Решение № 585 от 18.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Сливен, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230102085 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. И. К. от гр. Сливен срещу „ДЕНИК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 200, ал. 1 КТ.

Ищецът твърди, че с Трудов договор от 01.11.2023 г. бил назначен в ответното дружество на длъжност „зидаро-мазач“. На 14.12.2023 г., по време на работа на строителен обект в гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 14, ЗММ, ищецът претърпял трудова злополука, призната за такава с влязло в сила разпореждане на НОИ. При извършване на строително-монтажни работи и използване на карбофлекс, отскочило чуждо тяло, което ударило ищеца в лявото око, при което ищецът получил тежка травма на лявото око с пълна загуба на вътреочни тъкани, довели до постоянна слепота. Ищецът ползвал отпуск по болест с общ период от 133 календарни дни. Ищецът твърди, че в резултат на злополуката е претърпял силна уплаха и стрес, цялостно емоционално и психологическо сътресение, интензивно главоболие, дори загубя на съня. Станал напрегнат, раздразнителен, тревожен. Загубата на окото понижила самооценката му, чувството му за пълноценност и самочувствието му, като ищецът излага, че ще търпи значителни неимуществени вреди пожизнено, тъй като загубата на окото му е безвъзвратна. На изложените основания ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените в резултат на 1 трудовата злополука неимуществени вреди в размер на 61355,03 €, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката до окончателното й изплащане.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба в срок, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелствата, че е съществувало трудово правоотношение между него и ищеца, не оспорва настъпилата трудова злополука, довела до постоянна слепота на ищеца с лявото око. Прави възражения обаче с правно основание чл. 201, ал. 1 и 2 КТ, като твърди, че ищецът умишлено е причинил инцидента, евентуално, че е действал с груба небрежност. В резултат на това счита, че отговорността на работодателя е изцяло изключена, евентуално излага, че ищецът е съпричинил настъпването на вредоносния резултат на 99 %. Ответникът твърди, че въпреки проведения на ищеца първоначален и текущ инструктаж, работникът е нарушил дадените му предписания, тъй като въпреки несъгласието на техническия ръководител, в последствие започнал работа със собствен, а не на работодателя карбофлекс, при това без да ползва предпазни очила, с каквито е разполагал. Освен това, според ответника пострадалият е проявил нехайно отношение към здравословното си състояние след инцидента, защото след като поставил капки в окото, се върнал на работа и едва няколко дни след инцидента посетил клиника в гр. Пловдив. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен, евентуално за частичното му уважаване като се отчете съпричиняването на вредите от ищеца. Ответникът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от пълномощник - адвокат, чрез които поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който излага становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен, като също претендира присъждане на направените по делото разноски.

И двете страни са представили подробни писмени защити по делото в указания от съда срок.

Като взе предвид събраните

2 по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от приетите писмени доказателства по делото, че с Трудов договор от 01.11.2023 г. ищецът бил назначен в ответното дружество на длъжност „зидаро-мазач“.

С влязло в сила на 14.02.2024 г. Разпореждане № 5104-19-4 от 29.01.2024 г. на ТП на НОИ - Сливен е установено, че на 14.12.2023 г. с ищеца е станала злополука през време и във връзка с извършваната работа, като при почистване на фуги на бетонова настилка с карбофлекс, отскача парче от бетона и удря пострадалия в лявото око. Последиците са разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, слепота на окото. На основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука на 14.12.2023 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

От представените от работодателя преписи от водените при него книги, се установява, че на ищеца е проведен начален инструктаж на 01.11.2023 г., както и ежедневен инструктаж на 14.12.2023 г.

Приетите като писмени доказателства по делото медицински документи са обсъдени от вещите лица в заключението на допуснатата колективна съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните.

От него се установява, че в резултат на травмата на лявото око на 14.12.2023 г. - удар и проникване на чуждо тяло в очната ябълка, ищецът е получил телесно увреждане както следва: разкъсна рана на лявото окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, довело до слепота на окото. По медико-биологичен характер телесното увреждане е причинило на ищеца постоянна слепота с едното око.

С оглед характера на получената тежка травма на лявото око, довела впоследствие до енуклеация, ищецът е изпитвал значителни по интензитет болки и изразен физически дискомфорт. При подобен вид очна травма болковият синдром обичайно е най-интензивен непосредствено след травматичното увреждане и в ранния следоперативен период, като може да продължи от няколко дни до няколко седмици в зависимост от тежестта на увреждането, проведените оперативни интервенции и индивидуалния възстановителен процес. Дискомфортът е включвал болка в областта на 3 увреденото око, сълзотечение, фотофобия, чувство за напрежение, оток на клепачите, главоболие, свързани със загубата на зрението и последвалата енуклеация.

С оглед характера и тежестта на травмата е било медицински обосновано и необходимо провеждането на системен прием на обезболяващи медикаменти в острия посттравматичен период и след оперативното лечение, като продължителността на приема е зависела от интензитета на болковия синдром и клиничното състояние на пациента.

По време на престоя на ищеца в Клиниката по очни болести към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив са били извършени оперативни интервенции по спешност по повод тежка открита травма на лявото око.

При постъпването е установено тежко травматично увреждане, изразяващо се в перфорираща склерална рана (vulnus perforans sclerae), пролапс на увеални тъкани (prolapsus uveae), травматична хифема, тотален хемофталм, наличие на метално вътреочно чуждо тяло (corpus alienum intrabulbare), дислокация на лещата, както и данни за ретробулбарен хематом.

С оглед тежестта на травмата на 16.12.2024 г. е извършена спешна оперативна интервенция под обща анестезия, включваща: хирургична ревизия на очната травма; откриване и обработка на склералната рана; екстракция на голямо метално вътреочно чуждо тяло; репозиция/обработка на пролабирали вътреочни тъкани; зашиване на склералната рана с единични шевове и възстановяване на анатомичната цялост на очната ябълка, доколкото това е било възможно.

Извършването на тази оперативна интервенция е било наложено от необходимостта за спешно отстраняване на вътреочното чуждо тяло, ограничаване на допълнителните вътреочни увреждания, профилактика на тежки инфекциозни усложнения и опит за запазване на очната ябълка.

Впоследствие, поради необратимия характер на увреждането и невъзможността за функционално възстановяване на окото, се е наложило извършването на енуклеация на лявото око.

В ранния възстановителен период след настъпване на травмата и последвалите оперативни интервенции, включително енуклеацията на лявото око, ищецът е имал затруднения при извършване на част от ежедневните си дейности. По данни на близките му, включително съпругата му, същият 4 първоначално е имал нужда от чуждо съдействие при част от ежедневните битови дейности, включително придвижване извън дома, пазаруване, домакински дейности, придружаване при медицински прегледи и адаптация към ежедневието след загубата на едното око. Това е било обусловено както от следоперативния възстановителен период, така и от необходимостта от адаптация към настъпилата едностранна загуба на зрение, нарушеното стереоскопично зрение, затруднената преценка на разстояние и временния физически и психоемоционален дискомфорт. След първоначалния адаптационен период необходимостта от чужда помощ обичайно намалява, като пациентите постепенно придобиват самостоятелност в ежедневните си дейност.

Загубата на лявото око вследствие на травмата и последвалата енуклеация е довела до пълна и необратима загуба на зрителната функция на това око. При наличие на запазено зрение на дясното око, централната зрителна острота на пациента като цяло може да бъде съхранена чрез функционирането на здравото око. Независимо от това, загубата на едното око води до съществени функционални зрителни нарушения, а именно: пълна загуба на бинокулярното зрение; загуба на стереоскопичното (пространствено) зрение; затруднена преценка на разстояние, дълбочина и пространствено разположение на обекти; стеснение на периферното зрително поле от страната на липсващото око; по-бавна визуална адаптация при движение и работа в динамична среда; по-лесна зрителна умора при определени дейности.

По отношение на другото око - при липса на травматично увреждане или друго заболяване, то не търпи пряко анатомично увреждане, но остава единственото функционално око, поради което следва да бъде щадено и регулярно проследявано от офталмолог.

За организма като цяло загубата на едното око може да доведе до ограничения в ежедневната и професионалната дейност, особено при работа, изискваща прецизна пространствена ориентация, работа с машини, работа на височина, управление на определен вид техника, интензивен физически труд в рискова среда и дейности с повишен риск от травматизъм. Противопоказни или силно непрепоръчителни могат да бъдат дейности, свързани с повишен риск от травма на единственото функционално око, включително тежък 5 физически труд в опасна среда, работа с летящи метални частици, работа без защитни очила, както и дейности, изискващи пълноценно бинокулярно зрение. Налице е трайно и необратимо функционално увреждане.

В острия посттравматичеи и следоперативен период ищецът е имал необходимост от медикаментозно лечение. Съгласно представената медицинска документация при изписването му е била назначена терапия за домашно лечение. Възможно е в ранния следоперативен период да е бил необходим и прием на обезболяващи медикаменти съобразно интензитета на болковия синдром.

След приключване на острия възстановителен период и при липса на усложнения, обичайно не се налага постоянен прием на специфични медикаменти, свързани със загубата на окото, освен при необходимост и по лекарска преценка.

След извършена енуклеация на очна ябълка стандартно и медицински обосновано е поставянето на очна протеза след приключване на следоперативния възстановителен период и при стабилно състояние на орбитата.

Очната протеза има основно козметична и психосоциална функция възстановява външния вид в значителна степен, подпомага симетрията на лицето и може да подобри психоемоционалния комфорт и социалната адаптация на пациента. Поставянето на очна протеза е свързано със следните особености: необходимо е пълно заздравяване на оперативната зона преди поставянето; протезата следва да бъде индивидуално изработена или подходящо адаптирана; необходими са периодични контролни прегледи; изисква се поддържане на добра хигиена на протезата и очната кухина; възможни са периодични оплаквания като дразнене, сухота, повишена секреция или дискомфорт; при промени в очната кухина може да се наложи подмяна или корекция на протезата.