Определение № 783 от 09.03.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 346/2020
- Вид
- Определение № 783
- Подписан
- 09.03.2020
- Състав
- ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА, ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ, ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал.1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….3.2020 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 9.3.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ като разгледа докладваното от съдия Митева въззивно частно търговско дело № 346 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, чрез пълномощник ю.к. Илиева срещу разпореждане №4780/04.2.20г. по ч.гр.д.1299/20г по описа на ВРС 24 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявено задължение за възнаграждение за закупен пакет услуги в размер на 660.55лв. и такса за извънсъдебно събиране на вземане в размер на 30лв. по договор за потребителски кредит.
Жалбоподателят твърди, че извън формалната проверка на твърденията на кредитора от които пряко би могло да се изведе незаконност или неморалност на самото искане, съдът не разполага с компетентност да преценява валидност на сделката като пречка по чл. 411 ал.2 т.2 ГПК, а преценката му за основаване на искане на неравноправно договаряне с потребител изисква обявяването на конкретната клауза от договора за необвързваща потребителя по съответен процесуален ред или мотивиране на сигурност и увереност, че съответната клауза противоречи на потребителска закрила в някоя от примерните хипотези на чл. 143 ЗЗП, но без да се простира върху уговаряне на основния предмет и съответствието на цена и стойност на услугата, когато те са ясни и разбираеми за клиента, според изисквания на чл. 145 ал.2 ЗЗП. Счита, че съдът е надхвърлил правомощията си, като е направил именно такава необоснована преценка. Жалбоподателят обоснова валидно договаряне на предоставяне на пакет от допълнителни услуги, извън обичайната дейност по кредитиране, позволяващи на кредитополучателя да променя в своя полза погасителния план, като тези допълнително закупени права не са задължително условие за получаване на кредита и ангажират насрещната страна с разходи по административно осигуряване на допълнителните възможности за изменение на условията по кредита. Част от закупените услуги са били и използвани от клиента, поискал и съответно получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита. Отделно оспорва квалифицирането на услугите в допълнителния пакет като действия по отпускане и усвояване на кредита, като се позовава на целта на забраните, въведени с ЗПК, като сочи че нито една от услугите не е свързана с дейността на кредитора, а само с нуждата от скоростно получаване на искана сума и конкретни житейски обстоятелства свързани с положението на длъжника. Отделно обосновава дължимостта на таксата като наложено по споразумение с клиента плащане в случай на неизпълнение, което не е идентично с обичайно състояние на кредитното правоотношение, възприемане в закона като управление на кредит. Счита, че тази такса остава извън приложното поле на чл. 10а вр. чл. 19 ЗПК тъй като не се включва в ГПР и покрива разходи за допълнителните действия по събиране на просрочено вземане чрез телефонни обаждания, изпращане на текстови съобщения и писма за да стимулира длъжника да изпълни задължението си. С доводи за необосновани изводи на първоинстанционния съд относно противоречие със закона и морала на уговарянето на допълнителните плащания и незаконосъобразно превишаване на пределите на проверка по реда на чл. 410 ГПК, жалбоподателят моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови издаване на заповед за всички заявени от кредитора суми.
Жалбата вх. №16164/25.02.20г. е подадена чрез куриер, приел пратката в срок, считано от уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ. Изявлението е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане и производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК.
Авансово дължимата такса в минимален размер е внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014 на ОСГТК на ВКС).
Производството е било образувано по молба на заявителя срещу физическо лице – потребител пред компетентен районен съд по настоящ адрес на длъжника.
Съответно на това сезиране с формуляр по чл. 410 ГПК разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл.
413 ал.2