Решение № 18840 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18840 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110101834 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца А. Г. А., ЕГН **********, срещу ответниците ****************, ЕИК *********, и *************, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове, както следва: по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, евентуално чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № *******, сключен между ищеца и ****************, а в условията на евентуалност – че клаузата по чл. 4, ал. 1, задължаваща кредитополучателя да сключи договор за поръчителство, от Договор за потребителски кредит № *******, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП; по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и ************* по повод Договор за потребителски кредит *******, и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, изменен на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно заседание, проведено на 23.09.2025 г. за осъждане на ответника ************* да заплати сумата от 84,40 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника **************** бил сключен Договор за потребителски кредит № *******.

Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от **************** поръчител. На датата на сключване на договора ищецът и ответникът ************* подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължало месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора Посоченото възнаграждение – 84,40 лв., следвало да се заплаща на **************** заедно с месечната вноска по кредита. Заявява, че договорът за кредит е недействителен, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Сочи, че възнаграждението за поръчителя не било взето предвид при изчисляване на ГПР, с оглед което се заобикаляло правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че поставените изисквания за обезпечението, което заемополучателят следва да осигури, били на практика невъзможни за 1 изпълнение от последния. Налице е и заобикаляне на закона, доколкото в размера на ГПР не било включено възнаграждението за поръчителство.

Налице била приложена заблуждаваща търговска практика. Уговореното възнаграждение за поръчителство представлявало едно допълнително оскъпяване на кредита под формата на скрита печалба, доколкото дружествата ответници са свързани лица. Също така поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като уговореното възнаграждение е в размер близо до сумата на отпуснатия кредит, което е в противоречие с добрите нрави. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************** подава отговор на исковата молба, чрез юрк. А. И., с който оспорва исковете неоснователни. Не оспорва, че с ищеца са сключили Договор за потребителски кредит № *******/21.05.2023 г., по силата на който ищецът е усвоил сумата от 300 лв.

Твърди, че процесният договор за кредит е валиден. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено в размера на ГПР. Оспорва твърденията на ищеца, че предоставянето на поръчителство е условие за сключване на договора за кредит. Оспорва възнаграждението за поръчителство да попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Поддържа, че евентуалната нищожност на клаузата за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за потребителски кредит и на договора за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************* подава отговор на исковата молба, чрез юрк. С. С., с който оспорва исковете като неоснователни.

Налице било злоупотреба с процесуални права. Не се оспорва, че във връзка сключения между ищеца и **************** Договор за потребителски кредит № *******/21.05.2023 г. е бил подписан и Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и *************. Твърди, че предвиденото възнаграждение за поръчителство било в размер на 84 лв., платимо с погасителни вноски по кредита. Тъй като задължението по кредита било заплатено изцяло предсрочно, на ответника му била изплатено дължимото до този момент възнаграждение. Не оспорва, че ищецът му е заплатил възнаграждение в размер на 5 лв. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР, доколкото същото не представлявало общ разход по кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че между А. А. и **************** е бил сключен Договор за потребителски кредит № *******/13.06.2023 г. с посоченото съдържание, както и че между А. А. и ************* е сключен договор за предоставяне на поръчителство; обстоятелствата, от които произтича, че договорите, респ. оспорената клауза на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, са недействителни на заявените правни основания. В тежест на ответниците е да установят, че сочената като неравноправна клауза на договора за кредит е индивидуално уговорена / т.е. не е била предварително изготвена от кредитодателя или дори да е била, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответниците и да влияе върху съдържанието й/. За уважаване на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил процесната сума в полза на 2 ответника *************. В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

В хода на производство, между страните са отделени за безспорни следните обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване, а именно че между ищеца и ответника **************** бил сключен Договор за потребителски кредит № *******/13.06.2023 г., по силата на който ищецът е усвоил сумата от 300 лв. и е погасил предсрочно задълженията по кредита.

Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от **************** поръчител. Във връзка сключения между ищеца и **************** Договор за потребителски кредит № *******/13.06.2023 г. е бил подписан и Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и *************. Ответникът ************* е получил възнаграждение за поръчителство в размер на 5 лв. На ищеца била начисленo възнаграждение за поръчителство, което не било включено при изчисляване размера на ГПР.

По делото е прието като неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводно заключение, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че при включване на таксата за поръчителство при изчисляване на ГПР по договора, същият е в размер на 3361,16 %. Съгласно разписка от 16.06.2023 г. за сумата от 393,73 лева е заплатена от А. А. на *************. С постъпилите суми са погасени задължения за главница в размер на 300 лева, лихва в размер на 9,33 лева , вноска по поръчителство в размер на 84,40 лева. При изслушване в съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК, проведено на 23.09.2025 г., вещото лице уточнява, че сумата от 84,40 лева е платена чрез ************* и е прехвърлена впоследствие на *************.

По иска за нищожност на договора за потребителски кредит:

По същество, процесният договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал.

1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,06 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1 т.10 ЗПК.

Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Прочитът на 3 съдържанието на клаузата обаче, по силата на която се предвижда дължимостта на ГПР в размер на 49,06%, налага извода, че е налице неяснота относно неговото образуване. Макар в Договора да е посочен размерът на годишния процент на разходите, който е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит по ЗПК, в договор не се съдържа ясна формулировка на неговото съдържание и компонентите, които го образуват.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението , че предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид обезпечение да предостави банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на заявлението или за осигури поръчител с одобрено от ************ юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

На 13.06.2023 г. между длъжника по договора за кредит и ************* е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като обезпечение на всички задължения на ищеца по договора за кредит при уговорено възнаграждение за поръчителството в размер на 84,80 лева при уговорен срок за плащане на възнаграждение – на датата на падежа на съответното плащане по кредита.

Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на ответника ************* е ************.

Следователно страната по договора за поръчителство е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ.

Съдът съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на поръчителя за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит.