Решение № 19699 от 20.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44454/2023
- Вид
- Решение № 19699
- Подписан
- 20.10.2026
- Състав
- МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 106836 от 30.08.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 109383 от 05.09.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 128064 от 16.10.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 137958 от 04.11.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Определение № 42390 от 26.11.2023 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 16658 от 30.01.2024 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 58234 от 19.04.2024 · ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА
- Разпореждане № 68948 от 14.05.2024 · ЕЛИ ДИМИТРОВА АНАСТАСОВА
- Определение № 28575 от 14.07.2024 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 134704 от 23.09.2024 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 6873 от 13.01.2025 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 36633 от 28.02.2025 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 77441 от 15.05.2025 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 19699 гр. София, 20.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110144454 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу Г. И. С., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1813,00 лева главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в г..., аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 298,13 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., 33,54 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 7,90 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабден имот, който придобил по наследство от своя баща. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 дневен срок след 1 изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от ответника.
Третото лице помагач на страната на ищеца „НЕЛБО“ АД, ЕИК 175367099, взема становище, че отчетите и дяловото разпределение са извършвани законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга или друго обстоятелство, което изключва неговата отговорност.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ; че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение, както и приемането на наследството на починалия от страна на Г. И. С., което е изрично заявено по делото (л.
127).
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, 2 ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От представените и приети по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 085, том I, ... г. се установява, че С. А.Г. и К.Й.Г. са продали на С.Й.Е. недвижим имот апартамент № 78, находящ се в ... който имот е топлоснабден, както се установява от приетите по делото писмени доказателства – договор с дружество извършващо услугата дялово разпределение, протокол от ОС на ЕС и СТЕ с абонатен номер .... От представеното и прието по делото копие от саморъчно завещание от 10.07.2003 г., се установява, че С.Й.Е. се е разпоредила с недвижимия имот, описан в документа, в полза на И. Г. С., ЕГН **********. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том I , рег. № ... г. се установява, че С.Й.Е. чрез пълномощник С.Л. продала на К.С.П. недвижим имот апартамент № 78, находящ се в ... за сумата от 40000 евро, която била заплатена изцяло преди подписване на нотариалния акт. На 24.04.2009 г. С.Й.Е. чрез пълномощник адв. А., предявила срещу К.С.П. иск за унищожаване на сключения договор поради измама, евентуално като сключен от упълномощителя без да разбора свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Исковата молба е вписана 24.04.2009 г. като по делото не са представени доказателства за постановените крайни съдебни актове по образуваното дело. От представеното и прието по делото като писмено доказателство удостоверение за наследници от 14.12.2020 г. на С.Й.Е. се установява, че последната е починала на 13.06.2018 г., като на 24.07.20218 г. по искане на нейния племенник А.Л.П., с протокол е обявено оставеното от нея завещание от 10.07.2003 г. в полза на И. Г. С., ЕГН **********, с констатирани удебелявания в частта относно датата. В случая от представените и приети по делото писмени доказателства не се установява, дали топлофицираният имот апартамент № 78, находящ се в ... описан в завещанието, е бил част от имуществото на починалата С.Й.Е. към датата на нейната смърт, но този факт не се оспорва от ответника Г. И. С., в качеството му на наследник на бенефициера по завещанието, поради което като титуляр на правото на собственост върху топлоснабден имот, последният има качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период, на 3 основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че в топлоснабдения имот за периода няма монтирани отоплителни тела, като ТЕ за отопление на имот не е начислена. В имота има един брой водомер, който не е отчитан поради липса на осигурен достъп, като е начислена БГВ на база едно лице. По делото липсват данни за ежемесечни отчети, но тъй като с доклада по делото по реда на чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК като безспорни са отделени стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период, а в открито съдебно заседание, проведено на 28.05.2025 г., процесуалният представител на ответника е заявил, че не оспорва начисленията до размера от 830 лева (л. 139 гръб), предявеният иск за главница в размер на 830 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на основание чл. 162 от ГПК следва да се уважи, а за разликата над 830 лева до пълния предявен размер от 1813,00 лева е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана. Размерът на дължимото обезщетение върху главницата за топлинната енергия, изчислен по реда на чл.
162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, за исковия период от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г. възлиза на 164,57 лева до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 298,13 лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“, която възлиза на 33,54 лева за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от 2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в 4 размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 7,90 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Разпечатката съдържа 30 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/006735ad-83b3-44bd-824e-006bb75102bc