Решение № 2434 от 19.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2434 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330102150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК:

131134023, против К. Б. С., ЕГН: **, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2226, 89 лева – главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № ** г.; 404,97 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.03.2023 г. 20.07.2023 г, както и 38,78 лева – обезщетение за забава за периода 05.03.2023 г. – 15.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 28.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 5920/30/08.2023 г. по ч.гр.д. № 12525/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 2505,12 лева, от които 1500 лева за общо ползване, 479,53 лева – кредит за заплащане на допълнителна услуга „застраховка банк пакет 3 сметка“ и сумата 525,59 лева – кредит за заплащане на избрана от потребителя допълнителна услуга – „застраховка банк пакет 3 кредит + сметка“.

Сочи се, че кредитът е усвоен, чрез постъпване на сумата по кредита в 1 банкова сметка на ответника. Общата сума дължима от ответника била разсрочена на 48 погасителни вноски, при уговорен лихвен процент 41,12 % и ГПР 49,19 %, като общо дължимата сума по договора възлизала на 5140,79 лева.

Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора и е просрочил плащането на три погасителни вноски, поради което и е изпратено на ответника уведомление за предсрочна изискуемост, което било получено лично от длъжника на 20.07.2023 г., като считано от тази дата договорът бил обявен за предсрочно изискуем. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Д., в който се поддържа становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва се, че ответникът е избирал допълнителни услуги. Твърди се, че ищецът претендира сумите извън главницата на база неравноправни клаузи, с противоречие със ЗПК. Твърди се, че е налице парично плащане по кредита в размер на 1500 лева в срок. Прави възражение за недействителност на клаузата на чл. 15 от договора.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. № 12525/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с. се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 5920/30/08.2023 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца претендираните и с настоящата искова молба суми. В законоустановения срок по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от страна на длъжника – ответник и ищецът в законоустановения едномесечен срок е предявил настоящияте искове, поради което същите са допустими.

Относно факта на сключване на процесния договор и неговите параметри страните не спорят. Представена е застраховка на кредитополучатели, както и Сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“.

По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице С. по допуснатата ССчЕ. Видно от заключението, към момента на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК – 8.02.2023 г. платената сума по Договор за потребителски кредит №** от ** г. от страна на ответника е в общ размер на 1 181,68 лв. Към датата на изготвяне на заключението 22.02.2025 г. незаплатените вноски са в общ размер на 2 726,15 лв., от които: 1 118,39 лв. – главница, 1 473,53 лв. – договорна лихва и 134,24 лв. – обезщетение за забавено плащане, подробно описани в таблица 5 от констативно – съобразителната част от заключението.

Установява се още от заключението, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е изпълнила задължението си и е превела сумата в размер на 2 505,12 лв. на ** г. по разплащателната сметка на К. Б. С.. На 21.04.2022 г. ищцовото дружество е превело сумите за застраховки на „Кардиф Животозастраховане, клон 2

България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България “ КЧТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва).

При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай се установява, че при сключване на договора за кредит е предвидено сключване на застраховка по застрахователна програма 3

„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с „Кардиф Животозастраховане“ и „Кардиф Общо застраховане“, като от договора за потребителски кредит е видно, че общият размер на кредита от 2505, 12 лв. е формиран от предоставената главница в размер на 1500 лв. и общия размер на застрахователната премия от 1005, 12 лв.

Съдът намира, че доколкото застрахователна премия е част от и формира общата стойност към плащанията по кредита, същата е следвало да бъде съобразена при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен в размер от 49, 15 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия, което обстоятелство не се оспорва от ищеца.

Самият факт на невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдебната практика приема, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“) от Директива 2005/29.

След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Предвид изложените съображения съдът намира, че сключеният между страните договор е недействителен, като на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но не се дължат лихва или други разходи по кредита.

Чистата стойност на кредита е в размер на 1500 лв., като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице С., което се кредитира от настоящия състав като обективно, компетентно и добросъвестно изгответно е видно, че общо платената по договора сума от страна на К. Б. С. е в размер на 1118, 39 лв., или на връщане подлежи разликата между двете суми в размер на 381, 61 лв. Поради това съдът намира, че предявеният иск за главница следва да бъде уважен до посочения размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.08.2023г. до изплащане на сумата, а до пълния претендиран размер от 2226, 89 лв. – отхвърлен като неоснователен. Следва да бъдат отхвърлени и исковете за 404,97 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.03.2023 г.

20.07.2023 г, както и 38,78 лева – обезщетение за забава за периода 05.03.2023 г. – 15.08.2023 г.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има т и двете страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, но такива ще се присъдят само на ищеца, доколкото ответникът не е претендирал присъждане на разноски. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за 4 юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция, които видно от представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, възлизат на: 53, 41 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за съдебно – счетоводна експертиза и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в общ размер на 50, 50 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, които възлизат в общ размер на 29, 07 лева, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.