Решение № 709 от 14.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. П., 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20261720104466 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника адв. К. Т., срещу В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 299,21 евро – главница по Договор за потребителски кредит № ***/22.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.04.2026 г., до изплащане на вземането, сумата 7,57 евро – договорна лихва за периода 23.07.2024 г. - 22.08.2024 г., и сумата 59,79 евро - обезщетение за забава за периода 23.08.2024 г. – 27.03.2026 г.

В исковата молба се излага, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № ***/22.07.2024 г., въз основа на който ищецът предоставил на ответника сумата 585,20 лв., която последният се задължил да върне на 1 месечна погасителна вноска, включваща главницата и фиксиран годишен лихвен процент 36,01%, с краен падеж на договора 22.08.2024 г. Твърди се, че ответникът е не е направил плащане по договора, поради което претендира да бъде осъден да му заплати главницата от 299,21 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, договорна лихва в размер на 7,57 евро за периода 23.07.2024 г. – 22.08.2024 г., както и обезщетение за забава в размер на 59,79 евро за периода 23.08.2024 г. – 27.03.2026 г.

Поради неиздължаване на взмането, ищецът подал молба за обезпечаване на бъдещ 1 иск, въз основа на която била образувано ч.гр.д. № 3252/2026 г. на РС-П..

Моли за уважаване на предявения иск по изложените съображения и присъждане на сторените за настоящото производство и производството по обезпечаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

Първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, е проведено на 05.10.2026 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба с вх.рег. № ***/02.10.2026 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната основателност на главния иск.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Горното, налага главният иск да се уважи, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.

Предвид отправеното искане, като правоувеличаваща последица от уважаване на иска следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до плащането.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски за производството.

Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител (в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 2 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК). С оглед изложеното, в настоящото производство на присъждане подлежат единствено разноските, сторени в обезпечителното производство, но не и тези в изпълнителното производство, поради което искането на ищеца за присъждане на сумата 204,52 евро адвокатски хонорар за образуване на изпълнително производство, и 37.03 евро – заплатени такси по изп. дело, е неоснователно.

По горните мотиви и предвид доказателствата по делото съдът приема, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за обезпечителното производство в размер на 20.45 евро – държавна такса, и 204.52 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение /т.е. общо 224.97 евро за обезпечителното производство/, и разноски за настоящото производство в размер на 28.12 евро – държавна такса, и 204.52 евро – адвокатско възнаграждение, платено по банков път, за което е представен банков документ, удостоверяващ извършеното плащане /т.е. общо 232.64 евро за исковото производство/.

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 299,21 евро /двеста деветдесет и девет евро и 21 евроцента/ – главница по Договор за потребителски кредит № ***/22.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.04.2026 г., до изплащане на вземането, сумата 7,57 евро /седем евро и петдесет и седем евроцента/ – договорна лихва за периода 23.07.2024 г. - 22.08.2024 г., и сумата 59,79 евро /петдесет и девет евро и 79 евроцента/ - обезщетение за забава за периода 23.08.2024 г. – 27.03.2026 г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 224.97 евро /двеста двадесет и четири евро и 97 евроцента/ - разноски за обезпечителното производство, и сумата 232.64 евро /двеста тридесет и две евро и 64 евроцента/ - разноски за исковото призводство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3