Решение № 229 от 26.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110205017 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Н. Ц. Ц., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-8703-001678 от 21.11.2024 г., издадено от началник сектор „СПС“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че процесното НП е необосновано и неправилно.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

На 01.11.2024 г. в 00.36 ч. в гр. Варна, по бул. „Христо Ботев“, на кръстовището с бул. „Владислав Варненчик“, пред Катедрален храм „Успение Богородично“, при управление на л. а. „Ауди А3“, рег.№*******, въззивникът Н. Ц., от спряно положение на автомобила за изчакване на зелен сигнал на светофарната уредба за завой надясно от бул.

„Христо Ботев“ към бул. „Владислав Варненчик, като първи автомобил в лентата за съответната маневра, при подаване на разрешителен сигнал за завой надясно, рязко предприел маневра за обратен завой по бул. „Христо Ботев“, посока „Аспарухов мост“, при което задната част на автомобила поднесла рязко надясно, но незабавно след това въззивникът установил контрол върху автомобила и продължил движението си с нормална скорост към обособената зона за престой на таксиметрови автомобили пред храм „Успение Богородично“, където спрял, за да вземе свой познат – свид. Г. И..

1

Описаните действия на управлявания от въззивника автомобил били пряко възприети от свидетелите С. Х. и Г. Д. – служители на Сектор „СПС“, ОД МВР Варна, намиращи се в срещуположно спрян за изчакване на разрешителен сигнал от светофарната уредба за преминаване през същото кръстовище служебен автомобил, при което те го последвали и спрели със служебния автомобил при управлявания от въззивника л. а. „Ауди А3“ и след запознаване с представените им документи, свид. С. Х. му съставил АУАН №1406918 от 01.11.2024 г. за допуснато нарушение по чл.104б, ал.2 ЗДвП, за това, че на 01.11.2024 г. в 00.36 ч. в гр. Варна, по бул. „Христо Ботев“ при кръстовището с бул.

„Владислав Варненчик“ пред Катедрален храм „Успение Богородично“, управлява л. а.

„Ауди А3“, рег.№*******, собственост на Ц. П. Ц., като използва пътя за обществено ползване за други цели, извършва резки маневри, върпи МПС в полукръг, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на гумите – дрифт.

При запознаване с материалите по преписката наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни констатации по акта и издал процесното НП №23-8703001370 от 30.11.2023 г. като коригирал единствено непрецизно отразената за нарушена разпоредба на чл.100б, ал.2 ЗДвП със съответстващата на твърдяното нарушение норма на чл.104б, т.2 ЗДвП и наложил на въззивника предвидените в чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите С. Х., Г. Д., Р. И. и Ц., така и от изцяло съответстващите им приобщени документи – НП №24-8703-001678 от 21.11.2024 г., АУАН 1406918 от 01.11.2024 г., справка нарушител-водач Н. Ц., Заповед №812з-1632 от 02.12.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор „СПС“, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални изисквания за форма и съдържание.

Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел по установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Съдържащото се в процесните АУАН и НП фактическо описание на твърдяното нарушение сочи: извършване на резки маневри; въртене на МПС в полукръг, преднамерено извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване и довеждане до загуба на сцеплението на гумите. Така описаното нарушение определено не съответства на конкретно посочените от всеки от двамата преки очевидци – свидетелите С. Х. и Г. Д., реални техни възприятия за движението на управлявания от въззивника л. а. „Ауди А3“, рег.№*******, което се ограничава до рязко потегляне и осъществяване на обратен завой с моментно 2 поднасяне на задната ос, незабавно след което автомобила е продължил движението си нормално и след кратко изминато разстояние спрял в близост до кръстовището. При това, на допълнителни, конкретно поставени въпроси, по идентичен начин всеки от двамата свидетели посочва, че при предприемане на маневрата, не са осъществени два от найхарактерните и съответно – най-открояващи признаци за демонстративното и тенденциозно поведение на водача, каквито са предварително рязко и силно форсиране на автомобила, както и превъртане на задвижващата ос в хода на маневрата.

При тези данни, съдът счита именно мимолетния характер на това странично поднасяне на автомобила при рязко осъществен обратен завой, както и незабавно възстановеното нормално движение, за съществено отличаващи това поведение на водача спрямо действията, които характеризират сецифичната и демонстративно-състезателна техника на шофиране „дрифт“, за която, въпреки липсата на легална дефиниция е общовъзприето, че се състои в преднамерено довеждане на ППС извън контрол чрез "презавиване", водещо до загуба на сцеплението на задните гуми. В тази връзка съдът счита за необходимо да изтъкне, че е напълно неправилно, само моментното, мигновено поднасяне на автомобил, било поради недобър контрол или поради рязка маневра, да се приравнява на тенденциозното, демонстративно, преднемерено осъществено и контролирано действие по дрифтиране с автомобил на път за обществено ползване. При това, характерно всъщност за дрифта е загубата на сцепление на задвижващата ос, която обикновено е задната и реално, т. нар поднасяне е именно резултат от загубата на сцепление с пътя на гумите на съответната задвижваща ос, а в процесната хипотеза, за управлявания от въззивника автомобил „Ауди А3“ е ноторно известно, че е с предна, а не със задна задвижваща ос, при което възприетото от свидетелите поднасяне на задните гуми определено не може да бъде резултат от прилагане на техниката „дрифт“ при автомобил с предна задвижваща ос.

Изтъкнатите до тук фактически констатации налагат извод, че въззивникът не е използвал отворения за обществено ползване път за цел, различна от неговото предназначение и конкретно за целенасочена тенденциозна демонстрация на способност и умение да управлява превозното средство чрез техниката за шофиране „дрифт“, поради което твърдяното нарушение е неосъществено и неправилно прието за установено и санкционирано, което налага оспореното НП да бъде отменено като материално-правно неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН и предвид отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат в претендирания размер 900.00 лв (460.16 евро), който съдът счита за съобразен с нормите на чл.18, ал.2 и ал.4, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а делото е разгледано в три съдебни заседания с активно лично участие на упълномощения процесуален представител.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №24-8703-001678 от 21.11.2024 г., издадено от Началник сектор „СПС“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, на Н. Ц. Ц., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ц. Ц., ЕГН **********, сумата 460.16 евро (четиристотин и шестдесет, 16 цента), представляваща възнаграждение 3 за адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4