Решение № 3238 от 12.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3238 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20215330120246 по описа за 2021 година

Предмет на делото са искове с правната квалификация чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

Ищец Й. А. Б. чрез адв. Т. Г. твърди, че е собственик по наследяване от покойния му баща А. Н. Б. на правото на собственост върху дворно място с площ от 400 кв.м находящо се в с. ***, Община ***, съставляващо поземлен имот №*** от кв.** по плана на с. *** одобрен със Заповед №***г., които ПИ заедно с ПИ *** участва в УПИ *** с площ от 800 кв.м ведно с построената двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 42 кв.м, второстепенна паянтова сграда с площ от 27 кв.м, второстепенна паянтова сграда с площ от 25 кв.м и навес с площ от 15 кв.м както и всички подобрения в ПИ № ***.

Имотът бил придобит от наследодателя на ищеца в резултат на проведена публична продан по изп. дело № ***г. на *** като е възложен с Постановление за възлагане на недвижим имот от ***г. в сила от ***г.

Твърди се, че ответници Б. П. К. и сина й П. А. Д. оспорват правото на собственост на ищеца, упражняват фактическа власт върху имота без основание поради което и се иска от съда да постанови Решение с което да признае по отношение на тези ответници, че ищецът е собственик на процесния имот по наследяване от баща си А. Н. Б., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху имота на ищеца;

1

Наред с горното се иска се осъждането на ответник К. да заплати в полза на ищеца сумата от 3000 лв., която представлява обезщетение за неоснователното ползване на процесните имоти за периода от 21.12.2016г. до 21.12.2021г., ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответник П. А. Д. оспорва предявените искове. Заявява, че процесния имот е собственост на майка му – ответник Б. К., която считано от *** никога не е прекъсвала владението си като понастоящем живее в него заедно с двете си внучета настанени съгласно Решения на ПРС. Издаването на Постановление за възлагане в полза на покойния А. Б. не прекъсва и не е прекъсвало никога владението на Б. К. върху имота, Б. никога не е бил въвеждан в имота и не е претендирал имота въпреки станалата публична продан през ***г. Заявява се възражение за придобиване на имота въз основа на давностно владение за период от повече от 10 години считано от ***г. от страна на Б. К.; Оспорва се ответника да упражнява фактическата власт Ответник Б. К. оспорва предявените искове. Поддържа, че процесния имот и постройки са нейна собственост като е придобит съгласно нот.акт № **, т.***, нот. дело № ***г. и макар да е бил продаден на търг от *** през ***г. ответницата никога не е прекъсвала владението си върху имота, винаги е бил неин и винаги го е владяла като понастоящем живее там с двете си внучета които ДСП – Пловдив, отдел „Закрила на детето“ със Заповеди № ***г. и ***г. чрез РС – Пловдив настанил в дома й при нея през ***г. Издаването на Постановлението за възлагане в полза на покойния А. Б. не прекъсва и не е прекъсвало никога владението върху имота, Б. не е бил въвеждан в имота поради което и се заявява възражение за придобиване на имота въз основа на давностно владение. Иска се отхвърлянето на предявените искове. Оспорва се иска за заплащане на обезщетението тъй като ищецът не е бил собственик на имота тъй като не била прекъсната придобивната давност на ответницата. Ангажират се доказателства.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от ***г. в сила от ***г. по изп.дело № ***г. по описа на *** процесния имот дворно място с площ от 400 кв.м находящо се в с. ****, Община ***, съставляващо поземлен имот № *** от кв.** по плана на с. *** одобрен със Заповед № ***г., които ПИ заедно с ПИ *** участва в УПИ *** с площ от 800 кв.м ведно с построената двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 42 кв.м, второстепенна паянтова сграда с площ от 27 кв.м, второстепенна паянтова сграда с площ от 25 кв.м и навес с площ от 15 кв.м както и всички подобрения в ПИ №*** са възложени в собственост на А. Н.Б. /починал на ***/ - баща на ищеца Й. А. Б. съгласно удостоверение за наследници изх. № ***г. – л. 7 от делото;

2

Съгласно предварителен-договор за покупко-продажба на имот от ***г. за процесното дворно място ведно с постройките в него с нотариална заверка на подписите собственикът на имота А. Н. Б. е поел задължение да продаде на отв. П. А.

Д. като страните се договорили купувачът да плати на продавача сума в размер на 14 500 лева от които 500 лева при подписването на договора на ***г., която продавачът е получил, 13 вноски месечни вноски от по 800 лева за периода от 30.08.2010г. до 30.08.2011г. и сумата от 3 600 лева при прехвърлянето на правото на собственост.

Уговорен е и падеж за прехвърляне правото на собственост периода от 01.09.2011г. до 30.09.2011г.

Съгласно т.6 от така сключения договор страните се договорили продавачът да предаде владението на купувача заедно с подписването на договора което предаване било извършено и се удостоверявало с полагането на подписите на страните под договора.

Съгласно чл. 8 при неизпълнение на задълженията на купувача, продавачът може да се откаже от договора и да задържи задатъка като по делото не се установява, нито приживе А. Н. Б. да е упражнил потестативното си право да се откаже от договора, нито пък след смъртта му неговия наследник – ищеца по делото да е упражнил това право, което да доведе до прекратяването на договора.

Следователно, ответник П. А. Д. е придобил владението върху процесното дворно място и сгради считано от ***г. на законно основание като видно от показанията на св. Д. З. това владението върху имота е било упражнявано от майката на отв. П. Д. – Б. К. като свидетелят си спомня, че госпожата /К./ заявила, че живее в имота постоянно, без да е посочила на какво основание живее в този имот. Фактът че владението първоначално придобито на основание предварителния договор от ***г. от ответник П. Д. е упражнявано от майка му – ответник К. се установява от приобщеното писмо от ***г. – л. 27 от делото, Решение на ПРС № ***г. по гр.д. № ***г. за настаняване на детето В. К. – внуче на отв. К., като това владение е било предадено от отв. Д. и предвид факта, че отв. К. още към ***г. съгласно нот.акт за покупко-продажба на процесния имот е установила свое владение върху имота при което при анализа на вътрешните отношения между ответниците не остава съмнение затова, че правото на собственост е било изгубено от Б. К., но не и владението, което владение е било установено от нейния син посредством предварителния договор и очевидно предадено /традирано/ на майка му за отглеждане на настаненото дете в която връзка по делото липсват категорични писмени доказателства владението на отв. К. и на отв. Д. да е било прекъснато след възлагането на имота на наследодателя на ищеца, нито от този наследодател, нито от самия ищец.

Предвид на гореизложеното когато владението е предадено въз основа на предварителен договор сключен със собственика на имота владелецът е добросъвестен 3 по арг. от чл.70, ал.3 ЗС, респ. в случая е налице владение по смисъла на чл. 68 ЗС, а не както ищецът поддържа, че е налице държане, това владение е осъществено от ответника Д. и впоследствие от майка му като дори предявяването на иск по чл. 19, ал.

3 ЗЗД от купувача по предварителния договор няма за последица прекъсване на придобивния давностен срок, като тук ВКС се позовава на Решение № 82 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 6873/2014 г. на ВКС, І г. о, респ. налице е законовата презумпция на чл.

69 ЗС, че владелецът свои вещта в която насока е трайната съдебна практика на ВКС съгласно Решение № 82 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 6873/2014 г. на ВКС, І г. о. и Решение № 83 от 1.02.2021 г. по гр. д. № 2978/2019 г., II г. о., ГК. Когато фактическата власт върху имота е предадена на основание предварителен договор, то тя изначално има характер на владение – упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, тъй като има увереността, че ще придобие имота за себе си, поради което и не необходимо да се демонстрира намерението за своене – така Решение № 40 от 04.07.2017 г. по гр. д. № 3171/2016 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС.

До колкото отново съгласно трайната съдебна практика на ВКС на добросъвестният владелец по предварителния договор не му е признато правото да придобие имота въз основа на кратка 5-годишна давност по реда на чл. 79, ал.2 ЗС / така Решение № 270/26.02.2012г. по гр.д. № 1056/2011г. по описа на ВКС, то ищецът е изгубил правото на собственост към 13.08.2020г., респ. като се вземе предвид разпоредбата на чл. 3 , т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г в срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове , вкл. срока по чл. 79 ЗС, при което изтеклият давностен срок до обявяването на извънредното положение запазва правното си действие и след отмяната му продължава да тече или към 13.10.2020г. ищецът изгубва правото на собственост върху процесния имот – земя и сгради тъй като последното е придобито по давност от ответник Б. К., алтернативно дори да не се приеме тезата, че владението е традирано към нея от сина й, то последният го е упражнявал чрез майка си, има качеството на владелец и спрямо него също е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС за своене, поради което и отново ищецът не може да се легитимира като собственик;

Предвид на гореизложеното по искът по чл. 108 ЗС се отхвърля тъй като по делото се отрече принадлежността на правото на собственост върху процесния имот у ищеца;

По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД урежда общия състав на неоснователното обогатяване, включващ следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствие на основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг иск. Типичен пример за такова неоснователно обогатяване е ползването на чужд имот 4 без основание. Съгласно установената съдебна практика ако ответникът ползва имота без правно основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил за спорния период /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г., ІVг.о., ГК.

В конкретният случай ползването на процесния имот се осъществява от ответник К., която е получила фактическата власт от сина си – отв. Д., който пък е владелец по силата на сключения предварителен договор от ***г. като за исковия период от 21.12.2016г. до 21.12.2021г. няма данни по делото този договор да е бил прекратен, респ. владелецът е упражнявал владението чрез майка си. Следователно и ползването на имота не е без основание тъй като съществува предварителен договор по силата на който ищецът има право на вземане и по силата на който със съгласието на наследодателя му това владение е предоставено, поради което и липсва общ юридически факт от който да произтича обедняването за ищеца, за сметка обогатяването на ответник К., липсва причинно-следствена връзка между ползването на имота и обедняването на ищеца, защото ползването на имота се извършва на законно основание от владелеца – отв. Д. чрез неговата майка. Наличието на облигационна връзка, която не е прекратена изключва приложението на чл. 59 ЗЗД поради което и този иск се отхвърля като неоснователен.

Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/006ffd6c-f296-4a05-a736-e611c4c84365