Определение № 4 от 03.01.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3122/2022
- Вид
- Определение № 4
- Подписан
- 03.01.2023
- В сила
- 03.01.2023
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Величка Запрянова Запрянова, Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№4 гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20225300503122 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. №32098/05.12.2022год., депозирана от Е. Б. Д. с ЕГН-**********, М. Г. Б. с ЕГН-********** и Г. Б. Б. с ЕГН**********, чрез процесуалния им представител адв. Л. В. против Определение №11409/ 22.10.2022г. постановено по гр.д.№2945/2022г. по описа на ПРС, седемнадесети гр.с., в частта с която не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв. В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, в обжалваната част по съображения подробно изложени в същата. Иска се отмяната му, в частта с която не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо това съдът да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв.
Ответникът по жалбата Община Родопи моли същата да се остави без уважение като неоснователна, по съображения изложени в депозирания отговор.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира частната жалба за допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес за обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
1
Предмет на съдебен контрол е Определение №11409/ 22.10.2022г. постановено по гр.д.№2945/2022г. по описа на ПРС, седемнадесети гр.с, с което се изменя Решение № 2948/09.08.2022г. по гр.д. № 2945/2022г., в частта му за разноските, като се осъжда Община Родопис ЕИК 000472200 ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО В ПОЛЗА НА Е. Б. Д. с ЕГН **********, М. Г. Б. с ЕГН ********** и Г. Б. Б. с ЕГН ********** всичките с адрес: гр. П., ул. Л. № .... сумата от 50 лева разноски за настоящата инстанция за заплатена държавна такса. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че разноските за адвокатско възнаграждение не могат да бъдат присъдени, тъй като липсват доказателства, че същите са действително извършени.
Настоящият съдебен състав споделя направения първоинстанционният съд правен извод по следните съображения: от
Съгласно чл. 80 ГПК страната, която има претенция за разноски, следва своевременно да направи съответното искане и да представи доказателства за заплатените от нея разноски. Ако за доказателство бъде представен самият Договор за правна защита и съдействие, какъвто е настоящия случай, то съгласно ТР 6/2012 год., в него следва да е вписан начина на плащане. В конкретният случай, в представения на л.49 от първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие, в т.2 от същия, е отбелязан единствено размера на договореното между страните възнаграждение, без да е вписан начина на плащане на възнаграждението, нито към кой момент същото ще бъде заплатено от доверителите на довереника. Действително договора има характера на разписка, която удостоверява разхода, в какъвто смисъл са наведените в жалбата оплаквания, но в случай, че изрично е отбелязано, че е налице извършено плащане в брой на договореното възнаграждение от страна на доверителите на процесуалния им представител.
Ето защо, доколкото в конкретният случай липсват доказателства за реално направените от страната разноски, то такива не следва да и бъдат присъдени. .
От друга страна за прецизност следва да бъде отбелязано, че възможността за събиране на доказателства за извършени от страната разноски вече е преклудирана, доколкото практиката на ВКС е категорична, че „Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за 2 присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.“ /Определение № 36/26.01.2015 г., ВКС, ГК, по ч. гр. д.
№ 5936/2014 г./. Изключения от последното се допускат доколкото страната, поради развитието на процеса /напр. липсата на открити съдебни заседания; когато не са разменяни книжа/ не е могла да вземе участие в него, какъвто настоящия случай не е.
Предвид изложеното, съдът намира частната жалба за неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.
Претенцията за разноски не следва да се уважава, доколкото разноски в производство по разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.
№32098/05.12.2022год., депозирана от Е. Б. Д. с ЕГН-**********, М. Г. Б. с ЕГН-********** и Г. Б. Б. с ЕГН-**********, чрез процесуалния им представител адв. Л. В. против
Определение №11409/ 22.10.2022г. постановено по гр.д.№2945/2022г. по описа на ПРС, седемнадесети гр.с., в частта с която не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв.
Определението подлежи на обжалване през ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните..
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3