Решение № 219 от 08.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Враца, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500098 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 17537/23.12.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на „Онтарио Спорт БГ” ЕООД, с ЕИК *** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез Системата за сигурно електронна връчване на 23.12.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. И. М. - САК против Решение №768/5.12.2024 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 6-ти състав по гр.д. 1541/2024 по описа на Районен съд - Враца частично в отхвърлителната част.

С обжалваното решение първоинстанционният съд:

ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Онтарио Спорт БГ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 5 000,00 лв., представляваща незаплатено наемно възнаграждение, дължимо до 05.04.2022 г., по Договор за послужване с моторно превозно средство от 07.02.2022 г. за ползване на лек автомобил марка „Ягуар Ф Пейс“, с peг. № СВ *** НВ, ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Онтарио Спорт БГ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** против И. В. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 151,64 лв., представляваща 1 обезщетение за ползване на лек автомобил марка „Ягуар“ Ф Пейс , с peг. № СВ *** НВ след прекратяване на Договор за послужване с моторно превозно средство от 07.02.2022 г. за периода от 05.04.2022 г. до 31.12.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Онтарио Спорт БГ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 200,00 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Онтарио Спорт БГ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***да заплати на И. В. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 250,00 лв. – разноски по делото.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено в протИ.речие с материалния закон в частта в която е отхвърлен иска с правно основание чл.

236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 151,64 лв., представляваща обезщетение за ползване на лек автомобил марка „Ягуар“ Ф Пейс , с peг. № СВ *** НВ след прекратяване на Договор за послужване с моторно превозно средство от 07.02.2022 г. за периода от 05.04.2022 г. до 31.12.2022 г.

Твърди, че въпреки че правилно първоинстанционният съд приел, наличието на сключен договор за наем между страните и възивваемият и ответник в първоинстанционното дело не е изпълнил задълженията си по договора, първоинстанционният съд неправилно бил приел, че договорът за наем бил прекратен поради изтичане на срока.

Поддържа, че договорът бил прекратен поради виновното неизпълнение на задълженията на наемателя за заплащане наемната цена.

Твърди, че след прекратяването на договора за наем въззиваемият продължил да ползва вещта, въпреки протИ.поставянето на наемодателя за ползване на вещта обективирано чрез прекратяването на договора за наем.

Позовава се на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, но твърди, че дори и да не се възприема тази правна квалификация, то искът би бил основателен, но поради неоснователно обогатяване на осн. чл. 59 от ЗЗД.

С жалбата се правят доказателствени искания за допускане на един свидетел при довеждане за установяване на протИ.поставянето на наемодателя наемателят да ползва вещта. Моли съда да отмени Решението в обжалваната му част отхвърлителна част и да постановите ново с което да уважи предявения иск.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата И. В. Д. , с ЕГН ********** от *** - ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №2048 от 10.2.2025 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на 10.2.2025 г. чрез процесуалния си представител адв.Р. Б. АК - Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор 2 и събраните в хода на производството доказателства.

Твърди, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства за протИ.поставяне на въззивника и ищец в първоинстанционното производство за протИ.поставянето на ищеца на ползването на вещта, което е в тежест на въззивника.

Оспорва направеното едва с въззивната жалба твърдение на въззивника, че процесния договор „за послужване" е прекратен поради виновно неизпълнение на задълженията на наемателя /ответника/ за заплащане на уговорен наем.

Твърди, че договорът е със срок до 05.04.2022 г. съгл. чл.10 от същия.

Наемните вноски не били ясно уговорени на месечна база. Излага, че посочените в договора неравни по размер вноски за два месеца - едната в размер на 10 000 лв. , а другата - 5 000 лв., по никакъв начин не кореспондира с визирания в СОЕ месечен пазарен наем за ползване на този автомобил в размер на 1 550 лв.

Позовава се на чл. 11 от договора съгласно който всички съобщения между страните по него се извършват в писмена форма, а изменения и допълнения - в писмени споразумения.

Твърди, че между страните няма никаква кореспонденция в тази насока, нито писмени споразумения за каквито и да било изменения и допълнения в които да изразят изначално неясно формулираната си и правно неиздържана своя воля. Оспорва като несъстоятелно е и изявлението на ищеца, че правната квалификация на иска би следвало да бъде по чл.59 от 33Д /неоснователно обогатяване/.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

ПротИ.поставя се на искането на въззивника за допускане на свидетел като счита, че е преклудирано, а освен това и недопустимо с оглед уговорката в чл. 11 от процесния договор за писмена форма на доказване.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът - ищец И. Т. П. - редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв. Т. П. е постъпила молба вх. № 6650/23.09.2025 г., с която поддържа въззивната си жалба и моли да бъде даден ход на делото, заявява, че няма да сочи нови доказателства и моли да бъде даден ход по същество. Моли да бъде постановено решение, с което бъде оставена без уважение въззивната жалба на ответника и да бъдат присъдени на доверителя й направените разноски по делото. Към молбата е приложен списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и моли съда да остави без уважение въззивната жалба на въззивника-ответник.

В производството пред въззивния съд не са събрани доказателства.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на 3 въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по постъпила искова молба от „Онтарио Спорт БГ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, против И. В. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че между „Онтарио Спорт БГ” ЕООД и „Мото Пфое“ ЕООД на 30.08.2021 г. бил сключен Договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансов лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост, по силата на който ищцовото дружество взело на лизинг от „Мото Пфое” ЕООД МПС – автомобил марка „Ягуар“ FPace, peг. № СВ *** НВ. На 07.02.2022 г. „Онтарио Спорт БГ” ЕООД сключило с ответника И. В. Д. Договор за послужване на моторно превозно средство, по силата на който предоставило на ответника за временно ползване моторно превозно средство марка „Ягуар“ Ф Пейс, с peг. № СВ *** НВ, шаси:

SADC2BN8JA295234. За предоставеното ползване на описания автомобил ответникът следвало да заплати сумата от 15 000,00 лв. – 10 000,00 лв., платими до 10.03.2022 г. и 5 000,00 лв., платими до 05.04.2022 г. Срокът на договора бил 05.04.2022 г., когато ответникът следвало да върне автомобила.

Автомобилът бил предаден за ползване на И. Д. в деня на подписване на договора – 07.02.2022 г. в 13:00 часа, което било отбелязано в самия договор.

Въпреки условията на договора И. Д. не заплатил дължимите суми по него.

След изтичане на срока на договора – 05.04.2022 г. И. Д. не върнал дадения му за ползване автомобил, като продължил да ползва същия без основание. За периода на договора, както и след изтичане на периода на договора, ищцовото дружество продължило да заплаща лизинговите вноски по договора за лизинг към „Мото Пфое” ЕООД, като за периода след изтичане на договора за послужване с МПС с И. Д., а именно от 05.04.2022 г. до 31.12.2022 г. дружеството заплатило по договор за лизинг за автомобила на „Мото Пфое” ЕООД сумата от 10 151,64 лв. – лизингови вноски за 9 месеца. В уточняваща молба от ищеца се посочва, че сумата в размер 10 151,64 лв. се претендира като обезщетение на основание прекратен между страните договор за наем, след прекратяването на който наемателят е продължил ползването на наетата вещ въпреки протИ.поставянето на наемодателя. Уточнено е, че претърпените от ищеца вреди се изразяват в пропусната възможност от страна на наемодателя да реализира доходи от вещта за периода на ползването.

Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000,00 лв., представляваща част от дължимата по Договор за послужване с моторно превозно средство сума, представляваща цена за ползване на лек автомобил марка „Ягуар“ Ф Пейс , с peг. № СВ *** НВ, шаси SADC2BN8JA295234, ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 10 151,64 лв., представляваща обезщетение за ползване на лек автомобил марка „Ягуар“ Ф Пейс , с peг. № 4

СВ *** НВ, шаси: SADC2BN8JA295234, за периода от 05.04.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Посочва се, че в исковата молба ищецът едностранно, избирателно, невярно и непълно е представил търговските им отношения във връзка с намеренията им за сключване на Договор за покупко-продажба с предмет „Ягуар Ф Пейс”. Поддържа се, че в нарушение на чл. 41 от Договора за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция прехвърляне на право на собственост от 30.08.2021 г., а именно: забрана за преотстъпване на автомобила без изрично писмено съгласие на лизингодателя, ищецът е сключил договор за послужване на МПС от 07.02.2022 г. с ответника. Твърди се, че този договор е с правен характер на договор за наем. Посочва се, че по уверение на господин Т., че ще му продаде лек автомобил „Ягуар Ф Пейс” и по негови указания ответникът изплатил на „Онтарио Спорт БГ” ЕООД и посочени от него лица, сума в размер 30 723,00 лв., както следва: за закупуването на автомобила по указания на г-н Т. заплатил на негов служител – В. И. С. в брой срещу разписка на 11.03.2022 г. сумата от 5 000.00 евро и 250,00 лв.; 2 000,00 лв. на дата 07.06.2022 г. с Разписка № 0100015853915970/07.06.2022 г. отново на В. С., преведени чрез „Изипей” АД; на 23.02.2022г. – 973,00 лв. на дъщеря му Л. Т. с банков превод 577CHDC220540007/23.02.2022 г.; на 08.02.2022 г. – 500,00 лв. с разписка № 100014929639425/08.02.2022 г. отново на дъщеря му Л. Т. по „Изипей” АД; 10 000,00 лв. пред свидетел на 07.02.2022 г. при получаване на автомобила заплатил лично на г-н Т.; на два пъти предал по 1 000,00 лв. на негови служители, които не познавал лично; на 14.04.2022 г. лично предал на г-н Т. пред свидетел сумата от 5 000,00 лв. на бул. „Цариградско шосе”. Поддържа се, че общата сума за закупуването на Ягуара, заплатена от ответника на г-н Т., възлизала на 30 723,00 лв., като в тази връзка се възразява срещу основателността на първия от предявените искове за сумата от 5 000,00 лв., представляваща според ищеца неиздължена сума по договора за послужване на МПС. По отношение на втория осъдителни иск в размер на 10 151,64 лв. се сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като лизинговите вноски, лихвите върху тях и застрахователните вноски са изцяло договорености между „Мото Пфое” ЕООД и „Онтарио Спорт БГ” ЕООД, по които ответникът не участва като страна.