуализирано процесното вземане, а от приложените документи липсват доказателства, че кредитор на В.

П. П. е дружеството – ищец.

На следващо място се твърди, че по делото няма данни да е налице надлежно връчване за на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди опреди образуване на исковото производство.

Поради тази причина правата на ищеца да търси вземанията си от длъжника по договора за кредит се явяват неконсулидаризирани и съответно цесионерът не може да претендира изпълнение на задължението.

Оспорват се и претендираните от ищцовото дружество дължими суми, дължимостта на които са предмет на установяване в настоящото производство, като погасени по давност.

В обобщение се сочи, че се оспорва процесният договор за потребителски кредит като недействителен, че се прави възражение за погасяване на вземането по давност и за размера на всички суми, които са отнесени за погасяване на лихви, неустойки и разноски следва да бъдат разпределени към главницата, доколкото процесният договор за кредит е недействителен.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2025 год. по описа на ЯРС, на 14.03.2025 год., пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „АПС Бета България“ ЕООД – гр. София срещу длъжника-ответник Т. И. И. от гр. Я., за сумата от 2 318.26 лева, от които главница в размер на 831.51 лева, 988.55 лева – неустойка съгласно раздел № VIII „Неустойки“, чл.17 от Договор за потребителски кредит *****, 163.25 лева – дължима договорна лихва за периода от 16.08.2021 год. до 16.12.2022 год., 334.95 лева – законна лихва за периода от 16.12.2022 год. до 27.02.2025 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до оканчателното изплащане на сумата.

Със свое разпореждане № ***/17.032025 год. заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за сумата от 988.05 лева неустойка съгласно раздел № VIII „Неустойки“, чл.17 от Договор за потребителски кредит *****, както и в частта за разноските, представляващи платена държавна такса за разликата над 26.59 лева до претендирания размер 46.37 лева, и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№ ***/17.03.2025 год. за претендираните от заявителя – главница, договорна лихва и мораторна лихва.

В срока по чл.414 ГПК срещу така издадената заповед по чл.410 ГПК е постъпило 3 възражение от страна на длъжника Т. И. И., като в указания от съда на заявителя месечен срок същият е депозирал пред съда искова молба, с която е предявил установителни искове по чл.422 ГПК срещу длъжника предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото от страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства, видно от които на 16.08.2021 год. между „Стик-кредит“ АД гр.Шумен в качеството на кредтитор от една страна и от друга ответника Т. И. И. в качеството на потребител е бил сключен договор за потребителски кредит сключен от разстояние № *****, с предмет на договора предоставяне на кредит в размер на 1000 лева при уговорен лихвен процент по кредита 36%, ГПР – 42.58%, посочен е общ размер на дължимата от кредитополучателя сума – 1332.54 лева, както и срок за погасяването и – 16 месеца.

Видно от процесния договор за потребителски кредит и погасителния план към него, последният неразделна част от договора /чл.2, ал.1 от Договора/, заемната сума по кредита е 1000 лева, общата сума по кредита - 1322,54 лева включваща главница плюс лихва, към която обща сума е прибавена и неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител като общо дължимата от потребителя сума е определена на 2 541.41 лева, след което в погасителния план е посочен годишен лихвен процент – 36%, ГПР – 42.58 %, срок на кредита – 16 месеца, дата на първа вноска 16.09.2021 год., дата на последна вноска – 16.12.2022 год., и размер на месечна фиксирана вноска – 158.84 лева.

В раздел V, чл.17 от Договора е предвидено, че в случай че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок от три дни от сключване на настоящия договор да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с което трето лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление от банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

В раздел VIII, чл.27 от Договора е предвидено, че в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В ал.2 на чл.17 пък е предвидено, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като в ал.3 пък е предвидено, че ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичане срока по чл.17, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението.

С договор за продажба на прехвърления и вземания от 12.07.2023 год., считано от 17.05.2023 год. „Стек Кредит“ АД в качеството си на цедент е прехвърлил вземанията си 4 към потребителя-ответник Т. И. И. /видно от представеното копие от извадка на Анекс № 1 към договора за цесия/ на ищеца-цесионер „АПС Бета България“ ЕООД.

С исковата молба е представено уведомление до ответника за извършената цесия, което следва да се счита, че е достигнало до ответника с получаване на исковата молба, доколкото липсват категорични данни обосноваващи непротиворечив извод, че ответника е бил надлежно уведомен за извършената цесия по-рано.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: По договор за кредит № *****/16.08.2021 год. е усвоена сума в размер на 1 000 лева, като по договора е постъпила сума от 1 400 лева, която е била отнесена към погасяване на главница – 168.49 лева, договорна лихва за периода от 16.08.2021 год. до 16.02.2022 год. – 169.26 лева, неустойка – 647.94 лева и други разходи – 414.31 лева. Неустойката е в размер на 1 208.87 лева и не е включена при изчисляване на ГПР, като при включването и ГПР би бил над 100 %, както и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: