Решение № 732 от 19.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Бургас, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20212120106398 по описа за 2021 година

Производството по делото по делото е по реда на чл.439 от ГПК и е образувано по повод искова молба от ИВ. ТР. Ф. ЕГН ********** и Г. АНГ. Ф. ЕГН **********, двамата с адрес: град Бургас, ул. ** представлявани от адвокат Р., против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 ,със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Московска“ №19, представлявана от юрисконсулт Християна Димитров, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сума в размер от 25 000 лева, частичен иск от сума в общ размер от 247 342, 21 лева, представляваща главница по изпълнителен лист, издаден въз основа на определение по частно гражданско дело № 1436 по описа на Бургаски районен съд за 2006 година, поради това, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтекъл давностен срок.

Исковата молба и уточнението на исковата молба са основани на фактически твърдения за това, че вземането по изпълнителния лист е възникнало на основание неизпълнение на задължения по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2005 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. В тази насока в исковата молба е изложен правен довод, че ищците са потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като ползваната услуга със сключване на договора не е предназначена за търговска и професионална дейност. Уточнено е, че с предявения иск се упражнява последваща защита на правата им въз основа на проведено срещу тях изпълнение на задължение по договор за финансова услуга. В исковата молба е изложено още по фактите, че въз основа на изпълнителния лист, издаден въз основа на определение по частно гражданско дело № 1436 по описа на Бургаски районен съд за 2006 година, е образувано изпълнително дело № 183/2008 година по описа на Частен съдебен изпълнител Д.Н., рег. № 802 на КЧСИ. В молбата за уточнение на предявения иск е изложено, че след публична продан от 27.03.2014 1 година с постъпилата сума в размер от 99 222 лева са погасени посочени в молбата размери на такси, разноски и лихви. Преди публичната продан задълженията са както следва: сумата 247 342, 21 лева главница, сумата 235 338, 28 лева лихви, включително и законна лихва върху главницата, сумата 13 983, 54 лева неолихвяема сума, включваща съдебни разноски и адвокатско възнаграждение. След провеждане на публичната продан задълженията са както следва: сумата 247 342, 21 лева главница, сумата 154 523, 62 лева лихви, включително и законна лихва за забава върху главницата. Към датата на подаване на исковата молба задълженията са както следва: сумата 247 342, 21 лева главница, сумата 332 708 лева лихви и сумата 226 лева неолихваяема сума. Ищците, чрез процесуалния си представител, уточняват, че предявеният иск е частичен и е за недължимост на сумата от 25 000 лева от главница в размер от 247 342, 21 лева. Конкретните основания, изложени в исковата молба за недължимост на сумите, поради изтекъл погасителен давностен срок, са следните: за периода от 25.09.2014 година до 25.09.2016 година по образуваното изпълнително дело не са извършвани валидни изпълнителни действия и поради това делото е прекратено по силата на закона на 25.09.2016 година, като след тази дата извършените действия са обезсилени по право, за който извод ищците се позовават на Тълкувателно решение № 2/2013 година от 26.06.2015 година на ОСГТК на ВКС. В исковата молба е изложен довод, че с оглед задължителните постановки, дадени в цитираното решение, и по – конкретно за това, че е обявено за загубила сила ППВС № 3/18.11.1980 година, погасителната давност е започнала да тече отново от датата на постановяване на решението – 26.05.2015 година и е изтекла на 26.08.2020 година. Уточнено е, че за периода от датата на последното валидно изпълнително действие на 25.09.2014 година /искане за налагане на възбрана/ до 26.05.2015 година /датата на постановяване на тълкувателното решение/ давност не е текла, тъй като до тогава е действало ППВС № 3/18.11.1980 година. На следващо място в исковата молба е посочено, че за периода от 26.06.2015 година до 26.08.2020 година не са искани и не са предприемани изпълнителни действия, които могат да прекъснат давността. В исковата молба е отчетено и обстоятелството, че за срок от 2 месеца, поради обявеното извънредно положение в Република България с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 година, давността е спряна и поради това според ищците погасителния давностен срок изтича на 26.08.2020 година. Извън изложеното в исковата молба е посочено, че по изпълнителното дело е налице молба за конституиране на нов взискател, предвид молби от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, но в постановлението за конституиране на взискателя е посочено, че до представяне на доказателства за редовно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД не следва да се извършват изпълнителни действия. Твърдението от исковата молба е, че до момента доказателства за това не са представени. В исковата молба са посочени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът „Банка ДСК“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Христиана Красимирова Димитрова, дава писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. По допустимостта на първо място е изложен довод за това, че за предявяване на иска ищецът следва да бъде длъжник в неприключило изпълнително 2 производство, а в случая изпълнителното производство е прекратено. На следващо място процесуалният представител на ответника счита, че искът е недопустим, тъй като е за установяване на факт – погасяване на вземането поради изтекъл погасителен давностен срок, а такъв иск не е допустим съгласно чл.124, ал.1 от ГПК. В писмения отговор процесуалният представител на ответника излага още, че определения специален ред на защита на длъжника в заповедното производство изключва приложението на иска с правно основание чл.124 от ГПК, в която насока излага подробни фактически и правни доводи. По основателността на иска в писмения отговор е посочено какви процесуални действия са извършени от взискателя по изпълнителното дело, поради което и ответникът счита, че не се установява твърдението за това, че на се предприети действия, за да се приеме, че вземането е погасено. Уточнява, че е било достатъчно като взискател да поиска предприемане на процесуални действия, а дали те ще бъдат осъществени от съдебния изпълнител е ирелевантно за давностния срок, за което се позовава на съдебна практика. По посочените подробно изложени в писмения отговор съображения ответникът е поискал производството по делото да бъде прекратено като образувано по повод недопустим иск, евентуално – искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Отправя искане за присъждане на разноски, направени по водене на делото и представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител - адвокат Р. поддържат предявения иск. В заседание по същество на спора процесуалният им представител излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител. В писмена молба поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.

По допустимостта и материално правната квалификация на предявения иск:

По отношение на направените възражения по допустимостта на иска настоящият състав приема, че са неоснователни, тъй като за ищците, като задължени лица, срещу които е издаден изпълнителен лист, е налице правен интерес от установяване погасяване на дълга, в случай, че са налице предпоставките за това, тъй като въз основа на изпълнителния лист може отново да бъде образуван изпълнително производство. Съдебната практика приема, че в тази хипотеза искът е допустим. По аналогични хипотези е имал повод да се произнесе ВКС с Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о..

Следва да бъде посочено по повод конкретните възражения на ответника, че искът не е иск за установяване на факт, за какъвто следва да е налице предвидена в закона възможност /чл.124 от 3 ГПК/, а е отрицателен установителен иск, който е допустим в случай, че ищецът има правен интерес. Както беше посочено ищците са посочени като пасивно легитимирани да отговорят за задължения в изпълнителния лист поради което е налице тази предпоставка по допустимостта на иска. Относно възражението за упражнените от ищците способи за защита следва да бъде посочено, че защита по чл.439 от ГПК може да 3 бъде проведена в случай на наличие на процесуалните предпоставки по допустимостта на иска, сред които не е наличието на друга субективна възможност, посочена в закона за осъществяване на защита.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, съгласно който длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението. В ал.2 е посочено, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закона, се установява следното от фактическа и правна страна:

Производството по изпълнително дело 183/2008 година на Частен съдебен изпълнител Д.Н. с район на действие района на Бургаски окръжен съд е образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.06.2006 година, издаден по частно гражданско дело № 1436 по описа на Бургаски районен съд за 2006 година. Видно от приложения към изпълнителното дело препис изпълнителният листа е издаден на основание определение, с което ищците в настоящото производство са осъдени да платят на ответника сумата 247 342, 21 лева, представляваща просрочена главница по договор за кредит, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази сума, начиная от предявяване на молбата от 30.06.2006 година до окончателното й плащане, сумата 4 980, 98 лева, представляваща просрочени лихви върху главницата по кредита от 30.04.2006 година до 19.06.2996 година включително, включваща 2 947, 28 лева санкционна лихва върху главницата по кредита за периода от 30.04.2006 година до 29.05.2006 година включително и 2 033, 70 лева, представляваща санкционна лихва върху главница за периода от 30.05.2006 година до 19.06.2006 година, както и направените по делото съдебно деловодни разноски в размер от 5 046, 46 лева.

Видно от приложения препис от изпълнителното дело поканите за доброволно изпълнение са получени от длъжниците на 21.03.2009 година. На 27.03.2009 година е извършен опис на движимо и недвижимо имущество, видно от съставения протокол за това.

С постановление от 24.01.2012 година е присъединен още един взискател - „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.

С молба от 25.01.2012 година частният съдебен изпълнител е поискал да бъде вписана възбрана по отношение на недвижим имот.

С постановление от 02.11.2012 година като взискател е конституиран и „ОББ“ АД поради наличие на изпълнително основание.

На 13.11.2012 година е извършен опис на недвижим имот. От 03.12.2012 година е обявление за публична продажба на движимо и недвижимо имущество по реда на ГПК. От 05.12.2012 година е протокол за продавано недвижимо имущество, а на 09.01.2013 година е съставен протокол за нестанала продажба.

От 22.01.2013 година молбата от ответника в настоящото производство за определяне 4 на нова продажна цена и насрочване на последваща публична продан. На 05.02.2013 година е съставен протокол за продавано имущество.На 14.03.2013 година е съставен протокол за нестанала продажба и на 18.03.2013 година съставено постановление за определяне на стойност и начална цена на публична продажба. От същата дата е и обявление за публична продажба на движимо и недвижимо имущество.

Разпечатката съдържа 22 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00708776-8d7b-43ce-9440-daa37f908ba4