Решение № 3381 от 28.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3381 гр. Варна, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110112833 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба, подадена от ищцата по делото П. В. Д., чрез адв. Д. Д., с оглед констатирана очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото Решение № 2177 от 01.06.2026 г.

В молбата е посочено, че употребата на глагола „е дължало“ в диспозитива на решението, касаещ претендираната законна лихва, създава несъответствие между формираните от съда мотиви и обективирането им в диспозитива. Сочи, че доколкото от съда е възприет извод за непогасяването на претендираната законна лихва от страна на ответника по делото със заплащането на главницата, то следва изрично да бъде отразено в диспозитива, че акцесорното вземане се „дължи“, вместо употребената форма на глагола.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от ответника „НЕВАФОЛИНГ“ ООД.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната истинска воля на съда, отразена в мотивите, и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. За да са налице условията по чл. 247 ГПК, грешката трябва да бъде явна, чисто техническа (грешка в изписване на имена, сметки, цифри или автоматичен пропуск) и установима без затруднения, без да се налага тълкуване на волята на съда.

По делото е постановено Решение № 2177 от 01.06.2026 г., с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 ЗА от П. В. Д. срещу „Невафолинг" ООД положителен установителен иск, поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на процеса. За основателна е приета заявената акцесорна претенция по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 1

ЗЗД относно дължимостта на законна лихва върху главницата за периода от 10.12.2025 г. – датата на подаване на исковата молба – до 02.02.2026 г. – датата на плащането, извършено в хода на производството.

Употребата на глагол в минало време („е дължало“) в диспозитива, касаещ акцесорния иск настоящият съдебен състав не намира да представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК. Употребената формулировка е правно и фактически съобразена с предмета на установителния иск и настъпилото в хода на процеса плащане.

В конкретния случай съдът е съобразил, че след подаване на исковата молба е извършено плащане на главницата на 02.02.2026 г. Именно по тази причина е употребена формата на глагола „е дължало“ в съответствие с извода, че задължението за акцесорно обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислено за посочения минал период, приключил в деня на плащането.

Предвид това и доколкото диспозитивът съответства изцяло на изводите в мотивите, не е налице несъответствие между формираната и обективираната волята на съда, което от своя страна което изключва хипотезата на чл. 247, ал.

1 ГПК.

Отделно от това, принудителното изпълнение почива на влязлата в сила заповед, чиято изпълнителна сила се стабилизира чрез положителното решение по чл. 422 ГПК. Изпълнителният лист се издава по силата на изричната нормативна воля на чл. 416, ал. 2 ГПК. При подаване на молба за издаване на изпълнителен лист съдът проверява единствено дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като процесния диспозитив съдържа всички обективни и субективни елементи на вземането, поради което и няма пречка за издаване на изпълнителен титул.

По изложените съображения съдът намира за неоснователна така депозираната молба, поради което същата следва да се остави без уважение, поради което

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от ищцата по делото П. В.

Д., чрез адв. Д. Д., за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната Решение № 2177 от 01.06.2026 г., постановеното по гр.д. № 12833/2025 г. по описа на ВРС, VII с-в, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2