Решение № 83 от 12.02.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Благоевград, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.ева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103384 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. В., ЕГН **********, от село БА., община ***** и Г. А. В., ЕГН ********** от село БА., община ***** срещу В. Б. К., ЕГН **********, от град *****.

Предявен е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който ищците претендират да бъде признато за установено по отношение на ответника, че са собственици на основание договор за продажба от 21.09.2010г. при режим на съпружеска имуществена общност (СИО) на недвижим имот, с идентификатор *** (подробно индивидуализиран в исковата молба), както и ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението върху недвижимия имот.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за неоснователен.

Ищците твърдят, че са собственици на основание договор за продажба от 21.09.2010г. при режим на съпружеска имуществена общност (СИО) на недвижим имот, с идентификатор *** (подробно индивидуализиран в исковата молба). Поддържат, че продавачи по този договор са били **** Г.а К.а, която е сестра на ищеца А. В. и нейният съпруг **** В.ев К.. Заявяват, че ответникът В. Б. К. е техен племенник и син на продавачите. Излагат, че към момента на сделката родителите на ответника имали голяма нужда от пари, поради което и продали процесния апартамент. Сочат, че продавачите след сделката били останали да живеели в процесния апартамент, като им заплащали наем. Навеждат, че през месец септември 2014г. синът им ***** В. започнал да учил в Благоевград, като се настанил в процесното жилище. Твърдят, че синът им живял в жилището в периода от 2014г. до края на месец юни 2020г. По това време ответникът бил студент в гр. София, като понякога идвал и отсядал в апартамента с разрешението на сина им. Смятат, че ответникът е бил само ползвател на апартамента, като последният заедно с родителите му са заплащали наем за ползването му. Сочат, че през месец декември 2024г. били узнали, че ответникът се бил снабдил с Констативен нотариален акт № 198 от 15.04.2024г., издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК от нотариус *****, по силата на който бил признат за едноличен собственик на имота на основание давностно владение. Оспорват ответникът да е придобил собствеността 1 върху на заявеното в Констативния нотариален акт основание - давностно владение, като в тази връзка излагат подробни доводи. Считат, че ответникът владеел имота без основание.

Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че бил станал собственик на основание давностно владение на процесния апартамент. В тази връзка поддържа, че бил упражнявал давностно владение върху имота повече от десет години, като е бил установил фактическа власт върху него през 2010г. На следващо място заявява позиция, че договорът за продажба на имота от 21.09.2010г. бил нищожен, тъй като същият представлявал фидуциарна сделка и договор за продажба с уговорка за обратно изкупуване. В тази връзка излага подробни доводи, че сделката е била сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, сключен между продавачите и купувачите.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищците в режим на СИО на процесния имот, както и за осъждане ответникът да предадат владението върху спорния имот на ищците.

Предявеният ревандикационен иск е допустим.

Основателността на предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесния имот на посочения придобивен способ валиден договор за продажба от 21.09.2010г.; 2/ имотът да се владее или държи без правно основание от ответника, т.е. ищците да са лишени от упражняването на фактическа власт, като елемент /правомощие/ от правото им на собственост. От своя страна ответникът следва да установят наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт върху спорния имот, както и фактическият състав на придобивното си основание, а именно давностно владение.

В тази връзка трябва да установи, че е упражнявал фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; че осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в отговора на исковата молба период.

Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорно е между страните по делото, че са роднини по съребрена линия, като ответникът В. Б. К. е племенник на ищците А. Г. В. и Г. А. В., съответно син на сестрата на ищеца **** Г.а К.а (разпитана като свидетелка по делото). Не е спорно и че ищците А. Г. В. и Г. А. В. са съпрузи.

Безспорно е по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява че към момента на приключване на устните състезания фактическата власт върху имота, предмет на спора, се упражнява от ответника.

Не се спори също така, че на 21.09.2010г. бил сключен между родителите на ответника **** Г.а К.а и нейният съпруг **** В.ев К., като продавачи и ищците А. Г. В. и Г. А. В., като купувачи договор за продажба на процесния апартамент, като сделката е обективирана в нотариален акт № 47 от 21.09.2010г., том IⅤ, peг. № 11082, издаден по нот. дело № 579 от 2010г. по описа на кантората на нотариус ***** – с рег. № 241 и с район на действие – районът на РС – гр. Благоевград.

Спорно е по делото дали горепосоченият договор за покупко-продажба е валидна правна сделка. В тази връзка ответникът е релевирал възражение, че сделката е била сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, сключен между продавачите и купувачите, поради което същата била нищожна.

За изясняването на този въпрос по делото бяха допуснати и приети основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, съдебно-техническа експертиза, множество писмени доказателства, включително копие на извлечение от приложението Фейсбук 2

Месинджър за кореспонденция между ищеца А. В. и неговата сестра свидетелката **** К.а, бяха събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на шестима свидетели – ***** А.ов В. /син на ищците и първи братовчед на ответника/, Г. ***** /приятел на св. ***** В./, Г. Д***** /приятел на св. ***** В./, ***** /приятел на ответника В. К./, **** Г.а К.а /майка на ответника и сестра на ищеца А. В./ и Д. ***** /живееща във фактическо съжителство с ответника/.

От представеното от ответната страна и прието като писмено доказателство по делото копие на част от ****** (в който блок се намира и процесният апартамент), както и от констатацията на настоящия съдебен състав в проведеното на 12.01.2026г. открито съдебно заседание за идентичност между копието и оригинала на тази книга, става ясно, че в Книгата на етажната собственост са посочени като „собственик“ имената **** В.ев К. и **** Г.а К.а (родителите на ответника). Като „документ – собственост“ е посочен договор за покупкопродажба и са посочени имената **** В.ев К., **** Г.а К.а и ответника В. Б. К.. Посочена е началната дата на обитаване, а именно: 1990 година. В графа „III“ 2 /три римско/ е посочено име на „член на домакинство, които живеят или ползват обекта заедно с титуляря по настанителната заповед“ лицето Д. ***** (разпитана като свидетелка по делото).

Установява се от удостоверение с изх. № ПИ-11-279/20.03.2024 година, издадено от ВиК – Благоевград, че за процесния имот има данни за открита партида, с титуляр бащата на ответника **** В.ев К., като тази партида за предоставени ВиК услуги съществува от/или преди 2003г.

Става ясно от удостоверение с изх. № 1046647480/01.03.2024 година, издадено от „Електрохолд Продажби“ ЕООД, че за процесния имот като клиент фигурира отново бащата на ответника **** В.ев К..

Видно е от представения препис на договор за продажба на недвижим имот от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната с вх. рег. № 1836 от 29.07.2004г., че родителите на ответника **** К. и **** К.а са купили обитавания от тях от 1990г. процесен апартамент. С оглед на обстоятелството, че към момента на тази сделка родителите на ответника **** К. и **** К.а са били в брак, се налага изводът, че същите са били придобили собствеността върху имота в режим на СИО.

Установява се от нотариален акт за продажба на недвижим имот акт № 47 от 21.09.2010г., т. IⅤ, д. № 579/2010г. на нотариус *****, че на 21.09.2010г. родителите на ответника **** К. и **** К.а са продали на ищците Г. В. и А. В. процесното жилище срещу продажната цена от 29 038 лв., която е малко над данъчната оценка (29 037,30 лв.). Уговорено е плащането на цената да се извърши по следния начин: 2634 лв., които са били изплатени напълно в брой при подписването на договора, а остатъкът 26 404 лв., или евровата им равностойност в размер на 13 500 евро ще се изплатят на продавачите след отпускане на кредит от „УниКредит Булбанк“ АД на името на купувачите Г. В. и А. В., вписване на законна ипотека върху имота и издаване на удостоверение от СВ при АВ – Благоевград за първа по ред вписана законна ипотека в полза на кредитодателя „УниКредит Булбанк“ АД.

Става ясно по делото, че на същата дата (21.09.2010г.) е бил сключен договор за банков ипотечен кредит № 3034186, сключен между ищеца А. В., в качеството му на кредитополучател, съпругата му ищцата Г. В. и неговата майка *****, като солидарни длъжници с кредитодателя „УниКредит Булбанк“ АД. Сумата по отпуснатия ипотечен договор била 13 500 евро, колкото е незаплатеният остатък на продажната цена. Уговорено било кредитът да бъде погасен с 132 броя анюитетни вноски за периода от 25.10.2010г. до 25.09.2021г., като общата дължима сума била 20 821,22 евро. На 21.09.2010г. е учредена и законна ипотека в полза на кредитодателя „УниКредит Булбанк“ АД върху процесния апартамент.

От приетата по делото основна съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че преведената и усвоената главница по този договор за банков кредит на физическо лице е била открита на името на титуляря по ипотечният кредит в лицето на ищеца А. В. по ****** в „УниКредит 3

Булбанк“ АД. Следователно главницата по договора за кредит в размер от 13 500 евро е била усвоена от ищеца А. В. на 27.09.2010г. по горепосочената банкова сметка. В основното си заключение вещото лице по тази съдебно-счетоводна експертиза е анализирало предоставените вносни бележки от ищците А. Г. В. и Г. А. В., като от тях се установява, че общата им стойност е 9 287,12 евро, като от тях са внесени, както следва: от ищеца А. Г. В. общо внесени суми в размер на 4959,18 евро и левова равностойност 9715 лева - всичките са с отразена референция на превода с номерация от банката, както и с отбелязване налице ли е подпис във вносната бележка, като в клетка ПИН от служител на банката е записано ЕГН-то на вносителя, а номер на вносителя от служител на банката са взети данни и е записан номер на личната карта на вносителя; от ответника В. Б. К. общо внесени суми в размер на 3837,89 евро и левова равностойност 7154 лева - - всичките са с отразена референция на превода с номерация от банката, както и с отбелязване налице ли е подпис във вносната бележка, като в клетка ПИН от служител на банката е записано ЕГН-то на вносителя, а номер на вносителя от служител на банката са взети данни и е записан номер на личната карта на вносителя, както и отделна вносна бележка от вносителя , който саморъчно е изписвал внесената сума в банковата сметка, като именно там фигурират и подпис на вносителя; от свидетелката **** Г.а К.а (сестра на ищеца А. В. и майка на ответника В. К.) общо внесени суми в размер на 490,05 евро и левова равностойност 960 лева - всичките са с отразена референция на превода с номерация от банката, както и с отбелязване налице ли е подпис във вносната бележка, като в клетка ПИН от служител на банката е записано ЕГН-то на вносителя, а номер на вносителя от служител на банката са взети данни и е записан номер на личната карта на вносителя. От основното заключение се налага изводът, че процесният договор за ипотечен кредит е изцяло предсрочно изплатен.