Определение № 5245 от 18.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5245 гр. София, 18.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002101142 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2335/22.01.2024г. на С. Д. А. срещу Решение №1467 от 27.11.2023г. по въззивно гр.дело №20235300502031 по описа за 2023 година на Окръжен съд — П., с което е потвърдено Решение №1955 от 03.05.2023г., постановено по гр. дело №4364/2022 година по описа на РС- Пловдив, с което предявеният от него иск с правно осн. чл. 109 ЗС е отхвърлен. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, предвид несъответствието му със събраните доказателства. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС, изключвайки от предмета на делото извършеното преустройство на процесната сграда, т. нар. “ново строителство в южна посока“, в резултат на което тази „лятна кухня“ от допълващо застрояване вече представлява самостоятелна жилищна сграда - основно застрояване, е нарушил процесуалното си задължение да извърши преценка дали търсената по реда на чл.109 ЗС защита съответства на тежестта на нарушението на ответника в хипотеза, при която е налице строеж, който навлиза в съседния имот, собственост на предявилото иска лице, с оглед твърденията в исковата молба. Счита, че от изложеното в исковата молба става ясно, че искането за премахването обхваща сграда №... в нейния нов вид - с извършеното през 2017г.-2018г. строителство - пристрояване и реконструкция, в резултат на което тази второстепенна постройка понастоящем представлява основно строителство - сграда с жилищно предназначение, което освен това е навлязло с над 1,2 м. в имота на ищеца. На следващо място се твърди, че обжалваното решение е неправилно, доколкото въззивният съд в противоречие с процесуалния закон не е изпълнил задължението си да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение /чл.12 ГПК/ и да основе решението си на цялостен и 1 обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка /чл.235/ГПК. Според касатора съдът неправилно е отказал да обсъди възраженията на въззивника, досежно нищожния характер на цитираната декларация от 31.08.2012г., както и заключението по приетата СТЕ. Счита за неправилен и некореспондиращ на доказателствата по делото и изводът на съда, че липсва незаконно строителство. По изложените съображения, се моли въззивното решение да бъде отменено като на негово място бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 109 ЗС бъде уважен.

В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК се посочва наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване, като са поставени пет въпроса.

По първия въпрос: „Следва ли търсената по реда на чл.109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението в хипотеза, при която е налице строителство на самата регулационна линия, както и на строеж, който навлиза в съседния имот, собственост на предявилото иска лице и по какъв начин се преценява това съответствие?“ касаторът излага, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, възприета в Решение №115 от 30.11.2020г. по гр. д. №3769/2019г. на ВКС, и Решение №34 от 01.04.2021г. по гр. д. №2516/2020г. на ВКС, тъй като е извел своя решаващ извод без да изпълни задължението си да извърши подобна преценка.

Вторият въпрос: „За процесуалното задължение на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение /чл.12 ГПК/ и да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка /чл.235/ГПК?“ се поставя във връзка с твърдението на касатора, че въззивният съд неправилно е отказал да обсъди възраженията на въззивника, досежно нищожния характер на цитираната декларация от 31.08.2012г., както и заключението по приетата СТЕ. Счита, че като не е обсъдил всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност, съотнесено към доводите и възраженията на страните, въззивният съд е действал в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Решение №19 от 12.04.2021г. по гр. д. №1709/2020г. на ВКС, Решение №50057 от 24.04.2023г. по гр. д. №4535/ 2021г. на ВКС, както и цитираната в тях практика на ВКС - Решение №217 от 09.06.2011г. по гр. д. №761/2010г., Решение №156 от 21.06.2017г. по гр.д. №5182/2016г. и мн. др.

По следващите въпроси: 3. Налице ли са пречки, по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС, когато поради незаконно строителство на границите на два имота собственикът на единия имот е принуден да промени начина на ползване на имота си и да полага грижи, различни от обичайните?

4.

Следва ли да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, ако ищецът не е посочил с какво незаконният строеж му пречи да упражнява правата си? според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №4 от 6.11.2015г. по т.д. №4/2015г. на ОСГК на ВКС, т.З, Решение №50031 от 21.09.2023г. по гр. д. №880/2022г. на ВКС и Решение №34 от 01.04.2021г. по гр. д. №2516/2020г. на ВКС.

Твърди, че съдът не е съобразил, че се касае за премахване на незаконно строителство не на 2 границата на два имота, не в имот на ответника, а в имота на ищеца, което е коренно различна хипотеза от посочената от съда практика.

По следващия въпрос: Какво е съотношението между правото на собственика /съсобственика/ на земята да иска събаряне на построена в нея сграда по реда на чл.109 ЗС и правото на собственика на сградата да я държи в чуждия имот и може ли собственикът на земята успешно да проведе иск по чл.109 ЗС срещу собственика на сградата и да иска събаряне на построената от него сграда или част от тази сграда, ако въпреки даденото съгласие сградата е незаконна и му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост? Касаторът счита, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с Решение №42 от 08.06.2020г. по гр. д. №3841/2019г. на ВКС, в което се приема, че собственикът на земята може успешно да проведе иск по чл.109 ЗС срещу суперфициарния собственик и да иска събаряне на построената от него сграда или част от тази сграда, ако въпреки валидно учреденото право на строеж сградата е незаконна и му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост.

Ответниците по касационната жалба – О. К. и Ю. К., чрез адв. Х. молят касационната жалба да бъде оставена без разглеждане. Считат, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, постановено след обсъждане на всички относими доказателства, докато в касационната жалба се излагат доводи, основани на едностранчива интерпретация на избрани от касатора доказателства. Твърдят, че засягането на имота на касатора е възникнало въз основа на административен акт – изменението на регулационния план през 1978г., който е приложен без да се съобрази съществуващата на място сграда и навес към нея, за което ответниците не носят отговорност.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.109 от ЗС, предявен от С. Д. А. против Ю. Г. К. и О. Д. К., за осъждане на ответниците да преустановят неоснователното си действие, като премахнат незаконно построената сграда ***, находяща се в [населено място], ул. 3-ти март №7, Област П., с предназначение сграда за обитаване, и застроена площ 43 кв. м., в частта й, разположена извън допустимите линии на застрояване.

Ищецът твърди, че в имота на ответниците още преди 1989г. била изградена и съществувала второстепенна постройка – лятна кухня, ситуирана до вътрешната имотна граница между двата имота, по отношение на която в периода 2017-18г. ответниците извършили пристрояване и реконструкция, в резултат на което понастоящем тя представлява основно строителство – сграда с жилищно предназначение, и навлиза с над 1,2 м. в имота на ищеца, без за това да има надлежно учредено право на строеж. Излага, че тази незаконна сграда ограничава правото му да ползва собствения си ПИ №... по КККР в пълен обем имота си, тъй като земята под сградата не можа да бъде ползвана. Новоизградената сграда нарушава отстоянията от имотната граница и от дома на ищеца, което води до допълнително непредвидено засенчване в дворното място. Освен това самото наличие на незаконно 3 строителство в имота му, е законна пречка за предприемането и осъществяването на нови инвестиционни намерения, предвид забраната по чл. 147, ал.7 от ЗУТ. С допълнителна молба ищецът уточнява, че искането му е за осъждане на ответниците да преустановят неоснователното си действие, като премахнат незаконно построената сграда 1, в частта , построена в собствения на ищеца недвижим имот, с която част ограничават правото му на собственост.

Ответниците оспорват иска, като възразяват, че процесната сграда е съществувала още по кадастралния план от 1932г., когато двата имота са съставлявали един имот с пл. №184, наследствен на ответницата и на съпругата на ищеца. През 1978г. този имот бил разделен с регулационната линия и от него били образувани имоти №... и №... , без да е установена имотна граница между двата новосъздадени имота. Извършеното урегулиране било неправилно и не било влязло в сила за целия имот пл. № 184, тъй като не били уредени регулационните сметки, и имало навлизане от имот №... в имот №... с 31 кв.м. Твърдят, че сградата с характер на допълващо застрояване, е съществувала по отменения план на [населено място] и е отговаряла на строителните норми към датата на построяването. През 2012г. ответниците извършили укрепване на сградата, за което ищецът и съпругата му дали съгласие с нотариално заверена декларация. Оспорват твърдението на ищеца за засенчване имота, тъй като процесната сграда е съществувала още преди той да придобие своя имот и до момента тя не му пречила. В случая била приложима разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, но поради изграден незаконен басейн на регулационната линия между двата имота на около 31 кв. м. в техния имот. Считат, че дворищната регулация за [населено място], одобрена през 1978г. е приложена неправилно, като била прокарана през съществуващата сграда. При извършено геодезическо заснемане на имотите било установено, че приложената регулация не отговаря на действителните граници на имотите.

От приетото заключение на СТЕ се установява, че в УПИ №... , кв. 73 в [населено място], с идентификационен номер №... по действащата КК, са извършени пристрояване, преустройство и реконструкция на съществуващата второстепенна постройка /лятна кухня по документи за собственост/ - с идент. №... , в резултат на които тя е обособена като жилищна сграда. Понастоящем процесната сграда няма характер на второстепенна постройка, а на жилищна сграда. Строителни книжа за извършеното строителство не са налични. По отношение на процесната сграда в нейния първоначален обем и площ бил приложим § 16 от ПР на ЗУТ. За пристрояването и реконструкцията е следвало да се иска становището на техническата служба към общината, след което да се пристъпи към изготвяне на строителнотехническа документация. Съгласно заключението, за да стане процесната сграда жилищна, е необходимо изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПРЗ с цел изследване възможността за създаването на траен градоустройствен статут на сградата.

От заключението се установява още, че със заповед № РД-18-34 от 06.03.2006г. на ИД АГКК е одобрена КККР на [населено място], като в приложение №3 е представена извадка от КК относно имоти ид. н. 501.469 и ид. н. 501.1469, чийто граници в КК съответстват на границите на УПИ №... и УПИ №... , кв. 73 по РП от 1978г. Границите на сградите в КК също съответстват на тези, заснети в плана от 1978г. През 2021г. ищецът изградил лека 4 ограда с колове и телена мрежа между двата урегулирани поземлени имота. В приложение 4 към заключението върху извадка от КК са нанесени констатираните изменения при огледа от вещото лице, като с черни линии са нанесени границите по КК, а с червени линии е означено местоположението на новата ограда. В съдебно заседание вещото лице посочва, че външните контури на сградата и навеса, означени в плана от 1978г. съвпадат с външните контури на двете сгради по КК, заснети в имот с ид. н. №... , като сгради 1 и 2. Навесът по източната фасада на сградата, означена с МЖ на Приложение №2, е включен в границите на сграда 1 от кадастралната карта. Оградата между двата имота била съобразена с изградения басейн и пристройката в двата съседни имота. Пристрояването не било нанесено в плана от 1978г. и в КК от 2006г. Според вещото лице е приложена регулационната линия по плана от 1932г. Около 3 м. е отстоянието на старата сграда до новата имотна граница. По стария план било отбелязано, че процесната сграда е жилищна. В периода 1932 – 1978г. била построена нова жилищна сграда на два етажа в същия имот. Старата сграда се предполага, че била ползвана пак за жилищни нужди, но по-късно била вписана в КК като лятна кухня, като преди приемането на ЗУТ през 2000г. не е имало минимални изисквания за жилищна сграда.

Разпечатката съдържа 25 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0067749a-9194-4677-b8cf-ed4a70dc3bba