Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3644 от 03.10.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1968/2022
Вид
Определение № 3644
Подписан
03.10.2022
В сила
03.10.2022
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, мл. с. Лазар Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3644 гр. Варна, 03.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.а

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл. с. Лазар Василев като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100501968 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 59047/29.08.2022г. от Д. Г. З., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. .......... и със съдебен адрес гр. Варна, бул. „.................., чрез пълномощника адв. А. К. от ВАК, срещу решение № 2548/29.07.2022г., постановено по гр.дело № 8423/2021г. на ВРС, XL-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивницата иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване по отношение на Е. В.

К-К, ЕГН **********, че Д. Г. З., ЕГН ********** е собственик на недвижима вещ помещение с предназначение „баня“, което е част с площ от 4,81 кв.м. (повдигната с жълт цвят на приложената към исковата молба скица) от самостоятелен обект на собственост – жилище с идентификатор 1................. пo КК и КР на гр. Варна, находящо се в сграда с идентификатор ....................1, построена в поземлен имот с идентификатор ................... пo КК и КР на гр. Варна с адм. адрес в гр. Варна, бул. .................. и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху тази вещ.

Въззивницата намира обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Сочи, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като не е изложил мотиви защо не зачита нотариалния акт за собственост на ищцата; не е обсъдил приложения към исковата молба архитектурен проект на сградата, от който е видно, че помещенията, описани в актовете за собственост на ищцата и ответницата са части от едно жилище, а не представляват две отделни; не е коментирал твърдението на св. К, че апартамент №7 винаги е бил едно жилище с две входни врати /каквито са и всички останали жилища в дясната част на сградата/; напълно е игнорирал искането за прилагане на правна конверсия; превратно е обсъдил заключението на СТЕ; изобщо не е обсъдил твърдението за грешка в КК и не са 1 обсъдени действията на ответницата по изменение на КК и снабдяването й с констативен нотариален акт, в който за първи път е описано помещение „баня-тоалет“. Посочените пропуски резултатирали в погрешен правен извод, че въззивницата не е собственик на процесното помещение, въпреки представения с исковата молба нотариален акт и без мотиви защо не зачита материалната му доказателствена сила. Излага, че съгласно представения по делото архитектурен план на апартамент №7, помещенията – предмет на сделката от 1956г. и помещенията– предмет на сделката от 1975г., са части от едно жилище и няма каквито и да било доказателства или твърдения между собствениците на това жилище да е извършена делба, която е единственият начин да бъде разделено едно съсобствено жилище в два самостоятелни имота. Счита, че отразяванията в кадастралната карта нито създават право на собственост, нито прекратяват съществуваща съсобственост.

Изразява несъгласие с мотивите на съда да не приложи правна конверсия, като се позовава на съдебна практика. Не споделя становището на съда, че е невъзможна ревандикация на процесното помещение. Счита, че законът не поставя като условие за допустимост на иска по чл. 108 ЗС вещта, чиято ревандикация се иска, да се намира в гражданския оборот, а е достатъчно тя да е неделима част от имот, който се намира в граждански оборот и е недопустимо съдът да ограничава приложението на една правна норма по свое собствено усмотрение, като така лишава собственик от възможността за съдебна защита на собствеността му.

Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендират се и сторените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 59047/29.08.2022г. от Д. Г.

З., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. .......... и със съдебен адрес гр. Варна, бул. „.................., чрез пълномощника адв. А. К. от ВАК, срещу решение № 2548/29.07.2022г., постановено по гр.дело № 8423/2021г. на ВРС, XL-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивницата иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване по отношение на Е. В.

К-К, ЕГН **********, че Д. Г. З., ЕГН ********** е собственик на недвижима вещ помещение с предназначение „баня“, което е част с площ от 4,81 кв.м. (повдигната с жълт цвят на приложената към исковата молба скица) от самостоятелен обект на собственост – жилище с идентификатор 1................. пo КК и КР на гр. Варна, находящо се в сграда с идентификатор ....................1, построена в поземлен имот с идентификатор ................... пo КК и КР на гр. Варна с адм. адрес в гр. Варна, бул. .................. и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху тази вещ.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1968/2022г. на ВОС на 25.10.2022г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3