Определение № 621 от 24.01.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. Бургас, 24.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.А като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20232120102346 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано искова молба на Д. Е. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес

***************, против

********************. Ищцата предявява отрицателен установителен иск – да бъде прието за установено спрямо нея, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с площ от 562 км. м, с адрес ****************.

Ищцата основава иска си на твърдение, че владее имота от 10 години и желае да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на имота, като по този повод узнала за издаден в полза на ответника документ за собственост. Твърди, че имотът не е следвало да се актува като държавен, тъй като винаги е имал собственици

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. По възражението на ответника по допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл.140, ал.1 от ГПК - № 4082/ 11.07.2023г. По същество – ответникът твърди, че имотът е общинска собственост на основание § 7, т.3 и т.4 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС вследствие на настъпилите регулационни промени и трансформация на държавната собственост в общинска.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съгласно която 1 разпоредба правеният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост.

По процесуалния въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск за право на собственост е постановено тълкувателно решение № 8/ 27.01.2013г. по т.д. № 8/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, което на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за съдилищата. Ищцата Д. Е.

М. основава правния си интерес от търсената с иска защита на твърдение, че владее имота повече от 10 години и при отричане правата на ответната Община ищцата би била призната за собственик на имота по давност въз основа на обстоятелствена проверка. С тълкувателния акт по т.1 ВКС мотивно е изложил съображения, че въпросът за евентуалното наличие на самостоятелно спорно право на ищеца, макар да не е част от предмета на иска, е свързан с преценката на съда за правния интерес от търсената с иска защита, т.е. за допустимостта на отрицателния установителен иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, за наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото. Посочено е, че наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на въведените в обстоятелствената част на исковата молба обосновани твърдения, като при оспорването им от страна на ответника ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В противен случай би се стигнало до защита на материално право, което не съществува. Прието е, че ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.

Тъй като твърдяното от ищеца самостоятелно право на собственост върху процесния недвижим имот /изтекла в полза на ищцата придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС/ е надлежно оспорено от ответника, в настоящия процес съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК ищцата носи доказателствената тежест да установи този факт, въведен като основание за търсената с иска защита.

При преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема, че ищцата не проведе успешно доказване на твърдяния факт на продължило повече от 10 години придобивно владение, на който основава желанието си да бъде призната за собственик на процесния имот. Съгласно нормата на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Легална дефиниция на владение е дадена в разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС - владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Единственото ангажирано от ищцата доказателство в подкрепа на претендираното от нея владение на имота са показанията на разпитания по делото свидетел ********** – съсед на процесния имот. Тези показания сочат само, че ищцата била израснала в този имот – в къщата на баба си, наследена след смъртта й от лелята и чичото на ищцата, от които с неформална сделка ищцата била купила имота. Свидетелят установява, че 2 след като се омъжила ищцата заживяла в Малко Търново, а след смъртта на съпруга си – в Англия, като понастоящем в постройка в имота живеел братът на ищцата, а тя строяла друга къща, която още не е завършена. Представените от ответника удостоверения за адресната регистрация на ищцата установяват, че и понастоящем тя е със заявен постоянен и настоящ адрес в ***************. Съгласно приложените по делото удостоверения от дирекция „МПДТР“ на Община Бургас две съществуващи в процесния имот сгради са декларирани от ********************.

При тези доказателства съдът приема, че по делото не се събраха доказателства за упражнявана от ищцата трайна фактическа власт върху процесния недвижим имот, която да се квалифицира като непрекъснато владение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС – оригинерно основание за придобиване на право на собственост върху имота. Поради това се налага изводът, че ищцата не доказа съществуването на претендираното свое материално право върху имота, за чиято защита е предявен настоящият отрицателен установителен иск. Поради това съгласно т.1 на цитираното тълкувателно решение съдът приема, че правният интерес на ищцата от предявения иск не е обоснован. Изложеното сочи липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска съгласно чл.124, ал.1 от ГПК, поради което производството по този иск следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Д. Е. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ************************, да бъде прието за установено, че ОБЩИНА БУРГАС не е собственик на поземлен имот с идентификатор *******************************, с адрес *******************.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3