Решение № 162 от 23.02.2026, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Стара Загора, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Г. при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Г. Гражданско дело № 20255530102084 по описа за 2025 година

Съдът, като разгледа материалите по делото, намери, че делото е образувано по искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ищцата Т. Д. Д. против „Юробанк България“АД Община Стара Загора, с претенции да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 7564,57лева – внесени без основание по договор за банков кредит № HL 73946, като претендира и лихва за забава върху тази сума от 28.04.2022г. до окончателното плащане на сумата.

Същата настоява и за допускане на „предварително изпълнение“, като търси и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна. Твърдят, че претенциите на ищцата са допустими, но неоснователни и молят да бъдат отхвърлени като такива. Тълкуват молбата на ищцата за допускане на предварително изпълнение като такава за допускане на обезпечение и молят такова да не бъде допускано.

В исковата си молба ищцата твърди, че на основание чл. 55, ал. 1 и чл.

57 ЗЗД и в изпълнение на влезли в сила съдебни актове, иска: Възстановяване на сума в размер на 7 564,57 лв., внесена без правно основание по договор за банков кредит № HL 73946, с присъждане на законна лихва върху възстановимата сума от датата на неправомерното плащане до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски. Моли да 1 бъде освободен от държавна такса по чл. 4, ал. 1 от ЗСТ и чл. 85, ал. 2 ГПК, поради тежкото му финансово положение - ограничени лични доходи и липса на спестявания, които правят заплащането на таксата невъзможно без сериозно затруднение. На 28.04.2022 г. и 29.04.2022 г. с платежни нареждания от „Банка ДСК“ АД и ПИБ АД по банковата сметка на ответника по договор за кредит № HL 73946 били преведени общо 109 028,28 лв., от които 7 564,57 лв. не били дължими към датите на плащане. С Решение № 67/21.02.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора било установено, че всички претенции на ответника за сумата 109 028,28 лв. са неоснователни и били отхвърлени. С Определение № 612/14.09.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора и Определение № 24/16.01.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив били потвърдени всички части от Решение № 67/2023 г. и окончателно изпълнително производство било прекратено. Въпреки поканите от 20.01.2025 г. и 26.02.2025 г. ответникът отказвал доброволно да върне 7 564,57 лв., представляващи неоснователно постъпили суми. Ищецът разполагал с месечни доходи, не надвишаващи минималната работна заплата, и нямал натрупани спестявания. Възможността за заплащане на държавна такса би поставила ищеца в сериозно материално затруднение.

Моли съдът да осъди „Юробанк България" АД да възстанови на ищеца сумата от 7 564,57 лв.; да присъди законна лихва върху сумата от 7 564,57 лв. от 28.04.2022 г. до окончателното плащане; да присъди направените от ищеца по делото разноски, да бъде освободен от държавна такса съгласно чл. 4, ал. 1 ЗСТ и чл. 85, ал. 2 ГПК и да бъде издаден изпълнителен лист.

Ответникът представя подробен писмен отговор, като счита, че предявения иск е процесуално допустим и няма пречки той да бъде разгледан по същество.

Заявява, че предявеният иск за възстановяване на заплатена без правно основание сума в размер на 7 564,57 лв., ведно със законна лихва бил изцяло неоснователен и недоказан. Оспорва като неоснователни и недоказани всички твърдения на ищеца, изложени в подадената искова молба.

На първо място, изцяло несъстоятелно било твърдението на ищеца, че платените суми с двете представени към исковата молба платежни нареждания (това от 28.04.2022 г. за сума в размер на 49 000 лв. и това от 29.04.2022 г. за сума в размер на 60 028, 98 лв.) били платени без правно 2 основание. Напротив, така платените суми били послужили за пълно погасяване на задълженията на кредитополучателите Т. Д. Д. (ищец по настоящото дело) и Д. Г. Д. по сключения от тях с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД Договор за банков кредит HL73946 от 30.10.2015 г. Правното основание за тези два превода било посочено и в самите представени от ищеца платежни нареждане. В първото платежно нареждане от 28.04.2022 г. като основание за плащането наредителят бил посочил изрично, че плащането представлявало частично погасяване по HL 73946, сд. 4456406. Трябвало да се обърне и особено внимание, че платец на тази сума не бил ищеца по настоящото дело, а втория кредитополучател по процесния Договор за банков кредит HL73946 от 30.10.2015 г., а именно Д. Г. Д.. Във второто платежно нареждане от 29.04.2022 г. като основание за плащане наредителят посочил пълно погасяване на кредит HL 73946. Отново трябва да се посочил, че наредител на това плащане не бил ищеца Т. Д. Д., а друго лице - А. К. Д., която не била страна по настоящото дело.

Представя хронология на събитията, довели до плащането на по-горе посочените суми, с които били погасявани задълженията по процесния Договор за банков кредит HL73946 от 30.10.2015 г., както следва:

1)

На 30.10.2015 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД като кредитодател и Т. Д. Д. и Д. Г. Д. бил сключен процесния Договор за банков кредит HL73946;

2)

Считано от 20.04.2021 г. задължените по кредита лица били изпаднали в забава по кредита, като това обстоятелство не било опровергано в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, който постановил представеното от ищеца Решение № 67 от 21.02.2023 г., постановено по т.д. № 297/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора;

3)

Почти една година след началото на забавата по кредита, в която не имало плащане на каквито и да е вноски по кредита, банката обявила предсрочната изискуемост на кредита, като задължените лица била уведомени за това на 04.03.2022 г. чрез уведомления за предсрочна изискуемост, връчени им чрез частен съдебен изпълнител;

4)

С оглед на обявената предсрочна изискуемост и предвид липсата на доброволно погасяване на задълженията по кредита, въпреки че длъжниците получили лично уведомленията за предсрочна изискуемост, 3 банката образувала срещу задължените лица заповедно производство по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, ХШ-ти граждански състав със заявление по чл. 417 ГПК от 24.03.2022 г.;

5)

На 28.03.2022 г. по заповедното производство в полза на кредитора били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист;

6)

На 21.04.2022 г. с молба по чл. 426 ГПК било образувано изпълнително дело срещу Т. Д. Д. и Д. Г. Д. за задълженията им, присъдени със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния, лист издадени по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, ХШ-ти граждански състав;

7)

Едва след образуването на изпълнителното дело задължените лица погасявали задължението си по кредита, като това става с две погасявания едно от 28.04.2022 г. за сума в размер на 49 000 лв. и едно от 29.04.2022 г. за сума в размер на 60 028,98 лв. Тези плащания станали и като резултат от кореспонденция между банката и ищеца, която е имала за предмет каква точно сума да се погаси от задължените лица, за да може да се прекрати принудителното изпълнение. Дотук било очевидно, че плащанията на задълженията по процесния кредит станали повече от една година след изпадането на задължените лица в забава, повече от месец след обявяването на предсрочната изискуемост и едва след като срещу задължените лица били образувани заповедно и изпълнително производство;

8)

Въпреки че плащали задълженията си Т. Д. Д. и Д. Г. Д подали възражение срещу издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение, което принуждавало банката-кредитор да предяви установителен иск по т.д.

№ 297/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора под риск да не й бъде обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

От подробно описаната по-горе хронологията на събитията се установяват две неща. Първо, банката напълно в съответствие със правилата на процесуалния закон и единствено с цел защита на своите права и законните интереси образувала срещу Т. Д. Д. и Д. Г. Д. съдебна процедура по чл. 417 и сл. ГПК за присъждане на дължимите й се суми по процесния Договор за банков кредит HL73946 от 30.10.2015 г. Заповедното производство било образувано почти една година след като задължените по кредита лица 4 изпаднали в тройно просрочие на дължимите от тях вноски по кредита, както и след като те били надлежно уведомени чрез писмени съобщения за изявлението на банката да бъде обявена предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за банков кредит.

Второ, въпреки че погасили своите задължения по кредита и то едва след образуване на заповедното и изпълнителното производство срещу тях, задължените лица поли възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, което принуждавало банката-ищец да заведе установителен иск по чл. 422 ГПК под страх от цялостно обезсилване на издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в т.ч. и частта, с която в полза на банката били присъдени съдебни и деловодни разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Тук бил момента да бъде отбелязано, че ако банката не била предявила установителен иск, то издадените в нейна полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист щели да бъдат обезсилени, като задължените лица, позовавайки се на отпаднало основание (обезсилени заповед за изпълнение и изпълнителен лист) можели да злоупотребят и да искат възстановяване на погасените от тях съдебни и деловодни разноски, извършени от банката по заповедното производство по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора.

С оглед на всички гореизложено счита за изцяло невярно твърдението на ищеца, че банката проявила недобросъвестност като образувала срещу задължените лица горепосоченото заповедно производство по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора. Напротив, именно длъжниците със своето бездействие и неплащане на задълженията си по процесния договор за банков кредит били причина за образуваното срещу тях заповедно производство, като не трябвало да бъде забравяно, че дори и след като получили съобщения за обявяването на предсрочната изискуемост по кредита, задължените лица не погасили своите задължения, което именно принудило банка в съответствие със закона да стартира съдебна процедура срещу тях. За завеждането на установителния иск по чл. 422 ГПК също вина носили задължените лица, защото именно те подали възражение срещу издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въпреки че направил плащане по нея след образуването на заповедно и 5 изпълнително производство срещу тях.

Това, че предявения от банката установителен иск бил отхвърлен, поради плащане на дължимите суми от страна на задължените лица, не променяло факта, че именно длъжниците били тези, които със своето поведение станали причина за завеждане на специалния иск по чл. 422 ГПК, като именно те следвало да понесат отговорност на сторените поради тяхното поведение съдебни и деловодни разноски както по заповедното производство по ч.гр.д. № 1166/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, така и по исковото производство по т.д. № 297/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр.

Стара Загора. Ето защо счита исковата претенция за изцяло неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена като такава.

Категорично заявява, че искането за допускане на обезпечение на иска е изцяло неоснователно и моли същото да бъде отхвърлено. Както било видно от двете платежни нареждания, с които били погасени задълженията по процесния Договор за банков кредит HL73946 от 30.10.2015 г., плащанията на сумите били направени от трети лица, а не от ищеца, поради което липсвали убедителни писмени доказателства, обосноваващи допускане на искането обезщетение.