Решение № 188 от 27.06.2025, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Ботевград, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20251810200242 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Л. Т. с ЕГН **********, чрез адв. А. И. от САК против електронен фиш серия К №****, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде отменен поради незаконосъобразност и неправилност, както и като издаден в нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира разноски.

В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба от процесуалния представител на жалбоподателя, на дата 05.05.2025г., в която са изложени допълнителни доводи за отмяна на обжалвания електронен фиш.

Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт Й.Г. наказващият орган е 1 изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на 09.03.2025г. в 11.43 часа, в Софийска област, община Правец, АМ-Хемус 56+500 км посока от гр. София към гр. Варна, при ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС БМВ 530 Д ХДРАЙВ, с регистрационен номер ****, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. При разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 111 км/ч (след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%) при измерване на скоростта) е установена превишена стойност на скоростта 21 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.

Електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила на дата 20.03.2025 година.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № ****г.; ежедневна ведомост на 2 отчет образец №11 отразен в ЕФ; удостоверение за преминало обучение за работа с „ARH CAM S1”; заповед № ****г. и заповед №****г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 09.03.2025г., справка за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 56+500 на АМ Хемус с посока на движение към гр. Варна, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От справката на АПИ и схемата към нея се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /09.03.2025г./ при км 56+500 пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 90км/, монтиран на км 55+600 и обхват на действие от км 55+600 до км 57+160, тоест 1560 метра.

Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 23.08.2024г.

Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.

За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението 09.03.2025г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като 3 това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 28.11.2023г. не е било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото. Вярно, че на снимката е заснета част от друг автомобил – ляв фар, лява гума и ляво странично огледало, но съгласно инструкцията за работа с АТСС се засича автомобила, който се движи с повисока скорост и това в случая несъмнено е автомобила на жалбоподателя с ясно виждащи се регистрационни номера. Възражението на жалбоподателя в обратна насока се явява неоснователно.

От удостоверението за извършено обучение в Академия на МВР, се установява, че полицейският служител е преминал необходимото обучение за работа с АТС „ARH CAM S1”.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

4

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.

Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

От приложената справка от КАТ е видно, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят. Доколкото най-късно към датата на подаване на жалбата /27.03.2025г./ вече е знаел за издадения на негово име Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, настоящият съдебен състав счита, че в случая именно с оглед на цитираните по-горе законови разпоредби следва да се ангажира административно-наказателната отговорност именно на него, а и той не твърди друго лице да е управлявало автомобила. Ето защо и възражението, че в обжалвания ЕФ липсвало посочване на сроковете за обжалване е неоснователно. Категорично и ясно в обжалвания ЕФ текстово са изписани правата на нарушителя по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Неоснователни са възраженията на въззивника за липса на представен му снимков материал. Дали има или няма снимка към самия фиш е без значение, след като такава е приложена по делото, доколкото не съществува никаква пречка лицето да се защитава и по време на делото след образуването му, което в случая е направено.

Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за 5 видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.

54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № **** от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата, който е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила./, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на 6 установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение.