Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 04.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 7055/2025
Вид
Решение № 182
Подписан
04.03.2026
В сила
04.03.2026
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Петър Ненчев Славчев, Радина Калинова Калева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. С.

Радина К. Калева при участието на секретаря М. АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Петър Н. С. Въззивно частно наказателно дело № 20251100607055 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по протест от прокурор при СРП срещу определение от 14.10.2025г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК по НЧД №12095/2025г. по опис на СРС, Н.О., 19-ти състав.

В протеста се оспорва съдебното определение в частта му, касаеща прилагането на чл. 24 от НК, с оглед отказа на състава на районния съд да приложи чл. 24 от НК с увеличение на общото наказание с четири месеца.

Обсъжда се, че с предхождащо по време определение от 30.04.2024г. по НОХД №85/2024г. по опис на РС Радомир, влязло в сила от 16.05.2024г., е наложено общо наказание лишаване от свобода измежду наложените по НОХД № 98/2023г. на РС Костинброд, НОХД№382/2023г. на РС Сливница, НОХД№273/2023г. на РС Радомир, НОХД№85/2024г. на РС Радомир за срок от две години и десет месеца. Съпоставя се кумулативната група по оспореното съдебно определение на СРС с тази по посоченото дело на РС Радомир за това, че единствената разлика се явявала включването по делото на 1

СРС на ново осъждане по НОХД № 2112/2025г. на Софийски районен съд, НО, 19 с-в. Поддържа се, че в противоречие с житейската логика и справедливостта, при по-тежки данни за съдебното минало се намалявало увеличението на срока на общото наказание по чл. 24 от НК с един месец на три месеца. Отбелязва се, че подходът на районния съд създавал у осъденото лице представи за безнаказаност, като е довело до определяне на общо несправедливо наказание, несъответно на обществената опасност на осъдения и на общественоопасния характер на престъпленията, включени в съвкупността. Обобщава се, че решението на първоинстанионния съд се основавало на неправилна преценка на обстоятелствата, свързани с характера и тежестта на отделните престъпления, включени в съвкупността и на предходните осъждания, а оспореното определение в частта му, касаеща неприлагане на чл. 24 от НК с увеличаване на общия размер на наложеното наказание с с поискания срок от четири месеца, се явява незаконосъобразно и в тази негова част следва да се измени, като съдът увеличи на осн. чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание. Отбелязва също, че в противен случай би се достигнало до неоснователно задържане в местата за лишаване от свобода. В съдебно заседание пред въззивния съд покурорът е поддържал протеста.

Защитникът адв. К. намира оспореното определение за правилно и законосъобразно, като счита, че следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, при която установи следното:

По отношение на осъденото лице С. Т. С. са налице следните влезли в сила съдебни актове:

1/ по НОХД № 7964/2012 г. по описа на СРС, НО, 21 състав, с влязъл в законна сила съдебен акт на 26.04.2012 г. за деяние, извършено на 27.02.2011 г. с наложено наказание една година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, като е приспаднато задържането по ЗМВР от 23:30 часа на 27.02.2012 г. до 18:30 часа на 28.02.2012 г.;

2/ по НОХД № 350/2017 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с влязъл в законна сила съдебен акт на 10.01.2017 г. за престъпление, извършено за период от време от 20:00 часа на 26.09.2016 г. до около 08:00 часа на 27.09.2016 г. с наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“, чието 2 изтърпяване е отложено за срок от три години;

3/ по НОХД № 4573/2017 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, с влязъл в законна сила съдебен акт на 10.08.2017 г. за извършено престъпление на 12.10.2016 г. с наложено наказание десет месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Измежду така наложеното наказание и наложеното наказание по НОХД № 350/2017 г. по описа на СРС, НО, 7 състав е определено общо найтежко наказание десет месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като е приспаднато задържането под стража и задържането по ЗМВР на осъдения от определеното за изтърпяване общо наказание на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НК.

4/ по НОХД № 15918/2017 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, с влязъл в законна сила съдебен акт на 01.11.2017 г. за извършено престъпление на 27.01.2017 г. на шест месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС;

5/ по НОХД № 2394/2017 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с влязъл в законна сила съдебен акт на 14.07.2018 г. за извършено престъпление на 03.02.2016 г. на две години и осем месеца „Лишаване от свобода“, което наказание е отложено за изпитателен срок от четири години и осем месеца и е приспаднато на основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК при евентуално привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ задържането на осъдения по НПК с Постановление на СРП от 06.02.2016 г. до 08.02.2016 г.;

6/. по НОХД № 478/2018 г. по описа на РС Сливница, с влязъл в законна сила съдебен акт на 15.08.2018 г. за извършено деяние на 31.05.2018 г., за което му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, като е приспаднато задържането му по досъдебното производство от 01.06.2018 г. до 15.08.2018 г.;

7/. по НОХД №78/2022 г. по описа на РС Сливница, с влязъл в законна сила съдебен акт на 18.10.2022 г. за извършено деяние на 22.10.2021 г., за което му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим и глоба в размер на 250 лв.;

3

8/. по НОХД № 98/2023 г. по описа на РС Костинброд, с влязъл в законна сила съдебен акт на 31.07.2023 г. за извършено от него деяние на 09.08.2022 г., за което му е наложено наказание две години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, като е приспаднато задържането му по делото от 10.08.2022 г. до 04.01.2023 г.;

9/. по НОХД № 382/2023 г. по описа на РС Сливница, с влязъл в законна сила съдебен акт на 10.08.2023 г. за извършено деяние на 09.06.2023 г., за което му е наложено наказание единадесет месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 400 лв., като е приспаднато задържането му по ЗМВР на 09.06.2023 г.;

10/. по НОХД № 273/2023 г. по описа на РС Радомир, с влязъл в законна сила съдебен акт на 02.11.2023 г., за извършено деяние за времето от 28.06.2023 г. до 29.06.2023 г., за което му е наложено наказание две години и шест месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС;

11/. по НОХД № 85/2024 г. по описа на РС Радомир, с влязъл в законна сила съдебен акт на 20.03.2024 г. за деяние извършено на 28.06.2023 г., за което му е наложено наказание осем месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС;

12/. по НОХД № 2112/2025 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, с влязъл в законна сила съдебен акт на 13.02.2025 г. за деяние извършено на 15.04.2023 г., за което му е наложено наказание седем месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

С определение от 30.04.2019г. по ЧНД №206/2019г. по опис на РС Сливница, в сила от 16.05.2019г. на осн. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 25, ал.

1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е наложено общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 2394/2017 г. по описа на СРС и по НОХД № 478/2018 г. по описа на РС Сливница, а също и между наложените по НОХД № 4573/2017 г. по описа на СРС и НОХД № 350/2017 г. по описа на СРС .

С определение от 30.04.2024г. по НОХД №85/2024г. по опис на РС Радомир, влязло в сила от 16.05.2024г., на осн. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и чл.

25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е наложено общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 98/2023г. на РС Костинброд, НОХД№382/2021г. на РС Сливница, НОХД№273/2023г. на РС Радомир, 4

НОХД№85/2024г. на РС Радомир за срок от две години и шест месеца. Срокът на наказанието лишаване от свобода е увеличен от РС Радомир на осн. чл. 24 от НК с четири месеца на лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца.

След влизане в сила на това определение е влязъл в сила съдебният акт по осъждането по НОХД № 2112/2025 г. по описа на СРС , а с оспореното определение от 14.10.2025г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по НЧД №12095/2025г. по опис на СРС, Н.О., 19-ти състав на осн. чл. 25, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е наложено общо наказание по осъжданията на С.

С. лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, измежду наложените наказания по НОХД № 98/2023г. на РС Костинброд, НОХД№382/2021г. на РС Сливница, НОХД№273/2023г. на РС Радомир, НОХД№85/2024г. на РС Радомир и по НОХД № 2112/2025г. на С офийски районен съд, НО, 19 с-в. На осн. чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по посочените дела, на осн. чл.

25, ал. 2 от НК е приспаднал времето, през което е търпял наказания по делата в съвкупността и на осн. чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил изцяло наказанието п о НОХД№382/2023г. на РС Сливница глоба в размер на 400 лв. С определението си съдът е увеличил общото наказание лишаване от свобода на осн. чл. 24 от НК с три месеца на лишаване от свобода с продължителност от две години и девет месеца, изпълнимо при първоначален строг режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Със съдебното определение районният съд не е уважил направеното искане от прокурора от СРП за увеличение на осн. лч. 24 от НК на определеното общо наказание лишаване от свобода с четири месеца.

Въззивният съд, в изпълнение на задължението си по чл. 314, ал. 1 от НПК за цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, намери, че районният съд е приложил правилно закона във връзка с групирането на наказанията на осн. чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК относно определената кумулативна група, при събрани в пълнота данни за съдебното минало на осъденото лице и личността му. В тази връзка е вярна преценката, че престъпленията, за които са наложени наказанията, са били извършени преди влизането в сила на съдебен акт, касаещ което и да е от тях.

Верни са изводите на първия съд и относно необходимостта от 5 присъединяване на наказанието глоба от 400 лв., наложено по НОХД№382/2021г. на РС Сливница, съгласно чл. 23, ал. 3 от НК, с което би се постигнало необходимото диференцирано въздействие върху осъденото лице в изпълнение на целите на чл. 36, ал. 1 от НК. Не подлежат на промяна и решението на първия съд относно първоначалния режим на изпълнение на наложеното общо наказание, съобразн с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

„б“ от ЗИНЗС, а също и приспадането на периодите от време по задържанията на осъденото лице, съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 от НК и изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по делата в групата от съвкупността, съгласно чл. 25, ал. 2 от НК, в която част изводите на въззивния съд и контролираната инстанция напълно съвпадат.

Относно оспорената част на съдебното определение, касаеща преценката на основанията за приложение на чл. 24 от НПК, изводите на първия съд за необходимостта от увеличаване на срока на определеното общо наказание лишаване от свобода също се споделят от въззивния съд.

Съдът при решаване на въпросите по чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал.