Определение № 70 от 22.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Благоевград, 19.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Я. като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200501183 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството пред ОС Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба от А. И.

К., ЕГН **********, от *, срещу Решение № 900160/14.07.2023г., постановено по гр.д. № 915/2020г. по описа на РС Сандански, в частта му в която е уважен предявени ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС; в частта му в която е уважен предявени иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата 2 680.00лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба/05.10.2020г./, до окончателното изплащане на дължимото, както и в частта му в която е отхвърлен като неоснователен отрицателния установителен иск, с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от А. И. К., ЕГН **********, от *, срещу Ю. А. Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А. С. Х.- М., ЕГН **********, всичките от *, както обективно съединения иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК, между същите страни. Първоинстационното решение на РС Сандански се обжалва и в частта му за разноските.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му изцяло.

Наведено е оплакване за допуснати процесуални нарушения от състава на първоинстанционния съд, тъй като съдът в * не се е произнесъл по направеното от ответника А. И. К., възражение за неистинността на приетия като писмено доказателство по делото Договор за групов строеж от 01.06.1981г., въпреки че е коментирал заключението на експерта по приетата съдебно-графологична експертиза- че машинописните текстове в договора са изписани с различни пишещи машини, ползвани за всеки един лист от документа.

1

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, който за да уважи предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, предявен срещу ответника А. И. К., ЕГН **********, е приел че ищците са собственици на процесния имот на основание Договор за групов строеж от 01.06.1981г., като съдът без да се произнесе по възражението че този документ е неистински, не се е обосновал защо приема същия за достоверен.

Същевременно с допълнение към въззивната жалба, поддържа се от А. И. К., че първоинстанционният съд незаконосъобразно и неправилно е изключил от доказателствения материал по делото Договор за групов строеж от 09.06.1979г., като този документ е истински.

Оспорват се като неправилни и необосновани от събраните доказателства, изводите на състава на РС Сандански- че процесния имот не е предмет на проведената публична продан и не е възложен на ответника А. И. К., с Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 197/2014г. по описа на ЧСИ М. В., с рег. № 797 в КЧСИ.

Поддържа се с въззивната жалба, че въз основа на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд, установява се че сградата в която Ю. А. Х./ и нейния съпруг С.

Х./са придобили правото на собственост върху описаните обекти в Заповед № 30/19.04.1979г. е била изградена съгласно одобрен архитектурен проект и въведена в експлоатация. Съгласно одобрените архитектурни проекти, ответницата по предявения насрещен отрицателен иск- Ю. А. Х., е придобила правото на собственост върху жилище/апартамент/ на първия етаж, на избено помещение в гаражния етаж на гараж № 6, таванско помещение, намиращо се над мазето в секция „Б“, както и на 12.50 % от общите части на сградата. Поради това поддържа се, че от изложеното е видно, че Ю. А. Х., а след смъртта на съпруга и – нейните деца- А. С. Х. и А. С. Х.- М., не са могли да придобият правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, изграден в сграда № 19, разположена в ПИ с идентификатор ***, към датата на издаване на НА за собственост на недвижим имот № ***г., по описа на Нотариуса на РС Сандански. Поддържа се, че придобитите от Ю. А. Х. и съпруга и С. Х., респ. наследниците им по закон- А. С. Х. и А. С. Х.- М., въз основа на Заповед № 30/19.04.1979г. на Председателят на ОбНС *, одобрена от ОНС Благоевград, недвижими имоти не включват правото на собственост върху процесния по настоящото дело недвижим имот, а имотите които те са придобили са продадени през 2017г. на ответника А.

И. К., ЕГН **********, въз основа на постановление за възлагане на ЧСИ М. В., по изп. дело № 197/2014г. по нейния опис. Ето защо излагат се правни доводи с въззивната жалба, че първоинстанционният съд необосновано е отхвърлил като неоснавателни предявените отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и отменител иск с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК.

Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Сандански, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което да отхвърли предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС като 2 недоказан и неоснователен, както и да отмени решението в частта на предявените искове по чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 537 ал. 2 от ГПК, от А. И. К., ЕГН **********, от *, срещу Ю. А.

Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А. С. Х.- М., ЕГН **********, всичките от * и да уважи същите като основателни.

Претендират се направените разноски както пред първата, така и пред въззивната съдебни инстанции. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като се възразява, че първоинстационният съд не се е съобразил и с направеното възражение за прекомерност от А. И. К..

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Д. Х., като пълномощник на Ю. А. Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А.

С. Х.- М., ЕГН **********, всичките от *, с който се иска от въззивния съд да остави въззивната жалба на А. И. К., без уважение, а обжалваното решение на Районен съд Сандански, да бъде потвърдено, като валиден, допустим и правилен съдебен акт.

Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че съобразно обхвата на въззивната проверка, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, не са налице основания за отмяна на атакуваното Решение № 900160/14.07.2023г., постановено по гр.д. № 915/2020г. по описа на РС Сандански, като неправилно и необосновано.

Излагат се доводи, че въз основа на събраните пред РС Сандански писмени доказателства, делото е изяснено от фактическа страна: Установено е че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № *г. на Нотариус Р. Б.. вписан в СВ * с вх. рег. № ***г., на основание осъществен групов строеж, преустройство по чл. 137 ЗУТ, наследство от С. А. Х.. б.ж. на гр.С./починал на *г./ и по давност /чл.587 ал. 2 ГПК/, ищците са признати за собственици на недвижими имоти, включително на търговски обект (кафе-аперитив), който съгласно КК и КР на *, одобрени със Заповед №РД-18-80 от 11.11.2009г. на ИД на АГКК представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, адрес на имота: *, обект (кафе-аператив); самостоятелният обект се намира в сграда №19, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност; брой нива на обекта: 1 (едно); посочена в документа площ: 22,50 кв.м.; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***. Така точка втора от цитирания по-горе нотариален акт.

Поддържа се с писмения отговор на в. жалба, че от писмените доказателства по делото е установено, че на основание договор за групов строеж от 01.06.1981г. собствениците на жилища от секция ,.Б“ са се споразумели малкото зимнично помещение в гаражния етаж, непосредствено срещу гараж № 5, да бъде разпределено на Ю. А. Х..

От свидетелските показания и писмените доказателства относно преустройството на това помещение се установява, че Ю. Х. и съпругът й С. Х. - наследодател на останалите ищци по делото, са били във владение на това помещение, същото е преустроено по надлежния ред, въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж и през 2005г. е въведено в 3 експлоатация като търговски обект- кафе - аперитив, който до отстраняване на въззиваемите е експлоатиран от тях като такъв.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че правата на въззиваемите в собствеността върху този обект се разпределят по следния начин: за Ю. А. Х. 4/6 (четири шести) идеални части, за А. С. Х. 1/6 (една шеста) идеална част и за А. С. Х. - М. 1/6 (една шеста) идеална част.

Сочи се още от пълномощника на въззиваемите- адв. Х., че установено е от изслушаната по делото СТЕ, че търговският обект кафе - аперитив (самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** не е идентичен с обектите, описани в Заповед № 30 от 19.04.1979г., договор за групов строеж от 09.06.1979г. и имотите, възложени на жалбоподателя- А. И. К. с постановление за възлагане на ЧСИ М. В., по изп. дело № 197/2014г., тъй като вещото лице е установило, че търговският обект включва в площта си две избени помещения и избено помещение зад гараж № 6. Категорично е установено по делото, че към момента на образуване на изп. дело № 197/2014г. по описа на ЧСИ М. В., процесният търговски обект е съществувал като такъв, тъй като същият е въведен в експлоатация с удостоверение № 54/10.05.2005г. като търговски обект кафе - аперитив.

Установено е, че този обект не е бил предмет на публична продан и възлагане с постановление от 30.05.2017г. на ЧСИ в полза на купувача А. И. К..

От изслушаната по делото СИЕ е установена средната пазарна наемна цена на търговски обект от типа на процесния за периода от 01.01.2018г. до датата на предявяване на исковете, а именно 80 лева месечно.

При така установената фактическа обстановка, поддържа се от пълномощника на въззиваемите че изводите, до които е стигнал първостепенния съд, в мотивите към обжалваното съдебно решение, са правилни и законосъобразни.

Изложени са правни доводи с отговора на въззивната жалба, че договорите за групов строеж, представени по делото на практика нямат вещнопрехвърлително действие. Правните последици от тях са с облигационен характер. В изложения смисъл, поддържа се че сключването на два договора за групов строеж последователно във времето, е напълно допустимо и не противоречи на закона. Още повече, установи се от доказателствата по делото, че между 1979 и 1981 година са настъпили промени в собствеността върху жилищните обекти в сградата- сектор Б, които са съобразени при сключването на втория по време договор за групов строеж- този от 1981 година. Поради това и напълно законосъобразно, първостепенният съд е зачел правното действие на договора за групов строеж от 1981г. Същият, на практика е поставил началото на установено в полза на Ю. А.

Х., А. С. Х. и А. С. Х.- М., владение върху допълнителното помещение в зимничния етаж, за което етажните собственици са се споразумели да е на Ю. Х.. И към 1999г., когато са одобрени проектите за преустройство на това помещение, и към 2005 година, когато то е въведено в експлоатация, изискуемият от закона десетгодишен давностен срок за придобиване право на собственост върху това помещение е бил изтекъл. Що се отнася до фактическите действия по своене на вещта- те са установени по делото, а и не са спорни, 4 доколкото претенциите на жалбоподателя- А. И. К., следва да бъдат датирани едва към 2017г., когато същият е придобил жилищния обект и таванското помещение на основание проведена публична продан по изп. дело № 197/2014г. на ЧСИ М. В., или най-рано към 2014 година, когато е образувано цитираното изпълнително дело. Предвид изложеното, поддържа се от адв. Х., че решаващите изводи на първостепенния съд, за основателност на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, както и че не са налице основания да се уважи иска по чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на нотариалния акт на ищците, са изцяло правилни и законосъобразни.