Решение № 1067 от 13.05.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1067

Перник, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА канд № 20267160600227 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П. С. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Училищна, № 9, чрез Еднолично адвокатско дружество „Ж.“ – [населено място], представлявано от адв. Д. Ж. от САК, против Решение № 86/30.12.2025 г., постановено по АНД № 209/2025 г. по описа на Районен съд – Р., с което е потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-7#3/25.08.2025 г., издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на осн. чл.247, ал.1, вр.чл.260, ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, на П. С. А., в качеството му на кмет на община Р., е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за нарушение по чл.2, ал.2, вр. чл.59, ал.2 и чл.177 от ЗОП.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление. Счита, че фактическата обстановка е останала неизяснена, а изводите на съда – необосновани, тъй като не са събрани доказателства за установяване на релевантните за спора обстоятелства. Излага, че съдът е приел наличието на неоправдано ограничаване на конкуренцията без да извърши конкретна проверка дали спорните изисквания са били обективно свързани с предмета, стойността, обема и сложността на конкретната обществена поръчка. Не оспорва, че законосъобразността на критериите за подбор се преценява към момента на откриване на процедурата и подаване на офертите, а не според последващото изпълнение на договора, но според него това не означава, че съдът може да приключи проверката, приемайки че се касае за „текущ ремонт“ без да е имал необходимите знания сам да прецени това и без да е назначил съдебно-техническа експертиза, която да установи дали се касае за „текущ“ или „основен ремонт“. В тази връзка се оспорва извода относно ЦПРС и твърди, че той е направен без необходимото техническо изясняване, тъй като изискването за регистрация в ЦПРС – втора група, трета категория, не може да бъде преценено само с правна квалификация на дейността като „текущ ремонт“. Счита, че за да се приеме, че този критерий е необоснован, е следвало да се установи дали възложените дейности, с оглед техния вид, обем, инфраструктурен обхват и риск, действително не оправдават изискването за по-висок строителен капацитет, в т.ч. да се изясни каква е категорията и техническата характеристика на конкретните елементи от уличната инфраструктура, дали сред тях има улици или съоръжения с по-високо значение за транспортната инфраструктура, дали предвидените СМР не налагат изпълнител с по-висока професионална годност, дали рискът за движението, пешеходците и техническата инфраструктура не оправдава поставения критерий. Касаторът възразява и срещу изводите на първоинстанционния съд относно застраховката „Професионална отговорност в строителството“ като излага, че изискването за сключване на тази застраховка произтича непосредствено от разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗУТ, а не от наредбата по този законов текст, тъй като наредбата урежда условията реда, покритието, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, но не създава самото задължение за застраховане. В подкрепа на това си твърдение сочи, че чл.174, ал.4 от ЗУТ урежда правната възможност държавните органи и възложителя да изискват от лицата по чл.171, от ЗУТ доказателства за наличието и валидността на застрахователен договор, което убедително доказва, че в процесния случай възложителят не е създал ново ненормативно условие, а е упражнил едно свое законоустановено право, което има легитимна цел и е пряко свързано с предмета на поръчката. Другите възражения на касатора са насочени срещу изводите на съда за необосновано ограничаване на конкуренцията като сочи, че по отношение на ЦПРС липсва технически анализ защо изискването за втора група, трета категория, е ненужно или несъразмерно спрямо конкретния предмет на поръчката, още повече че всеки подбор по чл.59 от ЗОП по необходимост изключва участници, които не притежават съответната годност, капацитет или застрахователно покритие и именно в това се изразяват смисълът и функциите на критериите за подбор. Ето защо, според касационния жалбоподател административнонаказващият орган е следвало да посочи не само, че са поставени по-високи изисквания, а защо те са необосновани спрямо предмета,стойността, обема и сложността на конкретната поръчка, което в случая не е направено.

В съдебно заседание касаторът - редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Ж. от САК. Поддържат касационната жалба и доводите в нея. Допълнителни съображения излагат в представени по делото писмени бележки. Поддържат искането за отмяна на решението -, предмет на касационна проверка, и за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендират присъждане на направените съдебни разноски и представят списък по чл.80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание, председателя на Сметната палата - ответник по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от пълномощника юрисконсулт Д. Д., в което развива съображения по съществото на спора и моли съда да остави в сила оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Окръжна прокуратура Перник – надлежно уведомена за съдебното заседание, встъпва в процеса чрез прокурор Б. К., който предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 86/30.12.2025 г., постановено по АНД № 209/2025 г. по описа на Районен съд – Р., е потвърдено Наказателно постановление № ЗОП-7#3/25.08.2025 г., издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на осн. чл.247, ал.1, вр.чл.260, ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, на касатора П. С. А., в качеството му на кмет на община Радомир, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за извършено административно нарушение по чл.2, ал.2, вр. чл.59, ал.2 и чл.177 от ЗОП.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмени такива, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел за установено по безспорен начин, че са събрани надлежни доказателства за твърдяното нарушение на Закона за обществените поръчки, които доказват от обективна и субективна страна, че на 30.05.2022 г., П. С. А., в качеството му на кмет на община Радомир и публичен възложител на обществени поръчки по чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП, с Решение № [рег. номер]/30.05.2022 г. за откриване на процедура „публично състезание” за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Ремонт на улици, паркинги, алеи и тротоари в община Радомир”, е одобрил обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие в обществената поръчка, с което е ограничил конкуренцията чрез включване на изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, обем и сложност.

Първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че при образуването на административнонаказателното производство със съставянето на АУАН № ЗОП-7/28.04.2025 г. и издаването на Наказателно постановление № ЗОП-7#3/25.08.2025 г. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на изложеното е потвърдил изцяло НП като е приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на П. С. А., в качеството му на кмет на община Радомир, по реда на чл.247, ал.1, вр.чл.260, ал.2 от ЗОП.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Радомир фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за доказаност на твърдяното нарушение по чл.2, ал.2, вр. чл.59, ал.2 и чл.177 от ЗОП, тъй като от представените доказателства, в т.ч. и допълнително събраните свидетелски показания, доказателствената сила на съставения АУАН не е оборена.

Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Радомир за законосъобразно, правилно и обосновано.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни. След преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Не се възприема твърдението на касатора, че фактическата обстановка е останала неизяснена, поради което изводите на първоинстанциония съд са необосновани, съображения за което се изложиха по-горе. Не се приема и възражението, че съдът е приел наличието на неоправдано ограничаване на конкуренцията без да извърши конкретна проверка дали спорните изисквания са били обективно свързани с предмета, стойността, обема и сложността на конкретната обществена поръчка, респ. че е приел, че обществената поръча е за „текущ ремонт“, а не за „основен ремонт“ без да събере съответни доказателства за това. Тъкмо обратното, след направен анализ и преценка на доказателствения материал, районният съд е изложил съображения и обосновка на изводите си, като е подчертал защо приема за правилни констатациите на актосъставителя и фактите в административнонаказателното обвинение. Мотивите в първоинстанционното решение отговарят в пълнота на всички направени от касатора възражения, споделят се напълно от настоящия касационен състав и се възприемат като правилни и законосъобразни, поради което не следва да се преповтарят.