Решение № 83 от 03.07.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Търговище, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500108 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 22/17.02.2026 г., постановено по гр.д. № 566/2024 г. на РСПопово, VI състав, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, е осъден да заплати на Д. К. К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. О. Р. с ЕГН **********, сумата от 3 600 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.05.2024 г., при управление на застраховано при ответника моторно превозно средство лек автомобил марка „Смарт“, рег. № Т1633АМ, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 25 000 лв. /12 782,30 евро/ искът е отхвърлен като неоснователен.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 3 600 евро до размера от 7 669,38 евро /15 000 лв./, тоест за сумата от 4 069,38 евро, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. К., чрез адв. Д. Н. от РАК, в която се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. Във въззивната жалба се твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по Гражданска 1 отговорност на виновния водач, но при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е взел предвид претърпените от пострадалия болки и страдания, неговата възраст, продължителността и интензитета на вредите, характера на увреждането, времето за възстановяване. Отделно не били отчетени емоционалната травма и негативното отражение върху психиката на детето, а размерът на присъденото обезщетение не бил съобразен със социално-икономическите условия в страната и с константно присъжданите нива на обезщетения при сходни казуси. Оспорват се изводите на съда за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и неговите родители с оглед допускането на малолетно дете да участва самостоятелно в движението по пътното платно и липсата на адекватен родителски надзор, съобразен с възрастта на детето, доколкото майката е била в непосредствена близост до мястото на инцидента и се е притекла веднага на помощ на детето. Възразява се, че съдът не е отчел пътната обстановка и особеностите на мястото, нито е изследвал конкретното поведение на детето в контекста на настъпилия инцидент. Изразено е становище, че водещ критерий при преценката за наличие на принос следва да бъде механизмът на произшествието – в случая това, че пострадалият се е движел с велосипед и е бил ударен отзад от движещ се автомобил, а не възрастта на пострадалия. В този смисъл се оспорва приетият от първоинстанционния съд процент на съпричиняване. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в претендирания размер, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи, че по делото няма данни за дълбоки нарушения в съзнанието или коматозно състояние на детето, нито са настъпили късни (вторични) усложнения. В този смисъл индикациите за опасност за живота не са се оправдали и детето се е възстановило напълно, като оздравяването е протекло по-бързо от обичайното, с оглед продължителността на лечението. Счита, че определеното обезщетение се явява справедливо и адекватно на установените по делото факти, като правилно първоинстанционният съд е приел процент на съпричиняване от 40 % предвид установеното обстоятелство от показанията на св. Игнатова, че пострадалият е карал колелото по пътя без надзор на възрастен. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Окръжен съд – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 432, ал.1 КЗ до размера от 3 600 евро, т.е. със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от фактическия състав на претенцията с изключение размера на претърпените неимуществени вреди, обусловен и от приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат.

Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, поради което и на основание чл. 300 ГПК се ползва със задължителна сила относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца – в случая застрахования при ответното дружество водач.

За установяване на механизма на настъпилото ПТП и приноса на всеки един от участниците в него, в хода на първоинстанционното производство са разпитани Ст. И. – водач на лекия автомобил, и М. Д. – очевидец на инцидента.

Св. И. твърди, че се е движила с автомобила си надолу по улицата, когато отляво, точно над „Евита“ /ресторант на улицата/ излезли две деца с велосипеди, едното от които, по-мъничкото, се прибрало плътно вдясно, а другото, по-голямото, останало почти на средата на пътя, при което между автомобила и този велосипедист настъпил удар. Посочва, че децата са били сами на пътя и си карали колелетата, като до тях и след тях не е имало никой.

Св. Д. е видяла как Д. заедно с едно момиченце Н. излезли с велосипедите си от горната страна на поляната, където има баир, и карали встрани до бордюра – Д. карал пред момиченцето като навигация и давал инструкции за посоката на движение. Понеже говорел силно, свидетелката го чула да казва, че ще слязат надолу, ще завият и ще карат към алеята, за което трябвало да се пресече пътят. В същото време жената очевидец възприела и автомобил, който се движел отгоре по пътя с висока скорост в посока към децата. В този момент св. Д. заедно със съпруга си предвидили опасността от възникването на инцидент и започнали да крещят на децата да се предпазят.

Момиченцето успяло да мине от другата страна, където имало наспрели коли, но Дани не успял, като движещият се автомобил минал директно отгоре му.

Излага сведения за наличието на дупки по пътя, както и на пътен знак „стоп“ на улицата, който не е бил съобразен от водача.

При преценка на събраните гласни доказателствени средства по отношение обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, съдът кредитира показанията и на двете свидетелки, доколкото са логични, последователни и кореспондират както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства. Разгледани по същество, показанията на св. И.

3 съдържат твърдения, които не изключват вината й за настъпване на произшествието, а обективно пресъздават спомените й от случилото се.

Изготвена е САТЕ от вещо лице инж. Д. П., който след запознаване с материалите по делото, както и тези по а.н.д. № 231/2024 г. по описа на ТРС и по ДП № 11/2024 г. на ТРП, в това число протоколи за разпит на свидетели, снимков и видео материал, установява, че посоките и траекториите на движение на лекия автомобил и на велосипедиста, обозначен като колоездач 1, съвпадат. Автомобилът се е движел праволинейно по ул. „Македонска“ посока ул. „Мара Тасева“ в лявото платно, доколкото дясното платно е било заето от паркирани автомобили. През това време велосипедистът се движел вляво, като поради неравности на пътя навлизал към центъра на платното и се връщал обратно. Междувременно, автомобилът, осигурявайки странична дистанция от колоездач 2 /момиченцето Н. съгласно свидетелските показания на М. Д./, попада в траекторията на ищеца, при което контактът между тях е бил неизбежен. Експертът приема, че произшествието е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил беше осигурил дистанция спрямо колоездач 1 или ако беше предприел спиране и изчакване.

Безспорно установено е по делото, че травматичните увреждания на ищеца /разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, мозъчно сътресение, охлузвания и кръвонасядания по тялото, включително в областта на гърба, поясно-седалищната област и лявата коленна става/ са настъпили вследствие на пътно-транспортното произшествие в резултат от съприкосновение на лек автомобил с движещия се пред него в ляво платно велосипедист и последващо падане по гръб върху терена, при който удар пострадалият е изпаднал в пълно безсъзнателно състояние за няколко минути.

От представената по делото епикриза ИЗ: 5283/2024 г. се установява, че на 21.05.2024 г., 23:15 ч. Д. К. е приет в „МБАЛ Търговище“, с нарушено съзнание, сомнолентен, трудно контактен. Проведени са консулти с хирург, невролог, ортопед, педиатър и реаниматор, както и хематологични и клиниколабораторни изследвания. Не са установени счупвания на черепни кости, нито на ребра и пневмоторакс. Не са открити контузионни огнища в белия дроб.

Пострадалият е изписан на 27.05.2024 г., с окончателна диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.

На 29.05.2024 г. Д. К. е прегледан в СМК при МБАЛ-Търговище АД, където е констатирано следното: в окосмената тилна област на главата по срединната й линия е установена рана с линейна форма, с неравни ръбове, с наложени хирургически конци с дължина 3,5-4 см.; по горната повърхност на дясното рамо е установено кръгловато кръвонасядане с бледосинкав цвят с диаметър 4 см; по гърба между двете лопатки е установено охлузване с размери 2/3 см. Под лявата лопатка е установено бледосинкаво кръвонасядане на площ 10/8 см. В дясната поясно-седалищна област е установено обширно охлузване на кожата с кафяво-червен цвят на площ 20/15 см. По предната и външната повърхност на лява коленна става е установено обширно охлузване 4 с кафяво-червен цвят.

Съгласно заключението по изготвената СМЕ изпадането в пълно безсъзнателно състояние на детето за няколко минути, независимо от времетраенето му, представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Прието е, че всички констатирани увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговарят на описания механизъм – удар от лек автомобил при управление на велосипед и последващо падане по гръб върху терена. Установява се, че детето е претърпяло силни болки и страдания за 1-2 седмици, като най-продължителен е възстановителният период от мозъчното сътресение – за около 5-6 месеца от получаване на травмата. При изслушването си в о.с.з., проведено на 07.05.2025 г. пред районния съд, експертът посочва, че възстановяването от мозъчно сътресение с медикаментозна терапия продължава при оплакване от страна на централната нервна система до 6 месеца от датата на получаването, но понякога минава за 2-3 месеца в зависимост от проведеното лечение.

Пояснява, че колкото по-млад е пациентът, толкова по-бързо и по-добре се възстановява. В конкретния случай детето е лекувано в отделението и няколко дни след това са му предписали лекарства, с оглед на което вещото лице приема, че оздравителният период при него е по-кратък.

Настоящият състав кредитира приетото по делото заключение по СМЕ, като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област, даващо обосновани отговори на поставените задачи, съобразявайки и направените уточнения на експерта по време на изслушването му в о.с.з.