Решение № 257 от 25.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Петя Шишкова

Петя Колева при участието на секретаря Галина В. И.а в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200219 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по повод на касационен протест от прокурор при Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение № 9 от 05.02.2024г., постановено по ВНОХД № 440/23г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдена присъда № 60 от 13.07.2023г. по НОХД № 2366/22г. на Пловдивския окръжен съд. Подсъдимата е призната за невиновна в това на 14.08.2022г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително да е придобила и държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества – хероин с нето тегло 2,115 грама и съдържание на активен компонент диацетилморфин 27% на стойност 137, 74лв. и при условията на посредствено извършителство да е направила опит да го разпространи, и на основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.

С протеста се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се изтъква липсата на 1 собствени мотиви и надлежен анализ на доказателствата, както и неаргументираното отхвърляне на обвинителните доводи. Според прокурора въззивният съд безкритично е възприел изложената от първата инстанция фактическа обстановка, включително и незаконосъобразните изводи за това, че св.Р. е посещавала сина си в затвора и му е предавала храна. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на Окръжен съд-Пловдив.

В съдебно заседание представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста.

Подсъдимата предоставя решението на съда.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Действително, начинът, по който са конструирани мотивите към решението е изключително несполучлив. Без да съществува подобно изискване на закона, и без да е необходимо, защото присъдата на окръжния съд е приложена по делото, въззивният съд е намерил за необходимо да посочи отново какво е установил първоинстанционният съд, след което е възпроизвел последователно съдържанието на показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица, също фигуриращи в приложените протоколи и експертизи. Вместо това в акта е следвало да отрази собствените си констатации по релевантните обстоятелства и да извърши целенасочен анализ на доказателствените източници, за да обоснове фактическите си изводи.

Като втора по ред инстанция по съществото на делото, дължи произнасяне не само по правото, но и по фактите. Независимо от неудачния стилистичен похват, въззивната инстанция не е допуснала абсолютното процесуално нарушение „липса на мотиви“. В атакувания акт съвсем недвусмислено е заявено съгласие с фактическите изводи на първата инстанция, които от своя страна са преповторени, в резултат на което е ясно какво е прието за установено.

От съдържанието на протеста е видно, че прокуратурата не оспорва фактическата обстановка, така както е изложена в решението. Изразеното несъгласие касае единствено въпроса дали преди инкриминираната дата св.Р. е поддържала контакти със сина си, като в протеста се твърди, че нито го е 2 посещавала в затвора, нито е изпращала хранителни пратки. Всъщност при внимателен прочит на решението е видно, че съдът не е изразил позиция по този въпрос, а само е посочил, че гласните доказателствени средства са противоречиви, с оглед показанията на друг затворник, който е заявил, че и преди е виждал майката на Р. на свиждане. Същевременно, апелативният съд е приел, че правилно са кредитирани писмените доказателства – документи и книги от затвора, а информацията в тях опровергава спомените на лишения от свобода Б.. Липсата на категоричен извод в тази връзка не съставлява процесуално нарушение, тъй като не се отнася до обстоятелство, включено в предмета на доказване. От евентуалните конфликти между майка и син в предходни периоди няма как да се установи липсата на съпричастност на Р. към случилото се, след като е безспорно, че на 14.08.2022г. именно тя е посетила Пловдивския затвор с пратка за Р..

За да постанови оправдателно решение, Пловдивският апелативен съд е приел, че не е установено авторството на деянието. Подсъдимата С. е уличена като извършител единствено от св.Р., което налага касационната проверка да се съсредоточи в преценката дали въззивната инстанция законосъобразно е отхвърлила показанията й като недостоверни. Настоящият състав констатира, че изводът за недоказаност на обвинението е правилен. От обективна страна е установено, че наркотичното вещество е държано от Ф. Р. и именно тя е направила опит да го предаде на сина си в затвора. Този безспорен факт налага нейните показания да бъдат анализирани изключително критично. Тя не е обективен и безпристрастен свидетел, защото има интерес да оневини себе си. При това положение, за да се довери съдът на твърдението й, че С. е скрила хероина в пратката, а тя не е знаела, то следва да кореспондира с информацията от други доказателствени източници. Такива по делото липсват. Подсъдимата и св.Р. отричат да са провели описания в обвинителния акт разговор, в паметта на иззетия мобилен телефон не са регистрирани позвънявания, не са установени свидетели нито на придобиването на наркотичното вещество, нито на укриването му в бананите. Съдът е изчерпал процесуалните възможности за проверка на показанията на св.Р. и не е установил други данни, които да ги подкрепят. В касационния протест прокуратурата не се ангажира с претенция за непълнота на доказателствата.

При това положение авторството на деянието не е установено и решението за потвърждаване на оправдателната присъда следва да бъде оставено в сила.

3

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, РЕШИ:

Оставя в сила решение № 9/05.02.2024г. по ВНОХД № 440/23г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4