Решение № 121 от 03.12.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500503 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 503/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба от Гаранционен фонд гр.София против Решение № 16/05.08.2021 г., постановено по т.д. № 64/2021 г. на Търговищкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която фондът е осъден да заплати: - на Н. Й. С. сумата 25 000 лв. - неимуществени вреди от смъртта на Р.Й.З., настъпила в резултат на ПТП на 24.07.2019 г., причинено от М. Х. М. при управление на МПС л.а. „Рено 19“, с peг. № Т 8109 АТ, в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, за което е признат за виновен с присъда по НОХД №19/2020г. по описа на Окръжен съд Търговище и за което няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ - на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - на Д. Й. СТ. сумата 25 000 лв. - неимуществени вреди от смъртта на Р.Й.З., настъпила в резултат на ПТП на 24.07.2019 г., причинено от М. Х. М. при управление на МПС л.а. „Рено 19“, с peг. № Т 8109 АТ, в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, за което е признат за 1 виновен с присъда по НОХД №19/2020г. по описа на Окръжен съд Търговище и за което няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ - на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; - на процесуалния представител на ищците адв. П.К. – САК, съобразно уважената част от предявените искове - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на общо 2 436.00 лв. с ДДС; - в полза на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Търговище държавна такса в размер на 2 000 лв., върху уважената част от иска, на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради противоречието му с материалния закон, поради допуснати процесуални нарушения и необоснованост, като е молил (въпреки непрецизната формулировка в петитума) за отмяната му в същата част и за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетенията до 5 000 лв. за всеки от ищците. Сочил е, че съдът в разрез със събраните по делото доказателства (включително свидетелски показания) приел за установено по делото наличието на дълбоки емоционални връзки между починалото лице и неговите брат и сестра, както и интензитет и продължителност на търпените болки и страдания, които надхвърлят нормалните като между братя и сестри и в разрез с постановките на ТР 1/2018 г. по т.д. 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС приел дължимостта на обезщетения. Освен това, определил обезщетения в противоречие с принципа за справедливост в чл. 52 от ЗЗД, в завишен размер и в разрез със съдебната практика за горницата над суми от по 5 000 лв.

Н. Й. СТ. и Д. Й. СТ., чрез адв. К., са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата и по съображения за правилността на обжалваното решение, са молили за потвърждаването му в обжалваната част с присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителните му части.

С писмени молби, депозирани преди съдебното заседание чрез процесуалните им представители, въззивникът и въззиваемите са изразили становище по същество на делото, като всеки от тях е поддържал съответно 2 въззивната жалба и отговора, като въззиваемите са претендирали за разноски по приложен списък и адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗАдв в полза на адв. К. за оказана безплатна правна помощ.

Третото лице – помагач в съдебно заседание не е изразил становище по делото.

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Н. Й. СТ. и на Д. Й. СТ., с която са предявени искове по чл. 558, ал. 5 от КЗ срещу Гаранционен фонд гр. София за заплащане на всеки един от тях на сума от по 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимущесвени вреди от смъртта на брат им Р.Й.З., настъпила в резултат на ПТП на 24.07.2019 г., причинено от М. Х. М. при управление на МПС л.а. „Рено 19“, с peг. № Т 8109 АТ без сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, за което е признат за виновен с присъда по НОХД №19/2020г. по описа на Окръжен съд Търговище, ведно със законната лихва върху главницата, считано от от 14.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът Гаранционен фонд гр. София, чрез пълномощник адв. В. , е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им, като относимите в настоящото производство възражения са поддържаните и с въззивната жалба.

Третото лице помагач на ответника М. Х. М., не е взел становище по иска.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е по делото, а и не се спори между страните, че на 24.07.2019 ч., около 18.30 ч. при ПТП между л.а. „Рено 19“, рег. № Т 8109 АТ, управляван от М.М. и мотоциклет „Кавазаки 750“, с рег. № Т 0507К, управляван от Р.З., е причинена смъртта на Р.Й.З. – брат на ищците. С влязла в сила на 23.03.2020 г. присъда № 5/05.03.2020 г. по НОХД 19/2020 г. по описа на ОС-Търговище, (л. 103-107), задължителна за гражданския съд съгл. чл.

300 ГПК, М. Х. М. е признат за виновен в това, че на 24.07.2019 г., до гр.Търговище, на ПП-І-4, км. 213+300, в участъка на разклона за „Енерсис“ ЕАД, при управление на л.а. „Рено 19“ с рег.№ Т 8109АТ, нарушил правилата за движение по пътищата на чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП и на чл.25, ал.1 от 3

ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Й.З. . Автомобилът не е б и л застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ . Ищците са предявили претенции за обезщетения за неимуществени вреди пред Гаранционен фонд – София, но са получили отказ. Ищците са едноутробни по-големи брат и сестра на загиналото лице – на 27 години към инцидента.

По отношение на спорния въпрос за материалната легитимация на ищците – брат и сестра на загиналия да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му:

С ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС с цел синхронизиране на българското законодателство с европейското е изоставено разрешението в ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащ о, че при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. /между които не са братята и сестрите на починалия/ и е прието, че с оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, използваният от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост, предвид което е справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило сила ППВС №2/30.11.1984 г. От момента на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. и, ако е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починали я и съответно са търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт, ищецът е придобил качеството увредено лице по см. на КЗ /отм./, което е материално-правно легитимирано да претендира тяхната обезвреда. В мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и 4 продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. (че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия).

Материалната активна легитимация е поставена в зависимост от доказването на житейска ситуация, която да е причина за особена близост, оправдаваща лице непопадащо в кръга на най-близките да получи обезщетение, а не от степента на родство.

С решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и въз основа на цитираното ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС е разяснено и акцентирано, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1. Създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2. Действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, 5 активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братя и сестри. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между тези роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от нормалната за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.). Приетото от ВКС в цитираното решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019г., ТК, II т. о. се споделя и в следващите актове на състави от ВКС – Определение № 665 от 2.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 80/2020 г., II т. о., ТК Определение № 684 от 9.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 937/2020 г., II т. о., ТК, , Определение № 11 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1033/2020 г., II т. о., ТК Определение № 20 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 788/2020 г., II т. о., ТК.