Решение № 245 от 15.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100508110 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби подадени от П. А. Н. и А. Ч. Н. срещу решение № 20066445/16.03.2021г. по гр.д. № 59819/2019г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, в частта, с което на основание чл.109 от ЗС са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на К. К. Л. да упражнява правото си на собственост по отношение на общите части в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.

******* като премахнат изградената от тях метална врата, монтирана между ет.5 /четвърти жилищен етаж/ и ет.6 /пети жилищен етаж/ на гореописаната жилищна сграда, както и дървената каса за врата на Г-образната част на стълбищната площадка на ет.6 /пети жилищен етаж/ на гореописаната жилищна сграда с оглед осигуряването на достъп към общите части на жилищната сграда, както и в частта, с което са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочат, че първоинстанционният съд необосновано и при неправилна преценка на доказателствата по делото е приел, че ответниците със своите действия препядстват правото на ползване на ищеца на общите части, каквото съставлява стълбищната клетка и площадка съответно подпокривното пространство. Посочват, че първоинстанционният съд не е съобразил, че по проект липсва достъп до подпокривното пространство, освен от собствения на един от ответниците обект - **, както и че поставената метална врата е съществувала още към 2006г., когато всички собственици са приели сградата без възражения и писмено са се съгласили за съществуването й, съответно същото решение е препотвърдено с решение на ОС на ЕС от 2020г. Въззивникът А. Н. прави възражение за недопустимост на решението в частта, с която са осъдени да премахнат дървена каса, тъй като съдът не е бил сезиран с такова искане от страна на ищеца.

Претендират разноски.

1

Въззиваемата страна К. К. Л. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд и счита, че решението като правилно и законосъобразно в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Посочва, че правилно районният съд е приел, че е налице нарушение по чл.185 ал. 2 от ЗУТ, при което ответниците без съответното съгласие на останалите съсобственици в сграда в режим на етажна собственост са преустроили и завзели част от общите части т.е. променили са предназначението им и ги ползват като собствени, като ограничават достъпа на останалите съсобственици включително и създават пречки и неудобства при ползване на останалите обекти – липса на светлина в пространството пред собствения на ищеца апартамент № 8.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Решението като необжалвано от страните е влязло в сила в частта, с което са отхвърлен предявения от К. К. Л. срещу П. А. Н. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост като премахнат извършеното преустройство на подпокривно пространство и покрива на сградата, с което е обособено помещение от около 34 кв.м, да премахнат Г-образно помещение образувано на стълбищна площадка на ет.6, всички действия касаещи жилищна сграда находяща се в гр. София, ул. *******.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, при наличие на правен интерес и са допустими, като при разглеждане по същество, настоящият състав формира следните фэактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно.

Относно направеното възражение от въззивника А. Н. възражение за недопустимост на част от решението, предмет на въззивно обжалване.

Както фактическите обстоятелства в исковата молба, така и формулирания петитум на подадената искова молба сочат на волята на ищеца и искането й, с което е сезирала съда, а именно – премахване на Г-образното помещение оформено на стълбищната площадка на ет.6 от процесната жилищна сграда. В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение е прието, че в това искане се включва имплицитно и искане за премахване на дървета каса на врата, която води към същото помещение, а цялото Г-образно помещение не би могло да бъде премахнато и е несъответно на нарушението на правата на ищеца. В хода на въззивното производство исковата молба е оставена без движение с оглед индивидуализация на преустройствата, за които претендира премахване – металната врата и Г-образното помещение, което е направено с уточнителна молба и приложена към нея скица с обозначени в син и червен цвят на същите, като в съдебно заседание на 22.11.2022г. съдът е допуснал това уточнение, като оставил без уважение искането за уточнение на искова молба – че има удължаване на стълбищна площадка и която да е предмет на разглеждане като неправомерно действие, доколкото е недопустимо изменение на иска.

Следователно искането е за изцяло премахване на Г-образното помещение образувано на стълбищната площадка на ет.6 от жилищната сграда, като твърденията на ищеца са, че недопустимо ответниците са завзели същата и я ползват. Нито в исковата молба, нито в хода на производството при уточнявате фактическата страна на спора, ищецът не е въвела като обстоятелство, че поставената дървена каса без врата по някакъв начин ограничава и пречи на правото й на ползване на общите части, нито е искала премахване 2 именно на съществуващата такава каса, установена едва в хода на производството от вещото лице изготвило СТЕ. В този смисъл и изложените от първоинстанционния съд мотиви, че евентуалното поставяне на врата на съществуващата дървена каса би довело до ограничаване правото на достъп до общи части и по този начин би представлявало неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС са изцяло хипотетични и извън наведените доводи и възражения от страните. Съобразявайки горното, настоящият състав счита,че в тази му част – с което ответниците са осъдени да премахнат дървена каса на врата пред Г-образно помещение, е недопустимо като постановено по непредявен иск и като такова в тази му част решението следва да бъде обезсилено.

Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението в останалата обжалвана част:

Първоинстанционният съд е сезиран с негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

За уважаването на иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/ - ТР № 4/06.11.2017г. по тълк. д. № 4/ 2015 г. на ОСГК на ВКС.

Етажната собственост се характеризира със съчетанието на изключителна собственост върху отделни обекти и съсобственост върху общите части на сградата, в които се намират индивидуално притежаваните обекти. Съгласно чл. 38 ЗС общи са всички части на сградата, които по естеството си или по предназначението си обслужват помещенията на всички собственици или на някои от тях /чл. 38, ал. 2 ЗС/.

Няма колебания в съдебната практика, че всеки етажен собственик може да предяви иск по чл. 109 ал. 1 ЗС против друг такъв, който е пасивно легитимиран ответник и за който се твърди да е извършил неоснователното действие или да поддържа създаденото в резултат на това действие фактическо състояние, което пречи на упражняването или смущава правото на собственост на ищеца – както върху индивидуалния обект, притежаван от него, така и върху общите части.

Съгласно закона и съдебната практика /обобщена напр. в решение № 40/25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, ІІ г.о./, статутът на обслужващите помещения, като принадлежност към самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост или като обща по предназначението си част, се определя към момента на възникване на етажната собственост съобразно строителните книжа или с оглед волеизявленията на собственика /съсобствениците/ при разделянето на една сграда на повече самостоятелни обекти в нея и въведените в законодателството към този момент нормативни изисквания за самостоятелност на обект от съответния вид. Също така, етажните собственици могат във всеки един момент с общо съгласие, при условия, допустими от закона, да променят общите части по предназначение, като те преминат в самостоятелна собственост на един или няколко съсобственика или трети лица. Такава промяна не е допустима относно общите части по естеството си.

От представените нотариални актове се установява, а и е обявено за безспорно между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК, че ищецът и въззиваема страна по делото е собственик на ап.8, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. ******* ет.5 /четвърти 3 жилищен/, ответниците и въззивници в настоящото производство - П. Н. и А. Н. съответно на ап.******* /тризонет/ с първо ниво на ет.6 от същата жилищна сграда, както и че към настоящият момент има поставена от ответниците метална врата на стълбищната клетка между ет.5 и ет.6.

Няма спор между страните, че стълбищата и стълбищната клетка между ет.5 и ет.6 са общи части по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС. Както от заключението по СТЕ, така и от останалите писмени документи по делото, безпротиворечиво се установява:

-освен предвидената стълба в рамките на кулата със застроена площ от 25 кв.м., като част от разположения на три нива апартамент № 10, няма предвиден достъп до останалата част от подпокривното пространство на кота +17.04м.; това пространство се намира между покривната стоманобетонова плоча, която представлява таван за апартаментите на кота +14.85м. и изпълнената над част от нея дървена покривна конструкция /по проект достъп само от **/;

-остатъка от подпокривно пространство /извън кулата на **/, доколкото няма предвиден достъп до него, не отговаря на изискванията за височина и обем за тавански помещения и тавани, служи само за изолация и е обща част на сградата.

В настоящият случай се твърди ответниците да са променили предназначението на стълбищната площадка между ет.5 и ет.6 на процесната жилищна сграда чрез обособяване на Г-образно помещение и ограничаване достъпа на останалите съсобственици до същата, като ползват тези общи части за свои нужди и като собствени.

Няма спор, че не е проведена процедура по чл.185 ал.2 от ЗУТ за завземане на общи части /стълбища и стълбищна клетка между ет.5 и ет.6 и на ет.6/ от сградата само от П. и А.

Н.и.

Противно на твърдението на въззивниците, настоящият състав счита, че решението по т.4 от протокол от ОС на ЕС от 28.05.2020г. – л.101-108, не представлява решение на етажните собственици по смисъла на чл.38 ал.2 от ЗС. Това е така, тъй като с цитираното решение е констатирано съществуването на метална врата между 5-ти-6-ти етажи /съответно 4-ти-5-ти жилищни етажи/ от момента на довършване на сградата, както и към момента на взимане на решението /с обикновено мнозинство/, както и дадено съгласие за съществуването на вратата с охранителна функция. Следва да се има предвид, че в същото решение изрично етажните собственици посочват, че не е променено предназначението на стълбищната площадка след металната врата, съответно не е приобщено към нито един от самостоятелните обекти – ап.9 и **.

От показанията на свидетеля Щ. – праводател относно правото на собственост на апартаментите собствени на въззивниците – ап.9 и **, се установява, че поставянето на металната врата е било предвидено при изграждането на сградата /липсва такова предвиждане в екзекутивната документация/ и фактически е извършено около 2006г.