Протокол № 18 от 26.02.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 18 гр. Бургас, 26.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова

Сложи за разглеждане докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно търговско дело № 20252001000126 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:50 часа се явиха:

Въззивникът Национална агенция по приходите, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемото дружество „Маринер 2006“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Д. Р. от АК – Бургас, надлежно упълномощена.

Въззиваемото дружество „Рила М С.“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

АДВОКАТ Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на други процесуални пречки по хода на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВОКАТ Р.: Водим двама свидетели, които ни допуснахте в 1 предходно съдебно заседание и моля да ги разпитате.

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

СНЕМА самоличност на явилите се свидетели, както следва:

З.Д.К.М. – ****, ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.

290 от НК, обеща да говори истината пред съда.

С.К.С. – 57 години, българка, българска гражданка, неосъждана, семейна, без родствени връзки със страните, ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обеща да говори истината пред съда.

Свидетелката С. отведена от съдебната зала до приключване разпита на свидетелката М..

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля М.:

На въпроси на адв.Р., СВИДЕТЕЛКАТА М.: Помня не само тази сделка за този хотел „Съни бюти“, но и други такива на М.С.. Аз я познавам от много отдавна. Тя беше дългогодишен директор на „Сл.б.“ АД и аз съм работила с нея като адвокат, нашето адв. дружество „Ш.К.-М.“ обслужваше и нея като директор на „Сл.б.“ АД и впоследствие като едноличен собственик на капитала на „Маринер“ ЕООД.

Започнах работа през 1997 година и аз заедно с моята колежка М.Ш. сме обслужвали нейните сделки. Когато имаше хотел , ние обслужвахме и хотела й. Тя продаде хотел „Маринер“ в Сл.б., погаси си кредита, останаха й малко пари и искаше да купи по-малък хотел, защото този хотел беше много голям. Тя ме попита, дали познавам някой, който да продава хотел за около милион, милион и половина. Ние тогава работихме около 10-на адвоката в Сл.б. и се знаехме помежду си. Ние контактувахме с няколко брокери и 2 няколко хотела се продаваха към онзи момент. Този хотел беше един от тях. С.

С. тогава се занимаваше с анализ на пазара за недвижими имоти в нашия регион. Аз се свързах с нея и с други колеги и намерих контакт с тази госпожа, с това дружество и това беше отношението ни между М., мен и това дружеството на продавачката.

Когато М. поиска от мен да намеря контакт със собственичката на този хотел, аз намерих номера й и разговарях с нея по телефона. Уговорихме си среща в Сл.б.. Като пристигна, ние се запознахме. Бяхме аз, тя и М.. Може да е била там и счетоводителката на М., не мога точно да си спомня, но тя също участваше при преговорите. При тази първа среща, първият въпрос на М. към жената беше: „Защо продавате хотела?“, а тя каза, че мислила, че може да се справи с това, но не било толкова лесно за нея. Тя тогава започна да ни разказва, че основният й бизнес е птицевъдство и оттам си вади парите. Каза, че е изтеглила кредит, за да построи хотела, но не се е справила с този бизнес и затова го продава. Каза, че не можела вече да обслужва този кредит, дори лихвите по него не можела да плаща. Даже е давала последните 2-3 години хотела за лагери на деца. Освен това каза, че има много тежко заболяване, каза че следствие на всички тези грижи и от този натиск на банката към нея е заболяла от най-лошата болест и към момента тя страда.

Тя казваше, че не може да обслужва кредита – нито лихвата, нито главницата и е предоговаряла кредита няколко пъти, но все не й се получавало и вече не може и да предоговаря кредита. Тогава аз говорих с обслужващия банкер на банката, която й е отпуснала кредита, но той каза, че вече не могат да си позволят да предоговарят кредита и отказаха. При последващи разговори, при които дори лично ходих в банката, те казаха, че тя може да продаде хотела или някой да й обслужва кредита. В един от последващите ни разговори с банката, те казаха, че ще тръгнат вече към изпълнение, защото не могат повече да предоговарят кредита.

Когато водихме преговорите, ние постигнахме някаква цена около милион, милион и сто. Тогава аз направих справка в Община Н. и разбрах, че жената имаше задължения около 100 000 лева за местни данъци и такси смет, защото това беше голям обект, а тя не ги беше плащала от години. Тя тогава се представляваше от един софийски адвокат, мисля че Ц. се казваше. Той дойде на една от срещите и отидохме в НАП – Бургас. Правихме постоянно справки 3 на дружеството, защото ако излязат някакви задължения, тя да си ги плати. В системата на НАП тя нямаше задължения. В това съм абсолютно сигурна. Ние с нейния адвокат Ц. ходихме 2-3 пъти в НАП и правихме такива справки, но тя там нямаше задължения.

М. държеше да се мине сделка при нотариус Ч., всички средства да минат през сметката на нотариуса и тя да ги получи по нейната банкова сметка след вписването на нот. акт. М. плати задълженията за такса смет по банков път на Общината, на банката плати по банков път и останаха парите за данък сгради, които продавачката С. държеше лично да си ги плати, защото каза, че имала лична уговорка с общината. Отидох в Общината, проверих местни данъци и такси при П., не му знам фамилията и бяха около 95 000 100 000 лева. М. й преведе парите, тя изтегли парите в брой и ги плати. М. искаше всичко да бъде „изпипано“ и да бъде платено по банков път, защото тя току-що беше освободена от длъжността на изпълнителен директор на „Сл.б.“ АД и затова се притесняваше. М. постоянно се стремеше всичко да минава по банков път и ние да проверяваме, дали тази жена има някакви задължения и къде, но тя нямаше задължения в НАП. В това съм уверена.

Цената от милион и сто беше с ДДС. Целта на продавачката беше като се разплати с банката, с общината, и навсякъде, където имаше задължения, да й останат около 200-300 хиляди евро след сделката.

АДВОКАТ Р.: Нямам други въпроси към свидетелката.

Поради изчерпване въпросите към свидетелката, съдът приключи с нейния разпит и същата бе освободена от съдебната зала.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля С.:

На въпроси на адв. Р., СВИДЕТЕЛЯТ С.: Продавачката М. С. не я познавам. М.С. я познавам. М. С. съм я виждала впоследствие като търсихме контакти на хора, които продават хотели. Аз съм от Н., занимавам се с търговия, имам заведение.

В този период, за който ме питате имаше търсене на хотелски бази. З.

4 ми каза, че търсят хотел. Ние говорихме с нея и аз й казах, че съм намерила контакт на адв. К. Ц.. Говорихме с него по телефона и той каза, че се продава хотел. Аз впоследствие се запознах с М.. Ние като говорихме с адвоката, той каза, че бързат да го продадат и сделката трябва да е в близките два месеца, защото иначе банката ще взехме хотела от собственичката.

На първият и на втория оглед бях там с М. и З., за да видим хотела.

Това беше ново хотелче в Сл.б.. Той беше в окаяно състояние. Разбрахме, че го е давала за детски лагери. Жената тогава каза, че трябва да го продаде, защото това не бил основният й бизнес, а и тя не можела да се занимава с това. Личеше си, че това не е нейният бизнес. Само като видях, че рецепцията е с аквариум и ми стана ясно. Имаше и някакви течове в хотела. Жената каза, че има и здравословни проблеми. Това е малък хотел с 30 стаи. Жената каза, че последните две години не е вадила никакви пари от този хотел и не може да си обслужва кредита и банката вече я притиска много. Ние като видяхме състоянието на хотела й казахме, че цената е доста висока, но тя каза, че иска да си плати всички задължения и данъци, и да останат пари и за нея. Мисля, че имаше данъци и такси към общината около сто хиляди или малко повече, точно не мога да кажа и кредита отделно. Жената бързаше да стане сделката, защото банката щеше да й вземе хотела. Мисля, че тя искаше да й останат около 200 000 евро след като си плати задълженията.

Да, доколкото знам З. като адвокат правеше проверки навсякъде за задълженията на жената и в НАП също проверяваше.

АДВОКАТ Р.: Нямам други въпроси към свидетелката.

Поради изчерпване въпросите към свидетелката, съдът приключи с нейния разпит и същата бе освободена от съдебната зала.

АДВОКАТ Р.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата.

По доказателствата, СЪДЪТ

5

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания:

АДВОКАТ Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с което да отхвърлите предявения от НАП иск, тъй като независимо от указанията дадени от ВКС в определението, с което делото бе върнато за ново разглеждане, считам че се доказа със събраните по делото доказателства, липсата на втората предпоставка на нормата на чл. 216, ал. 4 от ДОПК, а именно намерението на длъжника М.С. да увреди държавата, чрез действията си по продажбата на недвижимия имот към оня момент. Съображения в тази насока към изложила в отговора към исковата молба, както и в съдебните заседания и моля да съобразите същите.

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11.25 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6

----- следващ документ -----

ПРОТОКОЛ

№ 18 гр. Бургас, 26.02.2026 г.