Решение № 3775 от 24.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3775 гр. Пловдив, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330112955 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Министъра на правосъдието против М. А. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 16 ЗПФКПП и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с влязла в законна сила присъда по НОХД № 5645/22 на ПРС, ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 149, ал. 1, чл.

151, ал. 1 и чл. 159, ал.4, т.1, вр. с ал. 1 НК. Постъпило искане от пострадалата за предоставяне на финансова компенсация. С Решение № 14/2023 г. НСПКПП разрешил предоставянето на такава в размер на 500 лева, изплатена на 17.08.2023 г. На основание чл. 16 ЗПФКПП се моли за присъждането й в тежест на ответника, ведно с ъ с законната лихва от плащането до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който признава исковете и моли разноските да не му бъдат възлагани, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по иск по чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова 1 компенсация на пострадали от престъпления, предвиждащ, че Министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума.

С Решение № 164 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 937/2010 г., III г. о. е разяснено, че в чл. 16 ЗПФКПП е уредена суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. Съгласно тази законова норма Министърът на правосъдието /МП/ незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на изплатената парична сума. За да се породи правото на МП на този регресен иск, следва да са налице следните предпоставки - влязъл в сила съдебен или прокурорски акт /с последици, идентични на тези на влязла в сила присъда/, с който ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление /хипотезите на чл. 12, т. 1-3 ЗПФКПП/, молба от пострадалия за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления /чл. 24, ал. 3 от закона/, както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация. В случая пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления е предмет на производство, развито в специален закон- ЗПФКПП, което не подлежи на съдебен контрол /чл. 24, ал. 5/. Компетентността относно правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления е изцяло в правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, чийто правомощия са уредени в Глава V от закона и който се произнася с окончателно решение, с което предоставя или отказва да предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби за това. В негова компетентност е да извърши проверка на данните, предоставени от молителите налице ли са предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен контрол.

В настоящия случай, от Присъда № 241/08.12.2022 г., постановена по НОХД № 5645/2022 г. на ПРС се установява, че ответникът е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 149, ал. 1 НК, по чл. 151, ал. 1 НК, по чл. 159, ал. 4, т. 1, вр. ал.

1 НК – първото, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, ал. 3 ЗПФКПП.

С Решение № 11/2023 г., впоследствие изменено с Решение № 14/2023 г., Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, е определил за пострадалата сумата от 500 лева, изплатена на 17.08.2023 г..

Ответникът не твърди и не установява плащане.

При тези доказателства са налице предпоставките за уважаване на регресния иск 2 по чл. 16 ЗПФКПП.

Следва да бъде присъдена и законната лихва, която се дължи от момента на плащането, на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тъй като Министерството на правосъдието е встъпило в правата на пострадалата. В този смисъл - Решение № 164 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 937/2010 г., III г. о.; Решение № 95 от 1.05.2022 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 48/2022 г.; Решение № 456 от 14.12.2022 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 609/2022 г.; Определение № 715 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1915/2013 г., III г. о. и Решение № 1282 от 1.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6689/2021 г.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, като на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се присъди юрк. възнаграждение в размер от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима – разноски се дължат, т.к., съгл. чл. 16 ЗПФКПП, Министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск, т.е. извършителят на престъплението не е необходимо да бъде уведомяван, респ. поканен да изпълни, при което същият е дал повод за завеждане на иска.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъдат осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 50 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с адрес: .................да плати на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано от Министъра на правосъдието, следните суми: 500 лева /петстотин лева/ - представляваща финансова компенсация по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, изплатена в изпълнение на Решение № 14 от 2023 г. на НСПКПП от Министерство на правосъдието в полза на С. И. П., като пострадала от престъпление, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2023 г. до окончателното погасяване, както и 100 лева /сто лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с адрес: ......да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 50 л е в а /петдесет лева/ - разноски за дължима държавна такса за уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

........................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4