Решение № 2487 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2487 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. П. като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20251100108027 по описа за 2025 година

Предявен e иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства ищцата Т. Г. К. ЕГН **********, чрез пълномощника адв.С. Б., АК Пазарджик е предявила срещу Държавен фонд „Земеделие“ и Национална агенция по приходите, при условията на субективно пасивно съединяване отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищцата не дължи изпълнение на сумите по изпълнително дело № 146/2025 г. по описа на ДСИ при РС Пазарджик, а именно: сумата 48 647 лева – главница, сумата 108 288.38 лева – лихви, сумата 84 лева разноски по изпълнителното дело, както и такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на 7 630.45 лв., поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба се твърди, че на 09.11.2005г. в полза на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” е издаден изпълнителен лист срещу ищцата за парично задължение в размер на 48 647.00 лв. - главница, 1 286.00 лв. - мораторна лихва за периода 07.07.2005г. до 26.09.2005г. на основание чл.237, б.”в” от ГПК /отм./, във вр. с чл.27, ал.2 от ЗПЗП въз основа на извлечение от сметка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2005г. до окончателното изплащане. Въз основа на този изпълнителен лист в полза на ДФ „Земеделие“ е образувано изп. дело № 1041/2007г. по описа па ДСИ при Районен съд Пазарджик.

Изложено е, че в хода на изпълнителното производството задължението към 1 кредитора ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр.София е преминало за събиране към Национална агенция по приходите. Сочи се, че на 09.04.2025г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело № 1041/2007г. по описа па ДСИ при РС Пазарджик е прекратено, поради перемпция.

Твърди се, че на 02.06.2025г. ответникът НАП е подал нова молба за образуване па изпълнително дело с върнатия по ИД 1041/2007 г. на ДСИ Пазарджик изпълнителен лист. Посочва, че по образуваното изп. дело № 1041 /2007г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик са извършвани някои изпълнителни действия спрямо длъжника. През 2017 г. е изнесен на публична продан един недвижим имот, който е продаден в края на същата година. Постъпилата от проданта сума е изплатена на взискателя. Последното плащане от нея е извършено на 03.07.2018 г. и от този момент до прекратяване на изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия.

Ищцата твърди, че на 04.06.2025г. получила покана за доброволно изпълнение за заплащане на суми по изпълнителен лист издаден по гр.д. № 8542/2005г. от СРС, както следва: олихв. сума в размер на 48 647.00 лв. от 26.09.2005г., ведно със законна лихва, която към датата па изготвяне на поканата е в размер на 108 288.38 лева в полза на ТД па НАП. Освен тези суми по новообразуваното изпълнително дело № 146/2025 г. на ДСИ при PC Пазарджик са посочени за плащане 84 лв. разноски по ИД и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на 7 630.45 лева.

Общият размер па задължението по новообразуваното изпълнително дело № 146/2025г. е в размер на 164 649.83 лева. Ищцата извършила справка по прекратеното ИД № 1041 /2007г. на ДСИ при PC Пазарджик и установила, че по повод наложен запор на нейна банкова сметка в ТБ „ОББ” от 03.04.2007г. по изпълнително дело № 1041/2007 г. е постъпила по банковата сметка на PC Пазарджик на 04.11.2020 г. сума в размер на 30.85 лева. Твърди се, че към 2020 г. ищцата е била пенсионер, както и че пенсията към онзи момент е била 344.18 лева, което е под МРЗ.

Ищцата релевира възражение за невалидност на изпълнително действие извършено по изп.д. №1041/2007 г., представляващо превод на сума в размер на 29.29 лева към взискателя по изпълнителното дело, тъй като тези средства са с произход пенсия, чиито размер е под MP3 за страната и по този начин същите не подлежат на секвестируемост. Позовава се на разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК.

Ищцата поддържа, че паричните средства постъпили по ИД 1041/2007 г. в размер на 30.85 лева към 04.11.2020 г. са преведени неправомерно от ТБ „ОББ” по сметка на PC Пазарджик СИС по ИД 1041 /2007г. В тази връзка твърди, че 2 невалидното изпълнително действие не прекъсва погасителната давност и по процесния изпълнителен лист не започва да тече нова такава от 04.11.2020г. Счита, че последното валидно извършено изпълнително действие по ИД № 1041/2007 г. преди прекратяването му е от 03.07.2018г. Поддържа, че периода от 03.07.2018г. до датата на прекратяване на изпълнителното дело на 09.04.2025г. е по-дълъг от 5 години, каквато е погасителната давност за вземания, съгласно чл.110 от ЗЗД.

Твърди се, че давността не е прекъсвана, независимо от това, че изпълнителното дело е било висящо до 09.04.2025г., тъй като в този периода не са извършвани годни изпълнителни действия, които да я прекъснат.

В законоустановения едномесечен срок и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Национална агенция по приходите, в който е изложено становище за недопустимост на иска спрямо този ответник, поради липса на процесуална легитимация. Изложено е, че НАП осъществява единствено функцията по събиране на частни държавни вземания на ДФ „Земеделие", но не е страна по материално правоотношение с ищцата, поради което не е и пасивно легитимиран да отговоря по предявения от К. иск. В условията на евентуалност е изложено становище за неоснователност на исковата претенция.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ДФ „Земеделие“, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че от ДФ „Земеделие“ е предаден изпълнителен лист от 09.11.2005г., по гр. дело №8542/2005 г. по описа на СРС, издаден срещу ищцата Т. К.. По молба от 13.03.2007г. на Агенция за държавни вземания и въз основа на изпълнителният титул, е образувано изпълнително дело № 1041/2007 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. Пазарджик. С молбата за образуване е поискано принудителното изпълнение да бъде насочено срещу ипотекираните в полза на Държавен фонд "Земеделие" недвижими имоти, съгласно Нотариален акт за договорна ипотека №117, том III, per. № 3833 от 24.07.2003 г., обезпечаващ вземането на фонда по Договор за кредит №431-ПКЖ от 14.07.2003 година. Поискано е от съдебния изпълнител да бъде извършено проучване на имущественото съС.ие на длъжника, както и да бъде наложен запор върху активни банкови сметки, разкрити в подробно описани в молбата банки. С молба от 09.07.2008 г. е поискано налагането на запор върху вземания на длъжника от трудов договор. Няма данни по изпълнителното дело съдебният изпълнител да е предприел поисканите действия. С молба от 08.06.2011 г. е поискано във възможно най-кратък срок да бъде насрочен и извършен опис на ипотекираното недвижимо имущество, както и налагането на запор върху вземания на Т. К. от трудово 3 възнаграждение. Междувременно от извършените справки за проучване на имущественото съС.ие на длъжника е установено недвижимо имущество, придобито съгласно Договор за доброволна делба, вписан на 28.12.2010 г., като с молба от 02.09.2011 г. е поискано налагане на възбрана върху недвижимите имоти.

НАП е уведомена, че опис на ипотекирания недвижим имот е насрочен за 22.05.2012 година. Описът не е извършен, като след молби от 10.06.2013 г. и 08.10.2014 г. последният е пренасрочван два пъти и видно от протокола, същия е извършен на 24.04.2017 година. С Постановление от 18.01.2018 г. НАП е уведомена, че след проведена публична продан по делото, ипотекираният имот е възложен, като сумата от продажната му цена е преведена по сметка на агенцията на 03.07.2018 година. В изпълнение на наложения запор на 06.11.2020 г. по сметка на НАП е преведена сума в размер на 29.29 лева. Според ответника неоснователно е твърдението на длъжника, че вземането срещу което е насочено изпълнение е несеквестируемо, тъй като през периода от м. 12.2017 г. до м. 02.2021 г. е установено имущество - парични средства с произход пенсия и работна заплата. В настоящия случай, са установени доходи на длъжника от пенсия и трудови възнаграждения, чийто сбор надхвърля MPЗ установено за страната.

Сочи се, че с молба от 28.11.2022 г. е поискано от съдебния изпълнител да бъде извършена справка за банкови сметки, като в случай, че бъдат открити, да бъде наложен запор върху паричните суми. С молба от 11.03.2025 г. е поискано пълно проучване на имущественото съС.ие на длъжника, както и опис на движими вещи.

С Постановление от 17.03.2025 г. държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство.

С молба от 08.04.2025 г. от Национална агенция за приходите е поискала да бъде образувано изпълнително дело срещу Т. Г. К. по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд, гр. Пазарджик. За събиране на вземането по предявения изпълнителен титул е поискано да бъде наложен запор върху активните банкови сметки на лицето, както и да бъде насрочен и извършен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Счита, че петгодишният давностен срок за процесното вземане не е изтекъл, като тя е била прекъсвана последователно с всяко искане на взискателя и предприемане на съответното изпълнително действие.

Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, като се установява от приетите неоспорени писмени 4 доказателства, че по реда на чл. 237 б.“в“ и чл.242 ГПК (отм.). на 09.11.2005г. по гр.д. №8542/ 2005 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав е издаден изпълнителният лист (ИЛ), въз основа на извлечение от сметка срещу Т. Г. К. в полза на Държавен фонд „Земеделие“ за следните суми: сумата 48 647 лева – главница, сумата 1 286 лв. - мораторна лихва за периода от 07.07.2005г. до 26.09.2005г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2005г. до окончателното изплащане.

/ИЛ в препис на л.6 от делото/

От приетия неоспорен договор за кредит №431-ПКЖ от 14.07.2003 г., се установява, че Държавен фонд „Земеделие“ е предоставил на кредитополучателя Т.

Г. К. сумата 49 400 лева по инвестиционна прогжрама „Животновъдство“ за закупуване на 40 броя заплодени юници и оборудване за млекопровод. Ищцата К., като кредитополучател съгласно уговореното в чл.4 от договора за кредит поела задължение да изплати отпуснатия кредит в срок до 14.07.2007г. /л.60-л.66 от делото / Не е спорно, че кредита е усвоен.

Видно от приложеното в препис изп.д. № 1041/ 2007г. по описа на ДСИ при РС Пазарджик, същото е образувано по молба с вх.№136 / 14.03.2007 г. на Агенция за държавни вземания въз основа на изпълнителния лист от 09.11.2005г. издаден по гр.д. №8542/ 2005 г. по описа на СРС, срещу длъжника Т. Г. К. за следните суми: сумата 48 647 лева – главница, сумата 1 286 лв. - мораторна лихва за периода от 07.07.2005г. до 26.09.2005г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2005г. до изплащането.

С молбата от 14.05.2007г. взискателят е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено срещу ипотекираните в полза на Държавен фонд "Земеделие" недвижими имоти, съгласно Нотариален акт за договорна ипотека №117, том III, per. № 3833 от 24.07.2003 г., обезпечаващ вземането на ДФЗ по Договор за кредит №431-ПКЖ от 14.07.2003 год. Направено е искане да бъде наложен запор върху активни банкови сметки, разкрити в подробно посочени банки.

С молба от 09.07.2008 г. взискателят АДВ е поискал налагането на запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение./л.91 от изп.д. № 1041/ 2007г. по описа на ДСИ при РС Пазарджик /

На 05.08.2008г. съдебния изпълнител е изпратил запорно съобщение до „С.А. 2002“, за удържане на процесните суми от трудовото възнаграждение на Т. Г. К., коекто е надлежно връчено на 22.08.2008г. /л.103 от изп.д. № 1041/ 2007г. на ДСИ при РС Пазарджик /