Определение № 3554 от 23.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3554 гр. София, 23.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. Б. Ц. като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Частно наказателно дело № 20221110209449 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

С Постановление от 11.07.2022г. на прокурор в Софийска районна прокуратура, деловодно изведено на 13.07.2022г., на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1, предл.

2 НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №15232/2018 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №1396/2018 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление чл. 134, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.

Срещу постановения прокурорски акт е постъпила жалба от Г. С. Ц., в качеството й на пострадало от престъплението лице, чрез повереника й адв. С. - САК. Изразено е недоволство от прекратяването на наказателното производство, породено от едностранчивото и превратно обсъждане на наличната доказателствената съвкупност от страна на наблюдаващия делото прокурор, довела го до неправилно формирани по вътрешно убеждение правни изводи за липсата на осъществен състав на престъпление от общ характер. Релевират се доводи, че разследването не е водено обективно, всестранно и пълно. Оспорва се заключението на приетата по делото комплексна съдебно- медицинска експертиза с аргумента, че същото не е изготвено на база всички представени медицински документи и събраните свидетелски показания. Не се възприемат изводите на ръководнорешаващия орган по приложението на материалния закон, направени въз основа на установените в хода на производството факти. Претендира се доказаност на причинена средна или тежка телесна повреда на пострадалата в резултат на немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност – медицинска интервенция по поставяне на хиалуронов филър в устните. Отправена е молба обжалваният акт да бъде отменен, а делото - върнато на СРП със задължителни указания по приложението на закона.

1

Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба и провери законосъобразността на атакуваното постановление, намери за установено следното:

Жалбата е подадена срещу прокурорски акт от категорията на подлежащите на съдебен контрол. Изхожда от процесуално легитимирано лице – пострадалата. Съобщението за изготвянето на атакуваното постановление е било връчено на повереника на Ц. на 18.07.2022 г. Жалбата е подадена на 22.07.2022г. чрез СРП. По изложените аргументи следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите дали са извършени всички необходими действия по разследването, изяснена ли е фактическата обстановка и правилна ли е дадената материалноправна квалификация на инкриминираните деяния. На съда е вменено позитивно задължение да провери, както обосноваността на атакувания прокурорски акт - доколко възприетите фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност или пък вътрешното убеждение на прокурора по фактите е опорочено, поради игнорирането на част от доказателствените материали или тяхното изопачаване, така и неговата законосъобразност /материална и процесуална/ – дали при точно установена фактология, материалният закон е приложен правилно и дали не е допуснато съществено процесуално нарушение в процеса по събиране, приобщаване и последваща оценка на доказателствените източници.

При извършената цялостна служебна проверка на обосноваността и законосъобразността на постановения прокурорски акт, с който е финализирано наказателното производство по досъдебно производство № 1396/2018г. по описа на 04 РУСДВР, пр. пр. №14146/2018г. по описа на СРП, настоящият съдебен състав намира, че същият е постановен при нарушаване основните принципи на наказателния процес по чл.13, ал.1 от НПК, чл.14, ал.1 от НПК и чл.107, ал.5 от НПК. Не е съблюдавано изискването за извършване на всестранно, обективно и пълно изследване на всички релевантни към конкретния казус обстоятелства. Закономерна последица от така констатираното нарушение се явява и формираният порок в изразената воля на наблюдаващия прокурор досежно възприетия извод, че в случая не се обуславя наличието на съставомерно престъпно посегателство.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, в частност показанията на свидетелите Г. С. Ц., С. Г. Ц., Е. Т. Б., С. Т. М., А. Г. М. - З., както и приобщени към делото документи – анатомо - патологично изследване от д-р Б. Г., психологичен доклад от д-р Л., доклад от д-р Р., документация по повод изпълнена процедура по инжектиране на хиалуронов филър, отговори от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ с приложения към тях, ограничителна заповед и решение на Окръжен съд на Саутхемптън, свидетелство за призната специалност на д-р Бърдаров, медицински документи от проведени прегледи и снимки от образни изследвания на Г. Ц., решения на СГС и САС, експертни заключения по 2 други (граждански) дела, както и изготвените и приети по делото комплексни съдебномедицински и съдебнопсихиатрични и психологични експертизи по отношение на Г. Ц., наблюдаващият прокурор е извел следната фактическа обстановка:

На 19.12.2013г. пострадалата - свид. Г. С. Ц. се подложила на козметична манипулация - инжектиране на хиалуронова киселина в устните. Интервенцията била изпълнена от свид. Е. Б. – лекар със специалност „Козметична (естетична) хирургия“, комуто асистирала специализант – лекар - свид. А. М., в Център за естетична медицина „С. е.“, находящ се на адрес: гр. София, ул.“А. Р.“№6, стопанисван от „Сп. Гр.“ООД, със съдружници Е. Б., А. Т. и С. М.. Към 2013 г. центърът не бил регистриран към СРЗИ като лечебно заведение за извънболнична помощ.

Било планирано инжектиране на продукт с наименование “T. K“ – изделие на швейцарската лаборатория “T.”, дистрибутор на което за територията на Република България било „Сп. Г.“ООД с управител – свид. С. М.. Преди пристъпване към процедурата пострадалата подписала формуляр за информирано съгласие. В него изрично били разяснени като възможни странични ефекти след инжектиране на продукта оток, сърбеж и леки болки, които обикновено изчезвали до 72 часа, зачервяване и хематоми, втвърдяване и промяна цвета на инжектираното място.

Вечерта след проведената апликация на филъра, както и в следващите дни свид. Ц., по нейни твърдения, изпитвала дискомфорт, изразяващ се в болки в зъбите и устните, оток и силно парене, които с времето обхванали главата и врата. Тъй като симптомите не отшумявали, пострадалата посетила за преглед невролог, хирург – стоматолог и други специалисти. Не била установена обаче причината за болезнените усещания.

Въпреки здравословните си смущения свид. Ц. не потърсила лекаря, инжектирал хиалурон в устните й, а през юни 2014г. заминала за Кралство Великобритания. Макар болките й да се задълбочавали, независимо от приемани успокояващи медикаменти, тя не се подложила на нови прегледи, поради високите цени на медицинската помощ в държавата.

Въз основа на прочетени мнения и статии в интернет, пострадалата достигнала до извод, че вероятна причина за състоянието й е извършената върху нея естетична процедура. По този повод през месец септември 2014г. тя установила контакт по телефона със свид. Б., пред когото споделила оплакванията си. По нейно настояване от „Сп. г.“ООД й изпратили препис от документацията във връзка с интервенцията върху нея. Между Ц. и представителите на дружеството възникнали разногласия, вследствие на които пострадалата започнала системно да притеснява свидетелите Б. и М. по телефона с обвинения за причинени в резултат от приложената спрямо нея процедура възли и некроза на тъканите в областта на устните, обезобразяване, влошен психологичен статус, както и твърдения, че умирала.

Междувременно, Ц. заминала за Кралство Испания, където се установила при своя баща – свид. С. Г. Ц.. През времето на престоя си и с оглед продължаващите оплаквания тя предприела прегледи при различни медицински специалисти.

През февруари 2015 г. тя се завърнала в Република България, където след 3 предварителна уговорка посетила специалиста, извършил разкрасителната процедура – д-р Б.. При проведения преглед обаче не бил констатиран здравословен проблем. Не се потвърдили оплакванията за възли и некроза на тъкани. Не били открити и следи от инжектирания препарат. Резултатът бил съобщен на пострадалата, с пояснението, че подобни на описваните от нея странични ефекти са били евентуално установими в кратък период след процедурата, но не и след изминалите дълги месеци. Отговорите не удовлетворили свид. Ц., която продължила с настойчивост да търси контакт по телефона с лекарите, участвали в инжектирането на филъра – Б. и М., както и управителя на „Сп. г.“ООД – С. М.. Позволила си дори да отправя заплахи, включително чрез имейл – кореспонденция, като създала и фалшиви профили на свид. М. в няколко порно- сайта.

Междувременно, пострадалата установила контакт с дружеството - производител на препарата и уговорила час за преглед при водещия експерт по редки и нежелани ефекти от препарата към лабораторията – д-р Ф. Р. С.. По този повод през месец юни 2015 г. тя посетила гр. Дюселдорф във Федерална Република Германия. Останала обаче неудовлетворена, тъй като и този специалист не установил причината за споделените от нея като продължаващи болезнени усещания. Тя предприела вербални заплахи срещу д-р С., като публикувала в онлайн – пространството и негативни коментари за него и за дружеството – производител на препарата Teosial Kiss.

По повод словесните нападки на Ц., от името на д-р Свобода и управителя на „С. г.“ООД С. М. били подадени искове пред английски съдебен орган. С решение на Окръжен съд на Саутхемптън от 14.09.2015г. пострадалата била осъдена да не упражнява курс на поведение, обезпокояващо ищците. Срещу нея били издадени и две ограничителни заповеди.

През месец декември 2015г. свид. Ц. посетила частна лаборатория в Кралство Испания, където била прегледана от д-р Л. Р. – специалист към Център за Експертиза „T“.

Същият извършил биопсия, изземвайки част от тъкан в областта на устните на пострадалата, където същата твърдяла, че е бил поставен хиалуроновият филър. Същата била изследвана от д-р Бланко Гомес, изготвил анатомо- патологичен доклад, в който описал като обективна находка наличието на полимер „метал за татуировки“. Въз основа на него, на личен преглед и допълнителни изследвания д- р Л. Р. изготвил доклад, в който обсъдил заключенето на д-р Г. и споделил становище, че съобразно медицинските стандарти е недопустимо прилагането на материала, от който били установени хистологични следи в проведената естетична процедура.

През време на престоя си в Кралство Испания, поради направен суициден опит, свид.

Ц. започнала посещения и при психиатър. По този повод през месец февруари 2016г. било изготвено и заключение от психологична експертиза досежно психичното й състояние.

През месец юни 2018г. пострадалата подала жалба до Софийска районна прокуратура срещу д-р Б. извършената от него манипулация и резултатите от нея, по повод която било образувано досъдебно производство по пр. пр.№1396/2018г. по описа на СРП. В неговия ход 4 били изготвени съдебно – медицинска и съдебно- психиатрична и психологична експертизи.

С постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 14.06.2019г. наказателното производство било прекратено с постановление на СРП. Актът бил атакуван пред Софийски районен съд, който го отменил, издавайки конкретни указания по приложението на закона. Определението на първоинстанционния съд било потвърдено от Софийски градски съд на 01.11.2019 г.

В хода на продължилото разследване била допусната повторна съдебнопсихиатрична експертиза, достигнала до изводи за липса на психично заболяване в тесния смисъл на понятието у пострадалата, респ. за данни за краткотрайно или продължително качествено растройство на съзнанието й и загуба на поведенчески контрол. Съгласно вещите лица, Ц. могла да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си към 2013 г. и впоследствие, като при желание е можела правилно да отразява действителността.