Решение № 4945 от 23.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4945 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20211100107849 по описа за 2021 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове: главен иск с правно основание чл. 88, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът – С. Е. Е. твърди, че на 01.09.2020г. е сключен договор за доставка, между „А.Б.” ЕООД „И.А.Б.” ЕООД, съгласно който „А.Б.” ЕООД следвало да достави на „И.А.Б.” ЕООД замразен свински джолан за сумата от 50 000 лева в 3 /три/ дневен срок от авансовото плащане. На 09.10.2020г.

„А.Б.” ЕООД е издал фактура № 1100000059 за сумата от 61 469,46 лева с ДДС. Тъй като сумата по фактура надвишава първоначално уговорената сума от 50 000 лева с ДДС, „А.Б.” ЕООД трябвало да достави стока съгласно първоначалната уговорка, а за разликата по фактура от 50 000 до 61 469,46 лв. трябвало да бъде издадено кредитно известие. На 21.10.2020г. с платено нареждане „И.А.Б.” ЕООД превежда по сметка на „А.Б.”ЕООД сумата от 45 689, 71 лева. На 04.01.2021 г. сумата от 4 310, 29 лв. е преведена от ищцата С.

Е. по сметка на „А.Б.” ЕООД за доплащане по посочената фактура. След като е платена изцяло уговорената цена „И.А.Б.” ЕООД многократно канил длъжника „А.Б.” ЕООД да изпълни задълженията си по сключения между тях договор като му предостави различни срокове за изпълнение, но това така и не се случило. Изпълнението на договора станало безпредметно за „И.А.Б.” ЕООД и дружеството поискало да си получи обратно сумите по договора за доставка от 01.09.2020г., но „А.Б.” ЕООД категорично отказало както да изпълни задължението си, така и да възстанови внесената сума. С договор за цесия от 26.05.2021г. цедентът „И.А.Б.” ЕООД прехвърлил възмездно на ищцата С. Е. всички свои права и вземания към длъжника „А.Б.” ЕЮОД, 1 придобити на основание договор за доставка от 01.09.2020г. За извършената цесия „И.А.Б.” ЕООД изпратил уведомление, което е получено от ответното дружество на 09.06.2021г. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати сумата 50 000 лв. - представляваща авансово заплатена стока по развален договор за доставка от 01.09.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 21.06.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК /л.

117/. Евентуално е предявен иск за същата сума на основание неоснователно обогатяване.

Ответникът – „А.Б.“ ЕООД в депозирания от него писмен отговор не оспорва, че описаните в исковата молба суми са постъпили по сметка на ответното дружество. Посочва, че не е уведомен за извършената цесия.

Заявява, че съгласно Тълкувателно решение от 26.03.2021 г., постановено по т.д. № 2/2019 г. на ВКС ищцата не притежава правото да иска разваляне на процесния договор за доставка, като се позовава на сключения договор за цесия. Твърди, че е изпълнил задълженията си по посочения договор изцяло и е доставило уговореното, за което е съставен търговски документ №1827 и е подписана фактура, която съгласно чл. 5.2 от същия служи и като разписка за предадената стока. Оспорва заявеното от ищеца, че е следвало да бъде издадено кредитно известие за разликата над 50 000 лв., поради което поддържа, че и към момента задължението по процесната фактура все още не се погасено изцяло. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск, като му се присъдят направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК /л. 119/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е отделил като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- на 01.09.2020г. е сключен договор за доставка между „И.А.Б.“ ЕООД /получател/ и „А.Б.“ /доставчик/;

- на 09.10.2020г. ответното дружество е издало фактура № 1100000059 за сума в размер на 61 469, 46 лева с ДДС;

- на 21.10.2020г. „И.А.Б.“ ЕООД е превело по сметка на ответното дружество сума в размер на 45 689, 71 лева;

- на 04.01.2021г. ищцата е превела по сметка на ответното дружество 4 310, 29 лева, като двете посочени плащания са на основание описаната погоре фактура.

По делото на л. 7 – 9 е представен договор за доставка сключен на 01.09.2020г. между „А.Б.“ ЕООД, в качеството му на продавач и „И.А.Б.“ ЕООД, в качеството му на купувач. Съгласно чл. 1 от този документ – предмет на договора е доставка от продавача на купувача на изброените в т. 1.1 артикули, срока на договора е 01.09.2020г. – 01.09.2022г. Съгласно чл. 5.1 2 купувачът следва да заплаща всяка отделна доставка в тридневен срок от получаването й или авансово, а продавачът следва да издава фактура за всяка доставка. Съгласно чл. 6.1 продавачът следва да извърши доставката в тридневен срок от заявката до склада на купувача – чл. 6.3.

На л. 10 е представена издадената фактура №1100000059 от 09.10.2020г. от „А.Б.“ ЕООД, с получател „И.А.Б.“ ЕООД, за сумата от 61 469, 46 лв., която е подписана и от двете страни, като е вписано че плащането ще бъде извършено чрез платежно нареждане.

На 26.05.2021г. е сключен договор за цесия между „И.А.Б.“ ЕООД, в качеството му на цедент и ищцата, в качеството на цесионер с предмет – права и вземания към длъжника – ответник, придобити на основание договор за доставка от 01.09.2020г. и фактура №1100000059 от 09.10.2020г. в размер на 45 681, 71 лв. На 09.06.2021г. ответникът е уведомен за сключения договор за цесия /л. 19 – известие за доставяне/.

С решение №1389 от 06.12.2022г. постановено по т. д. №1592/2022г. по описа на СГС, Т. О., 23 състав по молба на „А.Б.“ ЕООД е обявена неплатежоспособността на „И.А.Б.“ ЕООД, като е определена начална дата – 13.10.2020г., открито е производство по несъстоятелност на това дружество и същото е обявено в несъстоятелност. При служебно извършена проверка от съда установи, че с решение от 07.12.2023г. производството по т.д. №1592/22г. по описа на СГС, ТV О., 23 състав е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ и е заличено от търговския регистър дружеството. Посочените две съдебни решения са влезли в сила. В първото описано съдебно решение искането на „А.Б.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „И.А.Б.“ ЕООД е обосновано с негово задължение към първото дружество по процесния договор и фактура, които са описани по-горе в настоящото решение. В мотивите на решението, с което е обявена несъстоятелността на „И.А.Б.“ ЕООД е прието, че по тази фактура е извършена доставка и съответно е останало незаплатено задължение за сумата от 11 469, 07 лв., по която падежа е настъпил на 13.10.2020г.

По искане на ответника пред настоящата инстанция е допусната съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В него вещото лице е посочило, че процесната фактура е включена в справката – декларация по ЗДДС и дневника за продажби на ответника, съответно в дневника за покупки и справката – декларация по ЗДДС на „И.А.Б.“ ЕООД за м. 10.2020г. В счетоводството на „И.А.Б.“ ЕООД е отразено задължение по процесната фактура в размер на 11 469, 46 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Относно иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД 3

Съгласно направения от съда доклад на основание чл. 146 от ГПК е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

- в тежест на ищеца е да докаже:

- съдържание на сключения договор за доставка – права и задължения на страните;

- сключване на договор за цесия между „И.А.Б.“ ЕООД /цедент/ и ищцата /цесионер/ - предмет, права и задължения,

- уведомяване на ответника за извършената цесия,

- уведомяване на ответника за разваляне на договора от 01.09.2020г. – на коя дата и от кого,

- обедняване на ищеца с претендираната сума,

- обогатяване на ответника със същата сума,

- причинно – следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и

- в доказателствена тежест на ответника:

- че е изпълнил задълженията си изцяло и е доставило уговореното на „И.А.Б.“ ЕООД.

Относно главният иск с правно основание чл. 88, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД

Страните по делото не спорят относно сключването на договор между ответника, в качеството на продавач и цедента – „И.А.Б.“ ЕООД, в качеството на купувач, във връзка с което е издадена и процесната и описаната по-горе фактура.

От описаното по-горе съдебно решение постановено по т. д. №1592/22г. по описа на СГС, Т. О., 23 състав се установява, че между страните по този договор има постановено и влязло в сила съдебно решение, с което е признато, че този договор е на стойност – стойността на фактурата, като по него продавачът е изпълнил своето задължение, а купувачът е останал задължен да заплати сумата от 11 469, 46 лв. Съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК постановеното съдебно решение има действие и по отношение на правоприемниците на страните. Ищецът е частен правоприемник на купувача, като се легитимира с описания по-горе договор за цесия. С оглед на това съдът приема, че постановеното съдебно решение следва да бъде зачетено в настоящото производство и се приеме, че със сила на присъдено нещо е установено изпълнение по сключения и описан по-горе процесен договор от продавача /ответник в настоящото производство/, както и, че липсва възникване на вземане по него за праводателя на ищеца, а напротив за тази страна е останало неизпълнено задължение към продавача в размер на посочената по-горе сума.

Допълнително следва да се посочи, че до същите изводи се достига и от събраните по делото доказателства – подписване на издадената от ответника фактура и от праводателя на ищеца, извършеното й осчетоводяване от праводателя на ищеца, включително и деклариране в справката по ЗДДС за 4 съответния месец, и отразяване също там на съществуващо задължение от праводателя на ищеца към ответника.

След като праводателя на ищеца е неизправна страна по сключения с ответника договор, то същият не притежава право да иска разваляне на този договор. Допълнително следва да се посочи, че ищецът не е направил твърдения неговият праводател да е направил волеизявление за разваляне на договора, което да е достигнало до ответника.

Ищецът твърди, че всъщност волеизявление за разваляне на процесния договор е направено с подаване на исковата молба. Но доколкото правото на разваляне на договор е свързано със самото облигационно правоотношение, то не може да бъде прехвърлено чрез цесия /в този смисъл Тълкувателно решение №2 от 21.03.2021г. по т. д. №2/2019г. по описа на ОСГТК на ВКС/.

Следователно ищецът не може чрез подаване на настоящата искова молба да направи волеизявление за разваляне на процесния договор и същото да породи действие.

Предвид така изложеното следва да се приеме, че от представените по делото доказателства, не се установява разваляне на процесния договор, поради което не е и възникнало задължение на ответника да върне претендираната сума, и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно предявеният евентуален иск с правно основание чл. 59, ал.

1 от ЗЗД

Предвид изхода на делото по отношение на главният иск, следва да бъде разгледан предявеният евентуален иск.

Страните по делото не спорят, че ищецът е превел сумата от 4 310, 29 лв. на 04.01.2021г. на основание доплащане по процесната фактура. Самият ищец в исковата молба посочва, че това плащане е направено от нея съзнателно, тъй като е дъщеря на управителя на дружеството – купувач.

Следователно това представлява изпълнение от ищеца на едно чуждо задължение, за което е имал правен интерес и съгласно чл. 74 от ЗЗД с това си поведение, същата е встъпила в правата на ответника и има право да иска връщане на сумата от длъжника, чието задължение е изпълнила.

Разпечатката съдържа 49 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0071b14a-28ac-4724-82dc-9d6ec4f11f3b