Определение № 334 от 24.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Бургас, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20242100601467 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр.

Бургас против Определение № 2457 от 11.10.2024 г., постановено по НЧД № 3765/2024 г., с което Районен съд - Бургас е отменил Постановление на РП гр. Бургас от 05.07.2024 година за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1/2020 г. по описа на ОДМВР – Бургас, пор. № 8806/2019 г. по описа на РП – Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за неправилност на определението.

Излага съображения за невъзможност , от събраните по досъдебното производство доказателства да се направи извод, че към момента на подписване на договора за заем между свид. В. И. и свид. Н. С., управител на „Н. И.“ ООД, И. е желал настъпването на вредните последици за С. и не е имал намерение да изпълнява финансовите си задължения по него. Според държавното обвинение, първоинстанционният съд не е взел предвид и не е анализирал обявлението за приключване на договор за обществена поръчка от 04.02.2020 г., даващ информация за получавани от дружеството „Т. с.-**“ приходи от изпълнени дейности по сключен договор за ремонт на два броя сгради. Тя била общо в размер на 97 хил. лева. Това по негово мнение разколебавало убедителността на извода на първата инстанция, че В. И. лъжовно е твърдял пред представителя на ощетеното юридическо лице за очаквани от него сигурни доходи. На следващо място, прокурорът счита, че извън предмета на делото стоят въпросите, свързани с предприетите действия 1 по уреждане на имуществената претенция от свид. Стоянов спрямо свид. И., както и това, че последният има задължения и към други лица. По мнение на държавният обвинител, невръщането на парите в срок / както и до настоящият момент/ не сочи автоматично на извършени измамливи действия на неизрядния длъжник, което да обуслови ангажиране на наказателната му отговорност.

Настоява, че свид. В. И. не е извършил действие, с което да е предизвикал формиране на неверни представи относно своето финансово състояние, като мотив за извършване на имуществено разпореждане от св.Стоянов, с оглед на което не е реализирал състава на престъпление по чл.

209 от НК. Предлага определението на първоинстанционния съд, като неправилно, да бъде отменено, а прекратителното постановление-потвърдено.

По делото е постъпило писмено възражение от адв. Д. В. от АК – Бургас, повереник на Н. С., управител на „Н. И.“ ООД, с което се излагат съображения за правилност и обоснованост на постановеното от БРС определение. Намира изложените в протеста доводи за неоснователни. Относно заявеното от прокурора, касаещо приходите от обществена поръчка на „Т. с.-**“ООД, посочва, че дружеството е отделен правен субект и неговите средства не са средства на И.. На второ място изтъква, че след справка в Търговския регистър се установява, че средствата по тази обществена поръчка са изплатени много по-късно, като по това време дружеството, макар и да генерира приходи, не генерира печалба. Моли, определението на БРС да бъде изцяло потвърдено, а подадения частен протест – да бъде оставен без уважение.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Досъдебно производство № 1/2020 г. по описа на ОД МВР – гр. Бургас, е образувано на 27.11.2019 г. за това, че на 06.07.2017 г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Н. С. С. заблуждение и с това причинил имотна вреда в размер на 18000 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

С Постановление от 17.06.2022 г. прокурор при РП – Бургас, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 1/2020 г. по описа на ОД МВР – Бургас, пр. пр. № 8806/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас.

С Определение № 1526 от 27.07.2022 г., постановено по ЧНД № 2381/2022 г., Бургаският районен съд е отменил постановлението и е върнал делото на Бургаска районна прокуратура за допълнително разследване, като е дал и указания в тази насока.

2

По протест на Районна прокуратура – Бургас е било образувано ВЧНД № 960/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като с Определение № 922/26.09.2022 г. състав на съда е потвърдил определението на Районен съд – Бургас.

След връщане на делото, с оглед дадените от БРС и БОС указания, по наказателното производство са извършени допълнителни процесуално – следствени действия , проведени са допълнителни разпити на Н. С., С. П., проведени са разпити на Г. И. Г., Б. Г. Г., А.И. И., извършена е очна ставка между свидетелите С. П.и В. И., както и са приобщени писмени доказателства и изискани справки.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните доказателства при разследването, прокурорът от Районна прокуратура – Бургас е приел, че в конкретния случай с действията си свид. В. И. не е осъществил състава на престъплението измама по чл. 209 от НК, поради което и не би могло да се търси наказателна отговорност за извършено престъпление по смисъла на посочената разпоредба от закона. Заключил, че се касае за налице гражданскоправни отношения, които следва да се решат от гражданския съд.

Първоинстанционният съд прецизно и детайлно е изяснил фактите, установени при разследването и правилно е оценил събраните по него доказателства. Подложил е на задълбочен анализ депозираните гласни и писмени доказателствени източници и е извел фактическите си изводи въз основа на оценката за достоверност и информационна стойност на формираната доказателствена съвкупност. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като му укаже какви обстоятелства са останали неустановени и какви доказателства би следва да бъдат събрани.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че протестираното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Първостепенният съд ясно е посочил, че крайните изводи на прокурора не отговорят на събрания по делото доказателствен материал досежно наличието на престъплението измама. Необосновано е заключението 3 на прокурора, че извода му за липса на липса на осъществен състав на престъпление по чл.209 от НК е основан на цялостен и подробен анализ на доказателствената съвкупност, която по негово мнение не сочи на изначална липса на намерение у В.И. още преди или при получаване на заема, да изпълни поетите финансови задължения по договора.

По делото по безспорен и категоричен начин е установено, че между дружеството „Н. и.“ ООД, ЕИК ****, с управител свид. Н. С., в качеството на заемодател и свид. В. И. – заемател на 06.07.2017 г. бил сключен договор за заем след постигната между страните уговорка заемодателят да предостави в заем на заемодателя парична сума в размер на 18 000 лева. Договорът бил сключен в писмена форма, а подписите на страните по него били нотариално заверени на същата дата – 06.07.2017 г. В договора изрично била посочена и датата до която заемателят следвало да изпълни задължението си за връщане на заетата сума – до 20.08.2017 г. Също така е установено, че посочената парична сума била преведена от свид. С. по сметка на свид. П., която последната предала на свид. И., с оглед на което сумата е излязла от патримониума на дружеството „Н. и.“ ООД, вследствие на разпореждане на управителя С..

С оглед на заявеното от прокурора в прекратителното постановление, че в случая се касае за неуредени граждански отношения, следва да се посочи, че наличието на облигационни отношения между страните, не изключва осъществяването на измама, щом са налице признаците на това престъпление.

Във всички случаи обаче, за да се установи дали се касае за наказателноправна измама се изследва какво е било намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по договора, на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите задължения. В тази връзка в Р. 402-76-II на ВС е прието, че обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен изцяло, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като се установят причините за неизпълнението, респективно дали то е в резултат на измамливи действия. Отговор на този въпрос не е даден с прокурорския акт.

Неоснователно се явява направеното възражение от прокурора в частния протест, за отсъствие на лъжовно твърдение пред представителя на търговското дружество заемател за очаквани доходи. Такъв извод не може да бъде направен от приложеното по делото обявление за приключване на договор за обществена поръчка от 04.02.2020 г., даващо информация, че дружеството „Т. с. – **“, съдружник и управител в което е свид. В. И., е получавало приходи от изпълнени дейности по сключен договор в размер на 97 хиляди лева за ремонт на два броя сгради.

Видно от същото писмено доказателство, в Раздел III: Условия на договора, е посочено, че договорът е сключен след процедура по възлагане на обществена поръчка на 27.08.2019 г., т.е. две години след като свид. С. е предоставил заема на свид. И., като по делото няма доказателства, че към 4 датата на заема – 06.07.2017 г. и датата, посочена за погасяване на заема 20.08.2017 г. свид. И. да е имал възможност да погаси същия. Също така по делото се установява, че независимо от посоченото обявление за прекратяване на договора и получаване на сумата от 97 хиляди лева на 04.02.2020 г. от дружеството, чийто управител е свид. И. пред ЧСИ С. К. е образувано изпълнително дело № 276 по описа за 2021 г. с взискател „Н. И.“ ЕООД и длъжник В. С. И., както и че по това дело няма направени плащания, респ. не е извършено погасяване на дълга. Следва да се отбележи също, че получената сума по договора е постъпила в капитала на дружество „Т. с.-**“ ООД, като същото дружество е отделен правен субект и средствата на дружеството не са средства на управителя му.

От приложените по делото доказателства, също така по безспорен начин се установява, че спрямо В. И.към 14.12.2023 г. има образувани 10 изпълнителни дела, като четири от тях са образувани преди 06.07.2017 г., а седем са с характер на частно парично вземане.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни твърденията на прокурора, изложени в частния протест, че извън предмета на делото стоят въпросите, свързани с предприетите действия по уреждане на имуществената претенция от свид. Н. С. спрямо свид. В. И., както и това, че последният има задължения и към други лица. По делото липсват данни от които да се установят конкретно получаваните доходи от свид. И.. От показанията на свид.

П. се установява, че за помощта си, свид. И.е получавал различни по размер парични суми за оказваната му във връзка с контрола по изпълнение на дейността на „Е. п. т. **“ ЕООД помощ , но размерът им не е установен, като и самият И.не посочва с какви средства разполага действително. Твърденията на последния са за очаквани плащания, като няма доказателства такива да са се осъществявали. Тези обстоятелства сами по себе си са показателни за финансовото състояние на свид. В. И., като правилно първоинстанционният съд е приел, че единствено сключеният писмен договор за заем, при отсъствие на останалите обстоятелства, би обосновавал извод за добросъвестност при сключването му. Не се и оспорва от получилия сумата по заема И., че не е върнал никаква част от нея на разпоредилия се с тях С.. Проследен е надлежно пътят на парите от нареждането им от сметката на дружеството на С., към банковата сметка на св.П., изтеглянето им от последната и предаването им на И., който в проведената очна ставка между него и П. заявява, че не помни как и за какво ги е разходил.