Решение № 1480 от 26.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. Пловдив, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330203341 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0438-001085 от 08.04.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, в частта, в която на П. Д. Т., ЕГН ********** е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 04.06.2024г., а жалбата е подадена на 11.06.2024г.), от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното от фактическа страна:

На 09.10.2023г. в 15,20ч., в гр. Пловдив, на ул. Рогошко шосе по път PPV-1161, км 1+500 жалб. Т. управлявал собственото си МПС Мазда Демио с рама № ***************** в посока запад-изток. На същото не били поставени табели с регистрационен номер. Движението на жалбоподателя с въпросния автомобил било възприето от полицейски патрил, включващ св. Д..

Същият констатирал, че на автомобила нямало поставени регистрационни табели, поради което съставил АУАН № 190245/09.10.2023г.

За случая била сезирана РП-Пловдив, като с Постановление от 28.03.2024г. било прекратено образуваното досъдебно производство № 646/2023г. по описа на 03 РУ-Пловдив и преписката била изпратена на началника на Началника на Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив с оглед преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на св. Д., които са последователни, убедителни и съответстващи на събраните в хода на административнонаказателната преписка писмени доказателства. От показанията на свидетеля се установява управлението на процесното МПС от жалб. Т. на посочените дата и място.

Установява се и че превозното средство не е имало поставени регистрационни табели, като от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения, които да оборват посоченото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя (т.1.3.2.) и на административно-наказващия орган (т.3.9 вр. Заповед № 8121к8883/02.09.2020г.).

2

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 09.10.2023г., за нарушение от същата дата, а НП - на 08.04.2024г., при това при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН след издаването на Постановление за прекратяване на ДП от 28.03.2024г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП п о пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Така законодателят е предвидил правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и на двете посочени изисквания:

1. както МПС да е регистрирано, така и

2. да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Използването на съюзът „и“ в случая означава, че водачът трябва да съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице административното нарушение. В този смисъл и в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван съюзът „или“, доколкото, както вече се посочи, нарушението ще е налично и при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези . В тази връзка и законодателят в НК е предвидил при налична по-висока степен на обществена опасност в отделни престъпни състави наказания за управление на нерегистрирано МПС и за служене с табели с регистрационен номер, издадени за друго моторно превозно средство, или с табели, неиздадени от съответните органи – чл. 345 ал. 1 и ал. 2 от НК.

В случая, видно от словесното изписване на нарушените норми в НП, водачът е бил санкциониран за това, че управлява МПС, което е без поставени 3 регистрационни табели, т.е. за втората от двете хипотези на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в наказателното постановление е описана именно липсата на поставени регистрационни табели.

От фактическа страна е установено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като в тази насока са и показанията на св. Д.. Липсват и данни МПС-то да е било с поставени регистрационни табели. Поради това и са налице съставомерните елементи на нарушението от обективна страна.

Деянието се явява съставомерно и от субективна страна, доколкото жалбоподателят е знаел, че процесното МПС не е имало поставени регистрационни табели, но въпреки това е предприел управлението му.

Изложеното в съдебно заседание от жалбоподателя, че е бил подведен от служители на полицията, е във връзка с предходно спрени права за управление, което се явява ирелевантно за настоящия случай и не е предмет на настоящото производство.

Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление в частта за лишаването от правоуправление. На първо място, законодателят изрично е изключил възможността за приложение на института на маловажния случай, доколкото съгласно чл. 189з от ЗДвП, чл.

28 от ЗАНН се явява неприложим за нарушенията по ЗДвП. На следващо място, видно от справката за нарушител-водач, спрямо жалбоподателя са издадени 32 наказателни постановления (за 29 от които има данни да са влезли в сила) и 20 фиша (всички влезли в сила), като от 2020г. насам има влезли в сила 14 НП и 16 фиша, което сочи на едно трайно незачитане на установения ред за движение по пътищата. По отношение на възражението, че за 30 години като водач жалбоподателят не е отнел живота на никой гражданин и не е увредил никакви хора следва да се посочи, че законодателят е предвидил множество хипотези освен процесната, при които се налага наказание „лишаване от правоуправление“ и без да е налице увреда на здравето или имуществото на гражданите - така например чл. 174 ЗДвП, чл.

175, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, ал. 2, ал. 5, чл. 175а, чл. 176, чл. 178ж, чл. 182, ал.

1, т. 6, ал. 3, т. 6, ал. 4 и ал. 5, чл. 183, ал. 6 и ал. 7 и др. В тази връзка законодателната власт е определила обществената опасност на съответното деяние с предвиждането на кумулативно предвидени в закона наказания в определен диапазон.

4

При така посоченото, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Правилно е определена и санкционната разпоредба – чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, като определената санкция в обжалваната част е в минималния предвиден от закона размер – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца (при възможност за налагане на санкция до 12 месеца), който, както вече се посочи, не подлежи на коригиране.

С оглед на горното, наказателно постановление в обжалваната част се явява правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Разноски не са били претендирани от въззиваемата страна, нито са налице доказателства за извършването на такива, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0438-001085 от 08.04.2024г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, в частта, в която на П. Д. Т., ЕГН ********** е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5