Решение № 3379 от 20.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3379 гр. ***, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110111286 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Р. Д. А. срещу „Е***“ АД обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 20/09.02.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, и неговата отмяна – правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за заплащане на сумата от 800 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер във вид на бонуси за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г. – правно основание чл. 128, т. 2 КТ; 3) за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 357,50 лв. за периода от 11.03.2021 г. до 09.02.2022 г. – правно основание чл. 224, ал. 1 КТ (след допуснатото по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 19.05.2023 г. изменение на този иск чрез увеличение на неговия размер) и 4) за заплащане на сумата от 2966,36 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържана трудова книжка в периода 09.02.2022 г. – 30.04.2022 г. – правно основание чл.

226, ал. 2 КТ (след допуснатото по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 19.05.2023 г. изменение на този иск чрез увеличение на неговия размер) .

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № *** от 11.03.2021 г. е бил назначен при ответника на длъжност „куриер направление – дневен“, явил се на работа на 11.03.2021 г. и изпълнявал своите задължения точно и в срок. Излага, че в началото на м. декември 2021 г. през платения си отпуск заминал за ***, но на 04.12.2021 г. без да очаква бил задържан от полицейските органи на връщане на границата. Навежда се, че тъй като не се явил на работа за периода 04.12.2021 г. – 15.12.2021 г. от страна на работодателя били изготвени докладни записки и била изпратена покана от 16.12.2021 г. на актуалния му адрес, но не била връчена, 1 тъй като на адреса нямало никого, а той нямало как да се прибере в ***. Прекарал шест месеца в ареста до 03.06.2022 г., като през това време успял да уведоми само своята майка Т. А.а. Сочи, че на 29.12.2021 г. неговата майка е отишла притеснена в офиса, за да обясни за настъпилата ситуация и да помоли работодателя да не налага дисциплинарно наказание на сина й, както и че е подала писмена молба.

Въпреки това ответникът изпратил ново писмо-покана, връчено на майката на ищеца на 22.01.2022 г., а на 24.01.2022 г. е получила и трета покана. Поддържа се, че работодателят без да спази задължението си по ч. 189, ал. 1 КТ е издал процесната заповед от 09.02.2022 г., с която е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и е прекратил трудовия му договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Същата била изпратена на 11.02.2022 г. заедно с покана за получаване на трудовата му книжка. Ищецът счита, че с извършването на тези свои действия работодателят е издал неправомерна заповед за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като е подценил факта, че той е бил задържан в чужда държава, като не е предполагал и не е могъл да знае нито причината за това, нито продължителността на задържането си. Същевременно ищецът не е имал възможност лично да информира работодателя и за тази цел неговата майка е посетила офиса, но е била принудена от служителите на ответника да получи изготвеното писмо-покана.

Сочи, че въпреки че е бил информиран за отсъствието му от страната работодателят е продължил да изготвя докладни записки и да изпраща до майка му писма-покани. Поддържа, че работодателят не се е съобразил с изискванията на закона, тъй като не е взел предвид обстоятелствата, поради които не се е явил на работа, въпреки че никога преди не е отсъствал безпричинно от работа и не са му налагани други дисциплинарни наказания. В уточняваща молба от 14.09.2022 г. ищецът допълва, че на 28.04.2022 г. е получил от ответното дружество сума в размер на 125,26 лв., като във фиша му за м. ноември 2021 г. дължимата общо заплата е в размер на 962,24 лв., която включва начислена заплата за 21 дни – 620,45 лв., за извънреден труд – за 20 часа – 111,65 лв. и за редовен отпуск – 73,66 лв., но не фигурирал допълнителният бонус в размер на 800 лв. Твърди, че във всички предходни фишове е включен допълнителен бонус, който варира около 850 лв. – 900 лв. В уточняваща молба от 28.09.2022 г. се пояснява, че съгласно чл.

6 от трудовия договор от 11.03.2021 г. работодателят на ищеца се е задължил към основното му трудово възнаграждение да заплаща допълнително трудово възнаграждение с непостоянен характер във вид на бонуси, съгласно Вътрешни правила на Работна заплата на „Е***“ АД – гр. ***, като изпълнителният директор утвърждава размера на изчисления бонус. Излага се, че се определяли точки от утвърдените инструкции за работа. Навежда се, че въпреки постигнатите резултати и изпълнението на възложените задачи за периода 01.11.2021 г. – 31.12.2021 г. работодателят не е изплатил на ищеца допълнителното бонусно възнаграждение в размер на 800 лв. Съгласно т. 8 и 9 от длъжностната характеристика за длъжността на ищеца ежедневно всеки служител на тази длъжност се задължил да разнася обем пратки „И***“ в размер на не по-малко от 60 броя пратки на ден за средните офиси на „Е***“ АД и не по-малко от 40 пратки на ден за малките офиси на дружеството, както и ежедневно обемът на брой посетени адреси за пратки „***“ и брой приети експортни пратки да бъде в размер не по-малко от 30 броя пратки на ден. Претенцията на ищеца относно полагащото 2 му се допълнително възнаграждение определя на база предходните платени му бонуси, тъй като обема на работа и броя на пратките е аналогичен на този от предходните месеци. Счита, че за периода на действие на трудовия договор работодателят не му е изплатил обезщетение за неизполван платен годишен отпуск в размер на 200 лв., изменен в о.с.з. на 19.05.2023 г. 357,50 лв., както и че му дължи обезщетение за незаконно задържаната му трудова книжка в периода 09.02.2022 г. – 30.04.2022 г. в размер на 1600 лв., изменен в о.с.з. на 19.05.2023 г. на 2966,36 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Е***“ АД, в който се оспорват всички предявени искове като неоснователни, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и като недопустим. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска по чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Излага се, че заповедта е изпратена на адреса на ищеца с писмо с обратна разписка, но то е върнато на 07.03.2022 г. като непотърсено. Ответникът счита, че от тази дата тече 2-месечният срок за предявяване на иска и изчита на 07.05.2022 г. На 28.04.2022 г. заповедта била връчена лично на ищеца и 2-месечният срок от тази дата за предявяване на иска изтичал на 28.06.2022 г., а искът бил предявен след това. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника, но се оспорват всички останали твърдения в исковата молба. Навежда се, че от 03.12.2021 г. ищецът е престанал да ходи на работа без да е подал заявление за отпуск, нито е представил болничен лист или друг оправдателен документ за отсъствието си. Прекият му ръководил е съставил на 03.12.2021 г. доклад до Изпълнителния директор на дружеството, както и на 15.12.2021 г. относно неявяването на ищеца на работа в периода 04.12.2021 г. – 15.02.2021 г. На 16.12.2021 г. Изпълнителният директор чрез свой пълномощник е отправил писмо-покана за даване на обяснения до ищеца, но се е върнало като неполучено.

Въпреки това майката на ищеца се е явила в офиса на работодателя и е получила писмото, като е написала обяснения, че „Причината за неявяване на работа е здравословен проблем в *** на негов близък – жена му майката. Първите две седмици е бил под карантина. На този етап не се знае кога ще се върне в ***.“.

Сочи се, че ищецът не е дал обяснения. Впоследствие за отсъствията на работника от работа били изготвяни нови докладни и изпращани нови писма-покани за даване на обяснения до ищеца, получени от неговата майка. На 09.02.2022 г.

Изпълнителният директор на ответното дружество е издал процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ишеца и трудовият договор е прекратен без предизвестие. Заповедта била изпратена с обратна разписка с Български пощи на адреса на работника в гр. ***, но писмото се върнало като непотърсено. На 10.02.2022 г. е изпратено писмо, с което ищецът бил поканен да си получи трудовата книжка, заедно със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. На 28.04.2022 г. ищецът се явил в офиса на ответното дружество, но не за да работи, а за да претендира да му бъдат изплатени дължими според него суми. Прекият ръководител на ищеца разполагал с екземпляри от трите писма-покани за даване на обяснения, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и поканата за получаване на трудовата книжка.

3

Връчила ги на ищеца, но той отказал да ги приеме, което било удостоверено от нея и друг служител на работодателя. Твърди се, че нито тогава, нито преди или след това ищецът не е предоставил на ответника заповедта за задържане и съдебното решение за осъждането му в ***, нито той или неговата майка са уведомявали работодателя, че ищецът е бил задържан от властите в ***, за които обстоятелства ответникът узнал с исковата молба. Ответникът не разполагал с информация и кога ищецът ще се върне. По сигнал на ищеца била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ – *** на офиса на „Е***“ АД в гр.

***, като не били констатирани нарушения на трудовото законодателство във връзка с правоотношението с ищеца.

Ответникът поддържа, че е изпълнил задължението си да изиска обяснения от работника, като е отправил три покани за даване на обяснения, но това не е сторено от ищеца. Оспорва се твърдението, че същият е бил в невъзможност да уведоми работодателя си, че е възпрепятстван да се яви на работа, както и твърдението, че е бил задържан на 04.12.2022 г. и е бил в арест до 03.06.2022 г.

Относно искът за заплащане на бонус в размер на 800 лв. заявява, че за сочения период такъв не се дължи, тъй като това допълнително възнаграждение с непостоянен характер се определя от Изпълнителния директор по негова преценка. Бонусно възнаграждение за ищеца за периода от 01.11.2021 г. – 31.12.2021 г. не е определено и не се дължало.

По отношение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск ответникът твърди, че същото е дължимо за 11 дни за 2021 г. и възлиза нетно на 288,73 лв. Навежда се довод, че на основание чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение служителят дължи на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение – т.е. за 3 месеца. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 5 от трудовия договор служителят се е съгласил всички дължими от него суми за обезщетения на работодателя да бъдат прихванати от последния облагаем доход на служителя, поради което със заповед № 20/09.02.2022 г. е извършено едностранно прихващане от ответното дружество.

Относно претенцията на ищеца за незаконно задържана трудова книжка сочи, че е направил всичко възможно по силите си да върне трудовата книжка на ищеца – изпратил е нарочна покана, а при посещението си в офиса в гр. *** на 28.04.2022 г. ищецът е отказал да я получи. Прекият му ръководител е опитвал многократно да предаде на ищеца трудовата му книжка, но той не е отишъл да си я получи, като тя продължава да се пази в офис *** и може да я получи срещу подпис когато пожелае.

Релевира се възражение за прихващане с дължимо от ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Излага се, че същото е в размер на 1950 лв., но част от него е прихваната с дължимото от работодателя обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, поради което се претендира прихващане със сумата от 1661,27 лв., в случай че някой от исковете на ищеца бъде уважен.