Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260062 от 07.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 615/2019
Вид
Решение № 260062
Подписан
07.10.2020
В сила
18.11.2020
Състав
МИГЛЕНА ИЛИЕВА ПЛОЩАКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

260062

Град

Пловдив, 07.10.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав,в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА

ПЛОЩАКОВА

При секретаря Боряна

Козова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 615 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 19.07.2019 год. от Е.Н.А. против „Т. – Здраве и красота“ ООД, с която е предявен иск за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците, проведено на 16.07.2019 год.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Ищцата Е.Н.А. твърди, че е ** в „Т. – Здраве и красота“ ООД, като притежава дялове, представляващи 30% от капитала на дружеството. При извършена справка в Търговския регистър ищцата установила, че е инициирано производство по вписване на нови обстоятелства по партидата на дружеството, чрез подаденото заявление обр. А4 № 20190718155250. Искането за вписване било основано на решения на ОСС, проведено на 16.07.2019 год. За това ОСС ищцата не е била надлежно уведомена и не е присъствала на него.

Според протокола от ОСС били взети решения по четири точки от дневния ред: за освобождаването на Е.А. от длъжността ** на „Т. – Здраве и красота“ ООД и избор на И.Т. за нов ** на дружеството; за задължаване на освободения ** да предаде цялата документация и книжа на дружеството на новоизбрания **; не е взето решение за приемане на ГФО на дружеството за 2016, 2017 и 2018 год., поради непредставянето им от управителя; не е взето решение за разпределение на печалбата поради липсата на съставени ГФО.

Ищцата счита, че процедурата по свикването и провеждането на ОСС е опорочена, че същата е незаконосъобразна, което се е отразило на законосъобразността на взетите решения.

На първо място, сред представените в търговския регистър приложения към заявлението липсвали доказателства за редовното свикване на ОСС.

ОСС било свикано от И.Т., който не е управител на дружеството. Било допуснато нарушение на нормата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 от ТЗ, тъй като липсвала покана до ** А. да свика ОСС, за да се пристъпи от свикването му от **. Действията по отправянето на нотариална покана до ищцата да свика ОСС с рег. № 1057, том 1, акт 96 на нотариус Славко Попов били опорочени, тъй като поканата била съставена от адв. И.П., предадена в нотариалната кантора за връчване на 13.02.2019 год., а към тази дата адв. И.П. нямала пълномощно да отправя покана до ** на „Т. – Здраве и красота“ ООД за свикване на ОСС. Пълномощното за отправяне на покана до управителя да свика ОСС било съставено два месеца по-късно, на 16.04.2019 год.

Процедурата по връчването на нотариалната покана, представена пред нотариус Сл. Попов на 13.02.2019 год., при която била приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК, била нарушена. В поканата били посочени два адреса за връчването ѝ на адресата Е.А. ***. Нито един от тези адреси не бил постоянен или настоящ адрес на адресата А., а поканата, според ищеца, е следвало да бъде отправена до постоянния/настоящия адрес на управителя, за установяването на които нотариусът е следвало да направи справка ГРАО.

Нотариусът е посещавал адреси, на които обективно не е можел да намери А..

Адресат на поканата е следвало да бъде Е.А., а не дружеството, на което е управител, поради което липсвало основание ищцата да бъде търсена на адреса на управление на „Т. – Здраве и красота“ ООД. Залепване на уведомление на адрес, който не е настоящ или постоянен адрес на А., нямало без правно значение.

Поради изложеното ищцовата страна счита процедурата по залепване на уведомление за опорочена. Тя е била опорочена и поради обстоятелството, че служителят на нотариалната кантора не е отразил събраните данни дали на адресите има пощенски кутии, дали връчителят има достъп до тях, дали е пуснато уведомление в тях, в съответствие с чл. 47, ал. 2 ГПК. Не било спазено и изискването за осъществяване на минималния брой посещения на адреса, диапазона от време и необходимостта едно от посещенията да бъде в почивен ден. При посещението на адреса **** връчителят не е отразил какво е намерил на място – сграда, помещение, склад или др., не е посочил дали има обозначителни табели. В нотариалното производство по връчването на поканата не били извършени справки за актуалния адрес на адресата А. и този на дружеството.

Оспорва се истинността на отразените от нотариуса Славко Попов по повод връчването на нотариалната покана констатации относно посещаването на адресите на посочените дати.

На второ място, Е.А. не била надлежно уведомена за свикването на ОСС на 16.07.2019 год. В регистърното производство се твърдяло, че А. е била уведомена с покана от 10.06.2019 год. с рег. № 3295, том 2, акт № 101 на нотариус Славко Попов, която била връчена при условията на чл. 47 ГПК. Ищцата оспорва редовното връчване на тази покана. Постоянният адрес на А. не е бил посетен най-малко три пъти в различни часове в рамките на месец, не били положени достатъчно усилия за откриването на адресата и без наличието на предпоставките за това е било пристъпено към залепване на уведомление. На посочените в поканата дати никой не бил посещавал адреса в ****, не е било залепвано уведомление на вратата; връчителят не е отразил какво е намерил на мястото на адреса; по делото не била направена актуална справка за адреса на А.. Нотариалната покана била отправена до Е.А. като ** на „Т. – Здраве и красота“ ООД, а не до физическото лице Е.А., което именно било ** в дружеството.

На трето място, нарушения били допуснати в процедурата по провеждане на ОСС от 16.07.2019 год. И.Т. не е бил надлежно представляван от адв. И.П.. Ищцовата страна се позовава на чл. 17 от дружествения договор, според който съдружниците участват в ОСС чрез представляващите ги по закон лица или чрез трети лица, упълномощени с изрично нотариално заверено пълномощно, в което е определена представителната им власт.

Пълномощното на адв. П. не отговаряло на критериите, за да се приеме то за изрично, тъй като се отнасяло за всички общи събрания и имало общ, генерален характер.

Оспорва се законосъобразността на нотариалното производство по удостоверяване на подписа на И.Т. в пълномощно с нотариална заверка рег. № 4671 и на съдържание рег. № 4672 / 16.04.2019 год., с доводи, че упълномощителят не разбира български език и е следвало да му бъде назначен преводач от **; липсвали данни Т. да владее английски език и липсвали основания да му бъде назначаван преводач от английски; липсвали данни назначеният заклет преводач А.П. да е заклет преводач към МВнР; да е представил удостоверение за знание на английски език.

Отразеният в поканата за ОСС дневен ред бил непълен и неясен, не били посочени проекто-решенията по него и имената на лицето, което ще бъде предложено, респ. назначено за нов управител, с което се препятствало формирането на становище и позиция на всеки участник за възможния нов избор.

Към заявление обр. А4 била представена декларация за съгласие и образец от подпис на И.Т., която била заверена от завеждащ консулска служба в **, а според чл. 84, ал. 2 ЗННД подпис на чужденец може да бъде удостоверен само ако бъде представен на български език и не подлежи на вписване, а тази декларация подлежала на вписване.

Предвид изложените фактически твърдения, ищцата Е.А. предявява искове за отмяна на всички решения на Общото събрание на съдружниците на „Т. – Здраве и красота“ ООД, проведено на 16.07.2019 год. Посочени са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 74 ТЗ. Предявени са от лице, вписано в Търговския регистър като ** в „Т. – Здраве и красота“ ООД и са надлежно предявени срещу самото дружество.

Исковата молба несъмнено е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, тъй като е постъпила в регистратурата на 19.07.2019 год., т.е. три дни след провеждането на ОСС от 16.07.2019 год., чиито решения се оспорват. При положение, че молбата е подадена преди изтичането на 14 дни от провеждането на събранието, е без правно значение кога оспорващият решенията съдружник, който не е присъствал на същото, е узнал за тях. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложените констатации съдът приема исковете за процесуално допустими.

Ответникът „Т. – здраве и красота“ ООД, представлявано от назначения му на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител адв. Н.В., е подал писмен отговор, в който не оспорва допустимостта на исковете, но моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Развива съображения в тази насока. Счита, че не са допуснати описаните в исковата молба нарушения по свикването и провеждането на ОСС. Сочи доказателствено искане.

В допълнителната искова молба се оспорват доводите на ответното дружество за законосъобразно свикване и провеждане на ОСС, като се повтарят по-голямата част от фактическите твърдения и правни доводи за поддържаните в исковата молба нарушения в процедурата по свикването и провеждането на ОСС.

Твърди се, че от 2017 год. ** Е.А. не е допускан от Т. до адреса на управление на дружеството /за което не се сочат доказателства/. Изложени са и фактически твърдения за множество висящи пред РС – Пловдив граждански дела по имуществени спорове, по които „Т. – Здраве и красота“ ООД е ответник, които твърдения съдът приема за неотносими към спора. Съдебната практика, на която се позовава ответника в писмения си отговор, била формирана при друга фактическа обстановка, поради което била неприложима към казуса.

В допълнителния отговор от особения представител на ответника се поддържат доводите, изложени в първоначалния. Настоява се исковете да бъдат отхвърлени.

С определение № 125 / 16.01.2020 год. е уважено искането на И.Т., в качеството му на ** в дружеството „Т. – Здраве и красота“ ООД да бъде допуснато участието му като трето лице - помагач на ответното дружество.

От помагача е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че счита същата за неоснователна.

Признава се обстоятелството, че на 13.02.2019 год. И.Т., в качеството на съдружник, притежаващ 70% от капитала на дружеството, е отправил искане за свикване на ОСС. Поканата до управителя за свикването му е била подписана от адв. И.П., чиято представителна власт произтичала от пълномощно с нотариална заверка на подписите от 15.06.2017 год., което представя с отговора. Нормите на ТЗ не предвиждали специални изисквания, касаещи упълномощаването на лице, което да представлява съдружник при упражняването на правомощията му да отправя искане за свикване на ОСС и приложение намирали общите разпоредби на чл. 32 и сл. ГПК. С пълномощното от 15.06.2017 год. на адв. П. била дадена представителна власт да отправя писмени искания за свикване на Общи събрания.

Изразява се несъгласие с доводите на ищеца, че искането до управителя за свикване на ОСС следвало да бъде отправено до него като физическо лице. С позоваване на чл. 135, ал. 1, т. 2 и чл. 141 ТЗ Т. счита, че управителят не е самостоятелен правен субект, а е орган на дружеството и негов представляващ, поради което и искането за свикване следвало да бъде отправено до адреса на управление на дружеството, а връчването следвало да бъде подчинено на правилата на чл. 50 ГПК. В случая поканите за ОСС били отправени до актуалния и предишния адрес на управление на дружеството, вписани в ТР. Развити са съображения, че стриктно е спазена и процедурата по залепване на уведомление и предхождащата я процедура по посещения на адреса.

Позовава се на обстоятелството, че в дружествения договор Е.А. е записана с адресна регистрация на **** и това е адресът за кореспонденция с нея. Счита за непотвърдено твърдението на ищеца, че нотариусът не е направил справка за постоянен и настоящ адрес на А., при липса на нотариалното дело /нито една от страните не прави искане за прилагането му/. Акцентира върху нормата на чл.

179, ал. 1 ГПК и счита, че ищецът, оспорвайки нотариални удостоверявания, съставени в предвидената от закона форма и ред, оспорва официални свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила и тежестта за доказването на подобно оспорване лежи върху страната, която оспорва официалния свидетелстващ документ.