Решение № 534 от 14.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. София, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.Д. при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20211110217713 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. ИВ. В. против Наказателно постановление № 21-4332022580/08.11.2021 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 185 ЗДП, на жалбоподателя било наложено наказание „глоба”, в размер на 20 лева за нарушение на чл.

20, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП – наказания „глоба”, в размер на 2 000 лева и „лишаване от правоуправление”, за срок от 24 месеца. Били му отнети и 12 контролни точки.

Постановлението е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си навежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения (липса на мотиви; непрецизно описание) и за несъставомерност по пункт втори.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и се представлява.

Поддържа жалбата си, по изложените в нея аргументи. Навежда доводи за неспазени изисквания за установяване наличието на алкохол в организма.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.10.2021 г., около 21:00 ч. жалбоподателят В. управлявал лек автомобил Фоксваген Бора, ДК № *** (собственост на Р.Т.) в гр. София, по ул. „Дико Илиев”, с посока на движение от ул. „109-та“ към ул. „108-ма“.

Пред бл. 264, поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС, реализирал ПТП със спрелия пред него л.а. Фолксваген Кади, ДК № ***, управляван от Г.П..

1

Пристигнал екип на ОПП-СДВР приканил жалбоподателя да бъде тестван с дрегер за наличие на алкохол в организма и В. направил три неуспешни опита, след което му бил издаден талон за даване на кръвна проба. Той се явил за такава в посоченото здравно заведение, но след посочения в талона час.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите М.К., Г.П. и Даниел Мицев; АУАН; НП; талон за медицинско изследване; протокол за ПТП със скица; декларации; картон на водач; заповед за компетентност.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.

3 НПК, подробен неин анализ, по отношение на тях не се налага. Тук е мястото да се отбележи, че от св. П. би могло да се очаква да бъде най-малкото тенденциозен в показанията си – и доколкото е пострадал от ПТП (под формата на имуществени вреди), така и с оглед заявеното обстоятелство – за отправени от жалбоподателя към него заплахи. Независимо от това, обаче, същият добросъвестно заявява благоприятно за другия водач обстоятелство – за направени три опита за тестване с дрегер (както и за услужливо поведение, от страна на полицейския екип, носещо някои съставомерни белези), в разрез с твърденията от АУАН и НП – за отказ от тестване. Същвременно, от показанията на св. Мицев се установява добросъвестна насока на поведение – явяване в здравно заведение, макар и не в предоставения срок, но и при липса на обективни пречки за явяавне в същия.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е 2 връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Възраженията за допуснати процесуални нарушения са частично основателни (не по изложените в жалбата съображения). И за по двата пункта на обвинението, налице са годни твърдения за всички обстоятелства, включени в предмета на доказване. В допълнение, излагането на мотиви, извън хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, не е задължителен реквизит на постановлението. Същевременно, обаче, по пункт първи се констатира процесуално нарушение, от категорията на съществените. Съдебната практика е константна (а до подобно прозрение достигна и ВАС с ТР 13/2021 по т.д. № 1/2021 г. на ОСС, I и II колегия) по въпроса, че в разпоредбата на чл.

174, ал. 3 ЗДП се съдържат два самостоятелни състава на административни нарушения.

Същевременно, АНО е инкриминирал и отказ за тестване с дрегер, и отказ от даване на кръвна проба, налагайки, обаче, наказание само за едното нарушение (без посочване за кое от тях).

Налагането на една санкция за две нарушения винаги е било коментирано от касационната инстанция, в контекста на процесуалните нарушения, от категорията на съществените (Р от 17.06.2009 по кнахд 2946/2009 АССГ, I I кас. с-в; Р от 14.12.2007 по кнахд 5098/2007 АССГ, VII кас. с-в; Р 283/2013 АССГ, V кас. с-в; О 4595/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в и др.), респективно – за наличието на самостоятелно отменително основание.

По приложението на материалния закон

В останалата си част (пункт първи), обаче, атакуваното НП е законосъобразно. В хода на съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че в резултат на недостатъчен контрол върху МПС, жалбоподателят е реализирал ПТП. Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. От субективна страна, деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС, е съзнавал необходимостта от непрекъснат контрол, но неглижирането на това задължение (изводът произтича от факта, че другото МПС е било в статично положение) е подвело случая под цитираната хипотеза, без законодателят да е поставил изискване за наличие на пряк умисъл (т.е. деянието би било съставомерно и при непредпазливост).

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

3

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността на пътя, като от неспазването на императивна законова разпоредба реално е настъпило ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този комплекс от действия и бездействия се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на наказанието

Съгласно нормата на чл. 185 ЗДП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание (в която хипотеза попада чл.

20, ал. 1 ЗДП), виновните се наказват с глоба 20 лв. Санкцията е във фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по индивидуализацията й са безпредметни.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.

Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.

В случая, обаче, е опорочена административнонаказателната процедура по пункт първи и това влече отмяната на наказателното постановление, касателно отнемането на точките.

Независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, разноски не са претендирани от никоя страна, поради което и съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения съдът приема, че НП е частично законосъобразно и следва да бъде ревизирано.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-022580/08.11.2021 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, в частта, с която, на основание чл. 185 ЗДП, на Г. ИВ. В.

4 било наложено наказание „глоба”, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-022580/08.11.2021 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, в частта, с която, на основание чл. 174, ал. 3 ЗДП, на Г. ИВ. В. били наложени наказания „глоба”, в размер на 2 000 лева и „лишаване от правоуправление”, за срок от 24 месеца, както и му били отнети и 12 контролни точки.