Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 284 от 06.03.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 457/2023
Вид
Решение № 284
Подписан
06.03.2024
В сила
26.03.2024
Състав
Цветанка Вълчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6 ал.1, т.5 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Пазарджик, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220100457 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя С. С., чрез пълномощника адв.Д. А. С., АК-Пазарджик, с адрес на кантората и съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр.Пазарджик, ул.“****** против А. Г. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А. Г. Г., с ЕГН ********** пред Районен съд - Пазарджик, по което б ило образувано ч. гр. д. №20225220102881 по описа на Районен съд - Пазарджик. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1557 от 14.09.2022г., съгласно чл.410 от ГПК, с която на ответника А. Г. Г. , с ЕГН ********** е разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041 общата дължима сума в размер на 748.52 лв. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата 1 от 654.29 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 01.07.2019г. до 04.08.2022г., мораторна лихва върху главницата в размер на 94.23 лв. за периода от 01.07.2019г. до 04.08.2022г ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 175.00 лв., от които 25.00 лв. - държавна такса и 150.00 лв. – адвокатски хонорар.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество е възникнал правният интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Твърди, че в отношенията между ищеца и ответника по настоящата искова молба са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ -09/11.08.2014г. - точка 26.

Твърди, че ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер №113101335 на адрес: гр.Пазарджик, ул.“Димчо Дебелянов” №15А, ет.5, ап.29, за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 01.07.2019г. до 04.08.2022г. от „Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД, изискуеми съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. на ДКЕВР, чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР.

В противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответникът в продължение на няколко години не и м е заплащал доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода.

Твърди, че общата дължима сума, предмет на настоящата претенция, е в размер на 748.52 лв. за ползване на водоснабдителни и канализационни 2 системи, от които сумата от 654.29 л в . - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 01.07.2019г. до 04.08.2022г. , мораторна лихва върху главницата в размер на 94.23 лв. за периода от 01.07.2019г. до 04.08.2022г. Претендира т и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лв., от които 25.00 лв. - държавна такса и 150.00 лв. - адвокатски хонорар, адвокатски хонорар и разноските в настоящото производство в това число адвокатски хонорар в размер па 480.00 лв. с ДДС и 25.00 лв. - ДТ.

Счита, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи съответната сума.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че по отношение на ответника А. Г. Г. , с ЕГН ********** съществува вземането на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК 205323041 по Заповед за изпълнение на парично задължение №1557 по чл.410 от ГПК от 14.09.2022г., издадена по ч. гр. д. №2881/2022г. по описа на Районен съд Пазарджик за сумите: 748.52 лв. - за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 654.29 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 01.07.2019г. до 04.08.2022г. , мораторна лихва върху главницата в размер на 94.23 лв. за периода от 01.07.2019г. до 04.08.2022г. Претендира т и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното производство в размер на 175.00 лв., от които 25.00 лв. - държавна такса и 150.00 лв. - адвокатски хонорар, адвокатски хонорар и разноските в настоящото производство в това число адвокатски хонорар в размер на 480.00 лева с ДДС и 25.00 лв. - ДТ.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане - за прилагане на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който изцяло оспорва, както по основание, така и по размер исковата молба, като 3 счита, че предявените с нея искови претенции са процесуално допустими, но неоснователни и недоказани.

Оспорва твърдението в исковата молба досежно дължима сума в размер на 654,29 лв., представляваща дължима сума по фактури за периода от 01.07.2019г. до 04.08.2022г., както и сумата от 94.23 лв. , представляваща мораторна лихва върху главницата за същия този период.

Сочи, че за тези суми се твърди, че са дължими по фактури, които не са налични по делото. Твърди, че с исковата молба е представена единствено „справка“, която справка е посочено, че е за период от 01.07.2019г. до 03.08.2022г. За този период се търси и мораторната лихва. Твърди, че от нея става ясно, обаче, че най-ранният период на фактуриране е 09.09.2019г., т.е. ищцовото дружество е поискало присъждане на мораторна лихва за период, за който по делото няма данни да е бил фактуриран. Възразява, че въобще не става ясно как соченият период е взет за начален период за определяне размера на задължението, а от там и на търсената мораторна лихва. От друга страна представената т. нар. „справка“ не представлява документ, съответно писмено доказателство по смисъла на ГПК. Същата няма данни от кого произхожда, няма име, име на издател, няма и подпис. При това положение тази „справка“ не може да бъде оспорена по упоменатия в ГПК ред. В тази връзка възразява и същата да бъде приета като доказателство по делото.

Твърди, че наличието на задължение по фактури следва да бъде доказано със самите фактури.

Твърди, че за да бъде основателна исковата претенция на ищеца, същият следва да докаже наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и ответника. В случая е представен Договор №113101335/10.07.2019г.

Твърди, че същият не е сключен от ответника, както се сочи в самия него. В тази връзка оспорва истинността на представения с исковата молба Договор №113101335/10.07.2019г., като за същия твърди, че не е сключван от А. Г. Г., съответно подписът, положен в него не е полаган от ответника.

Оспорва и отчетените показания за изразходвани количества питейна вода, посочени в представените с исковата молба карнети за отчитане на потреблението. Макар, че същите са доста немарливо ксерокопирани и не на всички страници всичко се чете добре, то от повечето е видно, че на почти всички записани показания на водомер няма удостоверяване с подпис на 4 клиент. Сочи, че съгласно чл.23 ал.4 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация” ЕООД, гр.Пазарджик отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.

При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Съответно тези показания, обективирани в представените карнети не са и не могат да бъдат приети за достоверни. Твърди, че количествата потребена питейна вода, записани във въпросните карнети, не е реално потребено от ответника.

Твърди, че показанията в представените карнети, срещу които има поставен подпис, не е поставен от ответника, което от своя страна налага да бъде оспорена тяхната истинност.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло така предявените искови претенции, като неоснователни и недоказани.

Прави доказателствени искания.

В проведените съдебни заседания, пълномощникът на ищеца поддържа предявения установителен иск, с представените по делото писмени становища.

Особеният представител на ответника взема становище, че предявеният иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Излага доводи.

Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на особения представител на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Н а 12.09.2022 год., ищцовото дружество е подало в Районен съдПазарджик Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №2881/2022г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №1557 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 14.09.2022г., с която е разпоредил ответн икът-длъжник да заплати на ищеца5 заявител и кредитор следните суми: сумата 654.29 лева, представляваща главница за период 01.07.2019г. до 04.08.2022г. , ведно със законна лихва за период от 12.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата 94.23 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019г. до 04.08.2022г., както и държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължимо плащане за ползване на ВиК услуги за абонат с абонатен №113101335, съгласно Договор №113101335/10.07.2019г., за който са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. - 04.08.2022г. от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, ЕИК 205323041, дължими съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение № 071/17.07.2006г. на ДКЕВР, чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.

Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжникаответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:

От представените по делото и приети писмени доказателства се установява, че ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги на потребителите, както и че ответникът А. Г. Г., като потребител е сключил с ищеца Договор №113101335/10.07.2019г. за ползване на ВиК системите за процесния водоснабден имот, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“******. По силата на този договор ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД се е задължил да доставя на ответника-потребител вода с питейни качества и отвежда отпадните води от имота. От своя страна ответникът е поел насрещното задължение да заплаща ежемесечно изразходваната и отведена вода в срокове, според чл.33 ал.2, съгласно общите условия за предоставяне на ВиК услугите.