Решение № 5293 от 04.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5293 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110139262 по описа за 2022 година

Ищецът З.Е.“ е предявил срещу ответника „А.“АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1355,37лв. –заплатено регресно вземане по щета ***/04.10.2021г.ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 03.10.2021 г. в района на гр. *** е изплатил сумата от 2710,74 лв., ,представляваща застрахователно обезщетение за щетите по л.а. „Мерцедес“, модел Б 200, с ДК № ***, застрахован при него по застраховка „Автокаско“. Претендират се и ликвидационни разходи в размер на 15лв. Виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил марка„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. Заявява, че е поканил ответника да заплати претендираната сума, но последният е заплатил сумата от 1370,37лв., като е останал незаплатен остатък в размер на претендираната сума., с което обосновава и интереса си от воденето на настоящия процес. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „А.“АД дава становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва наличието на сключена застраховка Гражданска отговорност за л.а марка„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № ***, но се оспорва вината на водача и за настъпването на процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на другия участващ в ПТП-то автомобил. При условията на евентуалност заявява, че е заплатено застрахователно обезщетение в завишен размер.

Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения 1 автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че лек автомобил марка„Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *** е застрахован по застраховка ГО при ответника; че автомобил по л.а. „Мерцедес“, модел Б 200, с ДК № *** е застрахован по застраховка Автокаско при ищеца, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер, а ответникът е заплатил сумата от 1370,37лв.

По делото е разпитани водачите и на двата автомобила.

Свидетелят П. М. заявява, че си спомня процесното пътно-транспортно произшествие.

Твърди, че колата му била паркирана наполовина в гаража, половината на тротоара, изобщо не излизала на пътя, даже точно преди колата имало дърво. Твърди, че бил извън автомобила и не е видял с каква скорост се е движел другия автомобил. Заявява, че автомобилът му не е бил на пътя, а на тротоара, като вследствие на удара автомобилът се е извъртял и се е ударил в гаражната врата и стената на гаража.

Свидетелят О. Д. заявява, че си спомня процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.10.2021г. Твърди, че се движел по ул. „***“ в гр. ***, посока към 1-во ОУ, като при преминаването му покрай адрес ул. „***“ № 25, при излизане от гараж на един автомобил на заден ход, го ударил странично. Твърди, че е имал видимост, но поради начина по който се отварят вратите на гаражите няма видимост, че излиза автомобил.

Заявява, че ударът е настъпил отстрани, отпред, в дясната част, преден калник и гума.

Заявява, че е усетил автомобилът да се появява отстрани с периферията на зрението си.

Твърди, че е имал инстинкт да завие в ляво, но там е имало друг автомобил. Сочи, че е възприел автомобила в момента на удара. Свидетелят потвърждава, че е подписал двустранния констативен протокол. Сочи, че другият автомобил е бил излязъл около 50 см., останалата му част е била при дървото и вратата.

По делото е изслушана САТЕ като вещото лице дава два варианта на механизъм на настъпване на процесното ПТП, с оглед показанията на разпитаните свидетели и отразеното в ДКП, доколкото е налице противоречие. Вещото лице посочва, че ако се приемат документите по делото и вписаното от водача Д. в ДКП относно вината за настъпване на ПТП, то механизмът на настъпване на произшествието е следният: На 03.10.2021 г., в град *** на улица *** в района на № 25 лек автомобил Мерцедес В200 CDI, рег.№ ***, е бил паркиран частично в гаража и частично на тротоара. Времето е било ясно, пътната настилка суха. По същото време, движейки се по ул.*** в посока към Първо основно училище водачът на МГ1С Тойота Ярис с рег.№ ***, се отклонява от посоката си на движение и реализира удар в паркирания автомобил Мерцедес В200 CDI, находящ се частично на тротоара пред гараж на № 25. Вследствие удара и поетата кинетична енергия паркираният л.а.Мерцедес се отклонява и реализира удар е лявата си габаритна част в отворената врата на гаража. От последващата ротация по посока на часовниковата стрелка последва удар и в облицовката на предната броня в гаражната клетка. Настъпва ПТП с материални щети.

От друга страна, ако се приеме, че водачът Д., управлявал МПС Тойота Ярис при настъпване на ПТП, обективно, вярно и правилно и възприел и пресъздава пред съда обстановката при настъпване на събитието, то механизмът на ГГГП, изведен само от неговите показания, е следният: На 03.10.2021 г., в град *** при условията на ясно време, в светлата част на денонощието и при суха пътна настилка, водачът на МПС Тойота Ярис с рег.№ ***, се е движел по ул.*** в посока към Първо основно училище. В района на № 25 на ул. *** водачът на лек автомобил Мерцедес В200 CDI, рег.№ ***, излиза от гараж с маневра на заден ход, при която не пропуска движещия се по ул.*** в права посока МПС Тойота Ярис и реализира ПТП със същия. Настъпва ПТП с материални щети.

2

Отразено е в експертизата, че щетите нанесени на МПС Мерцедес модел В 200 CDI се намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното ПТП. Стойността им по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2785,64лв.

Отразено е, че няма данни за хоризонтална и вертикална маркировка в района на настъпване на ПТП.Посочва се, че от техническа гледна точка ПТП е било предотвратимо от водача на автомобил Мерцедес В200 ако при излизане от гаража е спрял и е изчакал преминаването на другия автомобил. За водача на л.а Тойтота Ярис ударът би бил предотвратим, ако същият се е намирал на по-голямо отстояние при което би имал възможност да спре или да се отклони в посока на ляво, за да не допусне удар.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, като компетентно и задълбочено изготвено въз основа на събраните по делото доказателства.

Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита гражданската му отговорност.

С оглед въведените в отговора на исковата молба фактически твърдения, съдът намира че от страна на ответника е направено възражение за съпричиняване на водача на застрахования при ищеца автомобил като допълнителен елемент от фактическия състав на отговорността на застрахователя.

В тежест на ответника при така направени възражения е да установят наличие на съпричиняване от страна на водач на застрахован при ищеца автомобил, тоест да ангажира доказателства, че този водач е извършил действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.

51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на водач на застрахован при ищеца автомобил и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД този водач трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по 51, ал. 2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си. Не всяко поведение на този водач, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на 51, ал. 2 от ЗЗД. Само това поведение, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на 51, ал. 2 от ЗЗД Принос по смисъла на 51, ал. 2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по 51, ал. 2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е провъзгласено с Постановление № 17/1963 г.

Съдът приема, че обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства установяват, че водач на застрахован при ищеца автомобил с Мерцедес В 200 ДК № *** е нарушил правилата за движение по пътищата и така е допринесъл за настъпването на вредите. До горният извод съдът достигна при анализа на събраните входа на производството свидетелски показания и приобщените по делото фотоснимки ползвани от вещото лице при изготвяне на САТЕ. Видно от приетите снимки и от показанията на свидетеля М. на тротоара пред гаража му е имало дърво, намиращо се по посока на движението на л.а Тойота. Самият свидетел заявява, се е чудел как е успял другия участник да се качи на тротоара и да удари колата му въпреки дървото. Според съда този факт не кореспондира на действителността и всъщност към момента на настъпването на ПТП задната част на л.а. Мерцедесе В 200 се е намирала на пътното платно, което от своя страна е способствало за настъпването на ПТП. Съдът не дава вяра и на показанията М. относно това, че не е бил в автомобила, тъй като свидетеля Д. заявява, че е възприел с периферното 3 си зрение, че при движението си назад другия автомобил е ударил неговия, което свидетелят заяви при разпита си в съдебното заседание.

Изводът за поведението на водача на автомобил „Мерцедес“ застрахован при ищеца следва от съвкупния анализ на относимите доказателства – ДКП, показанията на свидетелите Д. и М. и назначената САТЕ, които съдът кредитира поради тяхната достоверност, като същите са вътрешно непротиворечими, взаимодопълващи се и водят до разкриване на действителния механизъм на процесното ПТП, който според настоящия състав на съда е вторият описан от вещото лице.

С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото, че водач на застрахован при ищеца автомобил е допринесъл за настъпването на процесните вреди и възражението на ответника за съпричиняване е основателно. Така установеното сочи, че и двамата водачи в еднаква степен са допринесли за настъпването на процесното ПТП, поради което застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество съгласно чл.